Мили момчета и момичета, които тепърва тръгвате по този път - набийте си главите, че никога, ама никога няма да угодите на свекърва и на тъща. Понеже аз пиша тази статия ще говоря само за свекървата, но съм с ясното съзнание, че същото се отнася и за моята майка. Та така:
Свекървата е същество родило и отгледало прекрасно момче, което никога не става мъж, вечно се нуждае от съвети и напътствия и за него никога не се намира свястна съпруга. Свястна любовница за секс веднъж в седмицата може и да има, но ако отделеното за нея време не надвишава повече от два часа. Когато синът реши да заживее с някоя жена, тя веднага се превръща в чудовище, което постоянно вреди на горкото момче. Или не чисти достатъчно, или не готви вкусно, или е мързелива, или е ниска, или е с очила и не вижда, или гледа телевизия постоянно, или тича из парка и нарича това спорт … или постоянно ангажира със себе си и тяхната връзка горкото момче. На което не му остава време за мама.
Това е така. Спор няма. Времето за мама намалява драстично. Това е трудно за нея, особено когато не е готова да признае, че сина и е голям човек, който сам може да взема решения. Да не говорим когато в новото семейство се появи и нов член – онова малко, ревливо същество с големи претенции за внимание. Ама какво е това дете?!?! – то сина ми никога не е бил такъв… А ако не се появи дете – това си е тема за цяла статия, защото аз съм специалист по нея.
Нищо не се променя в ситуация, в която живеете заедно с родителите на единия от двамата или когато живеете отделно. В единия случай, ако живеехте отделно щяхте друг път да имате такава мързелива /тук си допишете епитетите/, а в другия понеже живеете отделно тя вреди на детето ви – я с готвенето, я с това, че не готви … /тук пак оставам място да си допишете/.
Нищо не се променя и с минаването на годините и смяната на поколенията. Наблюдавала съм отношенията между моите родители и техните … а сега наблюдавам отношенията между моите приятелки и техните почти пораснали деца. Модела - моето дете е перфектно, а благодарение на чуждото – скапано дете, моето страда и не живее щастливо поради, което аз, като майка съм длъжна да го спася по всички възможни начини - се повтаря постоянно.
Е, скъпи родители /от всички поколения/, в желанието си да спасите децата си от скапана според вас връзка обричате точно това дете, което много, ама много обичате на нещастен живот. Разбирам ви, така са правили с вас, така смятате за редно и така правите, водени от любов към детето … навършило 30, 40, 50 г. Но защо просто не го оставите „да си троши главата“ пък после, ако дойде при вас и сподели, че е сбъркало да го изслушате и да му дадете сили да продължи живота си? Своя живот, а не вашия, изпълнен с вашите очаквания, вашите минали преживявания и вашите страхове за бъдещето.
Дали вече не е време всички ние да осъзнаем, че този остарял модел на любов, прилаган поколения наред вреди на всички. Дали вече не е време да признаем, че всички грешим? И водени от любовта към най-близките да се научим … да не ги обичаме, покровителстваме и напътстваме, когато пораснат … Та нали, ако бяхме правилно възпитали детето си, нямаше да ни се налага да се месим в живота му, когато стане на 30, 40, 50 г. … ?!
