Не мога да разбера къде отиде добрия разговор за времето, веднага прескачащ от живеещите в България в темата на работа ли си или не си…
Миналата пролет установих, че съм зависима от този фейсбук, че се съобразявам с него, че се наложи една етика нямаща почти нищо общо с истинския свят, в който живеем. Установих, че това много ме дразни. Както преди години се ядосах на факта, че съм зависима от цигарите и ги спрях.
Фейсбук е като „живота“ на нямащите нищо общо с действителността Барби и Кен, пълен е със снимки на красиви, нацупени жени, с правилни зъби, бълващи умни мисли, с мъже с перфектен релеф на тялото, голи до кръста и дънки, които сякаш случайно са им по мярка и същите тези мъже виж ти, са влюбени в една единствена жена …
Е, фейсбук си има и своите достойнства, основното от които е, че задоволява тайната и скрита страст на всеки да клюкарства, подплатена със солидна доза воайорство. Какво по-хубаво от това да разгледаш профила на някоя твоя приятелка … и не чак толкова приятелка и да установиш, че тя без да иска си е публикувала снимка облечена с най-грозните дрехи, които можеш да си представиш, че някой би си купил. Или разчорлена, а тя счита, че е закачливо-небрежна. Или с онзи гаден цвят на косата, който беше модерен преди две лета … Хубавото е, че по някога без да е уточнено с всички на снимката се появява и нейна снимка, на която е откровено грозна и и се виждат непочистените вежди или олющен лак за нокти.
Онези жени, наричащи себе си щастливки, които пък нямат фейсбук си тънат в завидно невежество, относно различни нови думи от рода на: лайкване на снимка или умна мисъл, на някой починал преди 100 години, незнайно защо се настанила върху нелепа снимка с почти порнографско съдържание; селфи – на което обикновено носа ти изглежда неестествено голям, а очите почти липсват, „приемане на приятелство“ от съвсем непознати хора, което обезсмисля думата приятелство и я приравнява към случайно запознанство не носещо никакъв емоционален заряд … и други такива, за които някой умен човек може да напише нов речник.
Мъжете пък, които нямат фейсбук се считат за тотално изостанали, но не в онзи съблазнителен смисъл на ретро-то. Изостанал се изрича с отвращение и граничи с позорното няма смарт телефон… Разбира се, тези мъже не могат да се информират за новия модел ферари – единствения в който се возят неотразими хубавици и други много важни за тях неща от рода на коя жена от техните фейсбук-приятелки се е обвързала и коя … развързала. Много важна информация, която явно няма как да получат по друг начин…
Повече от „приятелите“ във фейсбук обикновено са такива, които никога не си срещнал, а възможността някога да видиш намалява право пропорционално на акъла в главата ти.
Разбира се, в контакт листата ти с приятели все има и някой който наистина ти е приятел, но с него някак е трудно да си пишеш, защото … какво да пишеш през фейсбука на човек, когото виждаш почти всеки ден и който знае всичко теб?!?! Или да харесаш снимка, на която сте заедно на пикник?
Няма да отричам ползата от фейсбук. Все пак всеки от нас има приятели живеещи в чужбина и тайно са надява да открадне малко от живота им – поне със снимки и коментари под тях; да види как растат децата му или как постоянно си сменя работата … защото сигурно не се справя с това, с което се захваща, а не защото има по-добри предложения…
НО съм категорично против превръщането на фейсбук в отделна реалност, с отделни правила на общуване, които изместват нормалното човешко общуване. Искам си безсмислените разговори за времето, за съседското куче, което тъпче лехите ми, за дупките по пътищата и за това човека, когото си срещнал на работа ли е или не. А вие фейсбук приятели какво искате?
