Реших и аз да си запиша мислите на фона на трагедията с избухналия влак в с. Хитрино.

Всичко, което може да бъде изказано за поднасяне на съболезнования на пострадалите е вече казано.

Мен обаче ме дразни това безкрайно заиграване с трагедията на хората и опитите от страна на журналисти се да си правят гледаеми новинарските емисии, с безкрайните си повторения на една и съща информация и с дълбаенето в раните на пострадалите.

Избухването на влака е факт, загиналите и ранени хора са факт, пожарникарите, които професионално си изпълняват задълженията дни наред са факт, доброволците са факт…

Факт е и кампанията, която събира пари за пострадалите. По принцип съм „за“ такава кампания, но съм против да изпращам 1,20 лв., а пострадалите да получат 1 лв., защото 20 стотинки са за ДДС. Това аз наричам да плащаш ДДС за трагедията на хората и да се подиграваш с тези, които искат и могат да помогнат. Защото аз бих искала до хората, на които ще помогна с моя sms да стигнат точно толкова пари колкото изпращам. Господа законотворци – това да не се облагат sms при дарителски кампании е въпрос на един мижав ред в Закона за ДДС. Толкова ли не може да го гласувате? Или държите да ви плащам за това, че искам да помогна???

Другото, за което съм против е, че с такава дарителска кампания ролята на държавата остава в сянка. А не бива. Вярвам, че в държавата ни има пари за бедствени ситуации и че от общите пари, които събираме с нашите данъци можем да отделим за пострадалите хора. Това, което ме притеснява е, че в нашата държава няма нормативно определена отчетност на тези пари. Искам след три месеца например, да видя в официален сайт на някоя държавна институция следната информация: До еди коя си дата са събрани 100 000 лв., които са разпределени по следния начин: на Г.П.М. живеещ на ул…. 10 000 лв. за подменена дограма, установено с фактура ….. Или нещо подобно. Искам Сметна палата или друг определен от държавата орган да провери разходването на тези пари. Защото в мен винаги остава съмнението, че когато изпращам пари те не стигат до там където съм ги изпратила.

Каква е причината за избухването на цистерните – аз лично не искам да знам. Това няма да промени живота и смъртта … Искам железницата да продължава да превозва опасни товари, защото се ужасявам от същите, движещи се с огромни коли по улиците, натоварвайки трафика. Надявам се тази трагедия да не е още един коз в полза на това, че БДЖ са ненадеждни и следва да бъдат продадени за жълти стотинки.

А ако това стане сещате ли се колко хора ще се окажат затворници в собствените си села, защото просто не им стигат парите, за да стигнат до близкия град, аптека и болница?