Е добре, аз съм почти нормална жена с почти нормални страсти. Обичам бижута и обувки. Купувам и двете когато съм: щастлива, нещастна, ядосана, омърлушена, ревяща, болна… Купувам и нося. Нямам проблеми с бижутата, освен факта, че вечно си напомням да не прекалявам с киченето. Имам бижута за всяка дрешка и такива, които все още си нямат дрешки. Имам бижута за делници и празници, даже имам бижута за море, за планина, за излет на местната река, за съботно кафе с приятелки и за неделно мързелуване наречено почивка.

Виж за обувките е съвсем друга тема. Имам много обувки, но повече от половината от тях просто си стоят в кутиите.

Всяка срещната жена ще ви каже, че всяка втора измерена обувка в магазин е перфектна. Стои добре на крака, чувстваш се женствена и прекрасна и даже е удобна. Понякога, когато съм много нетърпелива, пропускам факта, че точно тази обувка не е подходяща за точно тази пола и си тръгвам от магазина обула новите обувки.

…. И стигам до първото кръстовище. Чак тогава осъзнавам, че вместо да летя и да се радвам на стройната си фигура, издължена от високия ток, аз съм сложила краката си в менгеме. Мазолите са най-малкото нещо, което на мен ми се случва с нови обувки. И съм свикнала. Нося си цял арсенал с лепенки в дамската чанта. Наскоро прибавих и силиконови подплънки с различни размери и форми: едни коригират извивката, други тушират огромен ръб, който убива, трети стоят при катарамата, която кой знае защо е направена така, че когато свалиш обувката да ти остане двучасов спомен от нея с всички подробности.

Понякога се решавам и да пътувам с такива обувки. И даже понякога улучвам и да са ми удобни. Понякога се замислям когато купувам … и не купувам. По-често не се замислям и купувам. И после страдам. Гледам си прекрасните обувки, които просто няма как да ходя с тях. Вероятно мога да отида на вечеря: обувам ги, сядам в колата, влизам в ресторанта и сядам … За толкова все ще издържа, но … по принцип си ходя със старите, удобните и не до там красивите обувки. И понякога даже мечтая да има обущар, който да ми направи обувки по поръчка: представям си ги на пиедестал, излъчващи светлина, удобни и много красиви, без да ти орязват каишките краката, без да се измъчваш докато ходиш и без да се спъваш на неподходящи места… Абе нещо като прекрасните пантофки на Пепеляшка, но да може да издържа обута с тях цял ден, носейки дамска чанта, чанта с лаптоп и чанта с документи.

Все пак имам идея. То от мен идеи много, а изпълнение нула, но … защо да няма ТЕСТ ДРАЙФ за обувките? Плащаш си обувките, ходиш ден, два и ако не са ти удобни ги връщаш. Добре де, може и да сложат в магазина един тротоар, едни стълби и пътечка за ходене. Както си го измислят търговците. Приемам и други идеи, но ми писна да събирам ненужни, но чисто нови обувки.

Сега … отивам да измеря едни страхотни обувки: черни, с каишки, една от които е с цвят на старо злато, елегантни без да са много високи, уж с ортопедична подметка и даже може и да са удобни. И въпреки, че не ми отиват на тоалета ще ги обуя още в магазина … поне довечера ще имам оправдание да си лежа на дивачето, да се оплаквам от мазоли, да си чета книжка и да не върша нищо.