Мотрисите са с електрически врати, които се отварят и затварят автоматично. Много е удобно. Не мислиш, трябва ли да затвориш или има още време и ще се качат други пътници и не се притесняваш, че може да паднеш от влака, ако затваряш докато той тръгва. Купетата са общи, което създава безброй възможности за запознанства. Настават едни приказки, едни коментари, завихрят се спорове за политика и за вчерашния мач на Ливърпул, после в зависимост от сезона се обсъждат зеленчуковите градини, слагането на виното, свинските пържоли и липсата на виното … Понякога с мотрисата се придвижват и хора, които току що са нахранили животните и изведнъж са се сетили, че имат да вършат нещо спешно в града. Тези хора се познават от следите, които остават, а в зависимост от животните, които са хранили в купето мирише на овце, на крави, на кокошки … Основната опасност, която ви грози, пътувайки в мотрисата е лятото, когато е валял проливен дъжд. Не знам от прозорците ли е или защото същите са били отворени докато е валяло, но на някои седалки има слой кал. Не се опитвайте да почистите с влажни кърпички, защото става още по-зле. Най-добре е да си откриете друго място за сядане. Аз реших въпроса кардинално: уших си торбичка от стари дънки, в нея нося книгата, която чета по време на пътуване; влизам откривам дребен проблем с чистотата на седалките, изваждам книгата сядам на торбичката и започвам спокойно да си чета… Докато не се случи онова, което ви разказах по-горе с разговорите с непознати по интересни теми.
Другото превозна средство е влак. Има си отделни купета, има си и първа класа. Разговори се заформят по-рядко защото някак обстановката не предполага за това. Явно стените разделят хората. През зимата има вагон, който е студен и аз винаги попадам в него. Минава кондуктора и обикновено водим един и същи разговор: Това ли е най-топлия вагон?; Не, госпожо, ако искате да ви е топло отидете в предходния или следващия… А там наистина е много топло. Защо трябва да има по един студен вагон във влака не знам. Проблема на тези влакове е, че няма как да се качиш в тях, ако нямаш средна физическа подготовка, включваща гимнастика набиране на лост и катерене по въже. Стълбите са толкова високо, че понякога се чудя дали ще успея да стигна до първото стъпало. Набирам се с бързо ръце, следвана от постоянните подвиквания на кондукторите, че закъсняваме и от кумова срама, към пенсионерите, които са в същото положение се правя, че това е лесна работа. Лесна ама друг път: високи обувки – 10-тина см., дамска чанта – около 5 кг., лаптоп – пак толкова, гореспомената книжка за четене… Паника настъпва и когато решиш да слизаш, защото дръжката, с която трябва да отвориш вратата на вагона е толкова ниско, че трябва да клекнеш. Освен това трябва да я завъртиш и да буташ навън, което поне при мен е свързано със страха, че ще се преметна през глава за радост на зяпачите. Тогава мъжете, пътуващи с влак стават много, ама много ценни, особено когато слизат от твоята страна на вагона. Ако слизат от другата – нито са мъже, нито са ценни…
Не искам да говоря лошо за БДЖ. Напротив – харесвам пътуването с влак. Интересно, романтично и свързано с хора, които иначе няма да заговориш. Написах ви всичко това, за да знаете, че когато пътувате с БДЖ сте длъжни да сте облечени в много тъмни и много удобни дрехи, за дамите полите са абсолютно забранени, препоръчвам ластични дънки; саката също са забранени, защото ограничават възможността да се протегнете при качване; ниски обувки с връзки или лепенки – също удобни – никакви балеринки и други модерни обувчици, които едвам се държат на краката ви …… и задължително носете торбичка от стари дънки с книжка за четене, ако случайно попаднете в празно купе. Това е.
