Няколко месеца по-късно, на същата тази гара и при същия този престой забелязах увеличаване на броя на кучетата. Онова смешното рошавото беше пораснало, беше станало едно такова закръглено и още по-смешно. Освен него има още две много кльощави животинки: едното грозно, а другото още по-грозно. Тях дали ги храни някой не се зная, но и никой не ги гони. Даже забелязах, че служителите бяха подпрели вратата на един склад да стои открехната, за да може кучетата да нощуват там.
Реших хляба, който бях взела за онова смешно рошаво кученце да дам на кльощавите животинки. Отидох до вратата на открехнатия склад и оставих хляба пред нея. Малко по-късно, докато стоях и си пиех кафето, в очакване на следващия влак, излезе грозното кученце, подуши хляба и бързо се шмугна обратно.
Помислих си, че кученцата са си грозни и кльощави по рождение, а не са слаби от недохранване. Даже се ядосах, че оставих хляба на тях, а не на онова смешното и рошавото … Брей, помислих – открих улично куче, което не яде хляб…
Но не беше така. Грозно куче излезе, а след него излезе още по-грозното. Първото застана с гръб към хляба, а второто започна да яде … и изяде всичко.
Явно … само хората ядем когато не сме гладни. Явно животните могат да преценят кое от тях се нуждае повече от храната и кое може да издържи още малко да гладува… Разбира се, в един идеален свят няма да има гладуващи кучета (и хора), но кажете ми в кой идеален свят човек ще отстъпи хляба си на друг, въпреки че също е гладен?!?
