Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него Прочети още
ПОЛИТИКА ЗА БИСКВИТКИТЕ
Какво представляват бисквитките
Бисквитките са малки текстови файлове, които се запазват на Вашия компютър или мобилно устройство, когато посещавате нашия уеб сайт. Те позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания, за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга, което ни помага да Ви предоставяме съдържание, което смятаме, че ще бъде полезно и интересно за Вас.
Как и какви бисквитки използваме
Функционални бисквитки
Използваме бисквитки, които позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания (като например потребителско име, език, възраст, размер на шрифта и други настройки за показване) за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга.
Бисквитки за сигурност
Използваме бисквитки от гледна точка на сигурност, чиято цел е да предотвратяват измамническо използване на идентификационни данни за вход, както и за защита информацията от неупълномощени страни.
Анализиращи бисквитки
Използваме Анализиращи бисквитки, които ни помагат да подобрим работа и ефективността на интернет страницата си като чрез тях събираме информация относно броя на уникалните посещения, статистически данни за употребата на интернет страницата, най-разглеждани, скоро разглеждани страници.
Бисквитки на трети страни
Използваме бисквитки на трети страни, които позволяват харесване или споделяне на съдържание в Социалните мрежи, бисквитки от Google Analytics, които помагат за проследяване трафика на уеб сайта и други бисквитки свързани с външни системи и сайтове интегрирани към уеб сайта.
Рекламни бисквитки
Използваме бисквитки, които на база Вашето поведение в нашия уеб сайт може да Ви показват реклами, които предполагаме, че отговарят на Вашите предпочитания и интереси.
Лични данни от бисквитките
Личните данни събрани от бисвкитките се използват единствено и само за осъществяването на конкретни функции в сайта, свързани със самия потребител.
Как да изключите бисквитките?
Всички съвременни браузъри ви позволяват да променяте настройките за бисквитки. Обикновено можете да намерите тези настройки в меню "опции" или "предпочитания" на вашия браузър. За да сте наясно с тези настройки, следните линкове могат да Ви помогнат или можете да използвате бутона "Помощ" от менютата на Вашия браузър за повече детайли:
Cookie settings in Internet Explorer
Cookie settings in Firefox
Cookie settings in Chrome
Cookie settings in Safari web and iOS.
Повече информация
Повече информация за това как „бисквитките“ се използват в интернет пространството може да намерите тук: www.aboutcookies.org.
От векове насам индуистите и будистите не ядат месо, понеже изповядват убеждението, че „убитата" храна е заредена с отрицателна енергия, която се предава на човека, прави го агресивен и съсипва неговата карма (съдба). През 19 век англичаните пренасят от Индия в Европа не само източната философия и колониалните стоки, но и новата мода в храненето. По-късно тя се разпространява и на другите континенти.
Днес в света има около милиард вегетарианци, които живеят най-вече на юг - в Индия например те съставят около 80% от населението, докато Западна Европа може да се похвали само с 5% „тревоядни". Колко са те в България? Никой не знае с точност.
През 6 Век пр. н. е. Питагор основава цяла растениеядна секта, чиито членове вярват в реинкарнацията (преселението на душите) и ужасно се страхуват да не би заедно с агнешкото бутче да погълнат и душата на някой роднина, своя наскоро починал дядо, да речем, чийто дух е решил да се пресели в чифтокопитното.
Разговорите за това, полезен ли е отказът от месото или вреден, се водят от десетилетия. В защита на своето учение вегетарианците привеждат най-различни доводи: етични, медицински, физиологични, философски... На всеки от тях обаче „месоядните" намират достоен отговор.
ЧИИ АРГУМЕНТИ СА ПО-УБЕДИТЕЛНИ? РЕШЕТЕ САМИ.
Вегетарианци - Анатомията на човека е свидетелство за неговата „тревопасна" същност. Хищниците имат остри зъби и нокти, които явно ни липсват. На всичко отгоре устройството на храносмилателната система на плътоядните животни (стомах с малък обем, късо дебело черво) и високата киселинност на стомашния им сок съкращават процеса на преработка на месото и най-важното - не допускат образуването на шлаки, което не може да се каже за човека.
Месоядни - Организмът на homo sapiens еднакво добре усвоява храните с растителен и с животински произход - това е възможно благодарение на нашата храносмилателна система, по-точно на дългото дебело черво и на средната степен на киселинност на стомашния ни сок. Освен това нямаме нищо общо с тревопасните, които, за разлика от човека, притежават огромен многокамерен стомах, стомашни сокове с изключително ниска степен на киселинност и изтриващи се от безкрайното преживяне на храната зъби, способни да израснат отново.
Вегетарианци - Първобитните хора са се хранели с треви, ядки и корени. Наистина, запазени са сведения за племена, задоволяващи се единствено с растителна храна. Подобни народи съществуват и до днес.
Месоядни - И неандерталците, и австралопитеките са били всеядни. Скални рисунки със сцени на лов на мамонти присъстват във всеки учебник по история за началните класове.
Вегетарианци - Месото може да стане причина за страшни болести (луда крава, птичи грип, салмонелоза, чревни паразити и др.). А най-лошото е това, че на повечето животни се дават хормони и антибиотици.
Месоядни - И растителните продукти създават неприятности. В бурканите с консервирани зеленчуци се крие ботулизъм, в неизмитите плодове - дизентерия. А и нитратите в комбинация с пестициди също не спадат към полезните за организма вещества.
Вегетарианци - Месото пробужда зверски инстинкти в човека. Опитат ли сурово месо, цирковите мечки стават неуправляеми. Махатма Ганди пък призовава индийските воини временно да преминат на животинска храна, за да станат „смели и решителни и да... победят англичаните".
Месоядни - Не съществуват сериозни научни доказателства, че месото ни прави по-жестоки. Споменатите по-горе мечки не влизат в сметката - съвсем естествено е хищните по природа зверове да харесват вкуса на кръвта. Що се отнася до Махатма Ганди, той така и не започва да се храни с „плът", също както и неговите войни. Затова пък са правени опити едно от най-жестоките войнски подразделения в човешката история - есесовското, да мине на вегетарианска диета с цел „прочистване" на арийската кръв.
Вегетарианци -Убиването на животни за прехрана е безнравствено. Защото са нашите по-малки братя. Ако хората затворят кланиците, на земята ще настъпи рай.
Месоядни - Жалко за животните, наистина. Към тях трябва да проявяваме състрадание и да не им причиняваме излишни мъчения. Но не бива и да ги приравняваме към себе си. Историята показва: тези, които се отнасят към животните като към хора, с течение на времето започват да се отнасят към хората като към животни. Нацистите в Германия например издават купища закони за защита на животните, но без да им мигне окото, унищожават милиони себеподобни.