Ние излизаме извън релси по няколко пъти на ден, и то по най-незначителни поводи. Всъщност каква е причината понякога да мразим всичко и всички? И има ли начин да обуздаем беснеещия звяр, в който се превръщаме от време на време?

Кой повече?

Избухват и жените, и мъжете, но изразяват агресивността си по-различен начин, казват психолозите. Евите проявяват склонност към задкулисна борба и тяхно оръжие са сплетните, язвителните забележки, интригите. Адамовците пък действат по-открито и често отстояват собственото си мнение с помощта на заплахи, крясъци, удари по масата. И дори прибягват до т. нар. юмручно право. Откакто свят светува обществото възприема подобно мачистко поведение едва ли не за нормално и същевременно вменява на дамите задължението да проявяват по-голяма сдържаност. Но до един момент. Когато стаените им чувства все пак избият на повърхността, представителките на нежния пол започват да се държат по-нападателно от тези на силния.

Кога е полезно?

Ние се озлобяваме, щом осъзнаем, че пред нас се изправя непробиваема стена. Усещаме се като хванати в капан и енергията ни започва да търси изход. Агресията, към която прибягваме в случая, е просто функция на организма, заложена в нас от природата. Затова гневът в разумни граници е много полезен - той ни позволява да променим нещата и ситуациите, които не ни устройват. Освен всичко останало, с негова помощ ние защитаваме себе си, своето лично пространство и интереси, преодоляваме по-лесно препятствията, като се мобилизираме до крайна степен, за да излезем победители в схватката с враждебните обстоятелства - нищо и никой не може да спре майката, защитаваща детето си, например. Между впрочем точно по тази причина жителите на големите градове са по- раздразнителни - темпът на живота им е по-бърз, по-стресиращ и на тях им се налага по-често да се борят за своето психическо оцеляване.

Кога е вредно?

Макар избухванията от време на време да са не само допустими, но и нужни, на нас от най-ранно детство ни внушават, че не бива да се държим лошо. В резултат просто не сме се научили да проявяваме правилно негативните си емоции. Гневът е разрушителен, когато е насочен към конкретен човек, в това число и към нас самите, т. е. имаме пълното право да изразим недоволството си от конкретна ситуация, но без да вменяваме отговорността за нея на събеседника си.

Иска ви се да крещите или да приложите на практика своите познания от областта на ненормативната лексика? Направете го. И все пак разберете - дори даден човек да ви е причинил известен дискомфорт, той ни най-малко не е виновен,  че се чувствате така.

Ти на мене, аз на тебе

Ако някой ви обиди, например в автобуса, магазина и прочее, не му отвръщайте със същото. Първо си напомнете, че по този начин грубияните изразяват своите емоции, които нямат никакво отношение към вас. Второ, винаги преценявайте към какво може да доведе бурната ви емоционална реакция и бъдете готова в отговор да изслушате двойно повече обидни думи, предупреждават психолозите. Освен това бъдете сигурна: враждебността ви привлича като магнит и провокира чуждата враждебност. Казано с други думи - ако смятате, че светът е пълен с невъзпитани простаци, непременно ще се сблъсквате само с индивиди, чието поведение ще потвърждава мнението ви.

Дишайте дълбоко

Какво да правите, когато случайно ви настъпят, нагрубят ви или ви развалят настроението за целия ден? Плачът във възглавницата, както и ударите по нещо неодушевено - боксьорска круша например, дават резултат, но за съжаление невинаги имате подръка какво да блъскате с юмруци. Или възможност да изпаднете в истерия, без да ви пречат. Изпробвайте обаче следния трик - усамотете се някъде или просто се обърнете с гръб, стиснете силно юмруци и пет-шест секунди напрягайте цялото си тяло (освен мускулите на лицето и шията), после рязко издишайте и се отпуснете. Дори да правите това пред много хора, няма да привлечете вниманието им. Но за нищо на света не си представяйте човека, който ви е разярил - вашето озлобление няма да намалее, а ще нарасне. По-добре рисувайте във въображението си не него, а своя гняв и това как той изчезва, веднага щом разтворите юмруци.

Искам, но няма

Съществува още един проверен в практиката начин да преодолеете желанието си да креснете на онзи, който ви е извадил от релси - да обсъдите случилото се с него. Когато почувствате, че наистина не сте на себе си, разкрийте своите емоции. Скарала сте се с партньора? Ами кажете му го: „Скъпи, искам да се сдобрим, но сега направо те мразя. Трябва ми известно време, за да се успокоя. Дай ми пет минути и ще можем да продължим разговора."

Не думи, a дела

Осъзнавате ли колко често ви вбесяват колегите? Секретарката по цял ден си чати във форумите, куриерът закъснява, системния администратор не може да оправи компютъра ви. Ако се стремите да постигнете нещо                , не бива да крещите. По-добре се опитайте да решавате проблемите преди да възникнат. Не след това. Разберете, че и колегите ви имат право на грешки, ето защо вместо да се вбесявате и после да се чудите как да се извините, навреме им обяснете какво точно искате от тях. Сами разбирате, че крясъците са просто неуместни.

Животът е такъв, какъвто е

Разбира се, най-сигурният начин да не избухвате е да избягвате евентуалните дразнители. Висшият пилотаж в случая се състои в приемането на това, което не можете нито да предотвратите, нито да промените, което е съществувало, съществува и ще съществува независимо от вашите усилия. Да речем, че се сърдите на мъжа си, понеже се прибира късно от работа и не ви обръща нужното внимание. Какво да направите, за да тича вечер към къщи? Първо го помолете за това. Второ, се опитайте да го привлечете - с нещо вкусно за вечеря или с ново, сексапилно бельо. В края на краищата дори го заплашете с развод. Изпробвала сте всичко, но нищо не се променя? Тогава може би не си струва да вдигате скандали, а просто трябва да се примирите с факта, че обичате работохолик, след което най-после да заживеете щастливо с него.