Но днес ще го направя. Днес ще коментирам думите на Божидар Данев – председател на Българска стопанска камера /ако въобще се е изразил по този начин/. Ще ви набележа основните моменти от статия, публикувана на 16.05.2016 г. в сайт за икономически анализи - в България няма основание за повишаване на минималната работна заплата, защото няма производство, а производство няма, защото няма квалифицирани работници и държавата няма как да се намеси в този процес. Абсолютно съм съгласна с анализа, който според мен е от рода на „След дъжд качулка“, но свалянето на отговорността от държавата в целия този процес за мен е направо смешно.
Професионалните училища бяха и са нещо, което е изцяло приоритет на държавата. Разхвърляни са по министерства, но това не е чак толкова важно. Аз съм възпитаник на едно такова училище и не бих си заменила обучението, което то ми даде в професията за нищо друго. Когато аз учих средно професионално образование имаше авто, сградо, ТМТ, икономика, шивачки и електро. Всички знаете какво се учеше в тези училища. И всички знаете, че имаше къде да се работи веднага след като завършиш.
Другия момент, от който държавата не биваше да абдикира са държавните предприятия. Не разбирам защо в България „държавно предприятие“ е нещо мръсно и срамно, което не бива да се споменава, а не дай си Боже и да съществува… докато една чужда държавна фирма държи изключителните права за разпределение на ел.енергия на част от държавата ни. Ако има държавни предприятия, ще има и нужда от професионални училища, ще има и къде да започнат стаж завършилите, без да им се изисква на 20 годишна възраст да са отгледали две деца, за да не излизат болничен и да владеят перфектно два чужди езика.
Веднага ще отговоря на тези, които имат собствен бизнес и твърдят, че не могат да намерят квалифициран персонал да работи. Скъпи работодатели, въпреки, че съм абсолютно убедена, че между вас има и коректни, само си помислете, колко са тези, които спазват правилата, плащат редовно и не увеличаван постоянно нормите, за да не може един нормален работещ човек да си вземе пълното месечно трудово възнаграждение. Познавам шивачки, работили цял месец и получили 160 лв. Запознах се и с шивачка, която каза, че заплатата и от 280 лв. и е напълно достатъчна защото живее на село и мъжа и отдавна е без работа. Това е така и при стругари, които също не се намират вече и в ред други професии.
Кажете ми тези хора, дали ще насърчат децата си да учат в професионално училище?
Без да отричам висшето образование, не разбирам защо един нормален човек да няма и занаят?!
Ето тук отново е ролята на държавата и на законодателя. Ами създайте възможности за хората да упражняват занаяти и професии, за които не се изисква академично образование. Не виждам нищо лошо в това. Аз бих искала, след работа да правя домашни бонбони и да ги продавам. Или да плета, или да шия плюшени играчки. Вероятно е трудно на една цяла държава да създаде и управлява една, да кажем Държавна борса за занаятчийски изделия. То като знам как държавата управлява безработицата, чрез Бюрата по труда, съм направо изплашена от евентуалния резултат, ама … кой ми пречи да мечтая?!?!
В заключение искам само да изясня, че подкрепям изводите на Божидар Данев, но според мен са представени от журналиста набързо и щипнати от тук, от там. Много се съмнявам председател на Българска стопанска камера да има такъв повърхностен изказ, за проблемите на пазара, образованието и минималната работна заплата, така както са представени в статията.
