Влизането беше горе-долу лесна работа. Имайки в предвид, че съм облякла грейка заради студа, нося дамска чанта и още една чанта с документи. Малко преддверие с мивка, след това още една врата за тоалетната. Свеж цвят на плочките, чисто та чак свети. Направо се усмихнах като видях колко добре е направено. И … реших да си оставя някъде чантите и грейката. Започнах да издирвам: закачалки – няма, проверих в преддверието, проверих в самата тоалетна пак няма. Огледах се – има обществени тоалетни, в които слагат бидони с вода, за всеки случай, когато правят ремонти, после бидоните си остават. Можеше да го използвам за масичка и да си сложа нещата на него, въпреки че започнах да размишлявам, че съм с много светла грейка и може да я изцапам. Бели ми кахъри, ама когато си в затруднение какви ли не мисли ти се блъскат в главата. Тогава ми хрумна гениалната идея поне чантите си да закача на бравите на вратите. Да, ама не. Като закача чанта на бравата, сигурно заради тежестта, чантата се свлича и шумно се приземява на плочките. Които пък от своя страна са мокри и кални заради времето на вън. Разбира се, няма как някой постоянно да стои и да чисти след всеки посетител.
После вече стигнах до още по-голям катарзис в мислите си: да ползвам ли тоалетната или не. Чак толкова ли ми е спешно или може да изчакам. Какво пък толкова ще се случи, ако не ползвам тоалетната …
Няма да ви давам готови решения, които да ползвате, ако попаднете в такава ситуация. Справяйте се както можете… Все пак по-важното е, че все пак имаше тоалетна за посетители. Не знам къде е регламентирано това, че в обществените сгради трябва да имат посетителите достъп до тоалетна, но съм изпадала в ситуации, в които всички тоалетни са заключени, а ти се налага да чакаш два-три часа. То дали ще ти трябва тоалетна или не е друг въпрос, но само мисълта, че няма е достатъчна. По този въпрос даже отказвам да се ядосвам. Толкова е нелепо, че чак не може да ме ядоса.
Разбирам, че има всякакви хора: едни пазят обществените сгради, пейки, градинки, а други – не. Разбирам и служителите, които по цял ден са в тези сгради – не може всеки път когато тръгнеш за тоалетна да чакаш на опашката за граждани, или … да чистиш след някой от тях. Но наистина не разбирам ситуацията, в която попаднах: да има тоалетна за граждани, да е ремонтирана, да е прилично направена … и да не са предвидени 5 лева за една закачалка. Е, те това много ме дразни. Много. Дразня се на недовършените неща, на които им трябва ей толкова, за да са приятни и за да не ти създават допълнително натоварване.
Следващия път, когато отида съм решила да им занеса една закачалка. Наистина. Друг е въпроса, че едва ли ще я сложат, защото трябва да има човек, който да е монтира. Доколкото аз разбирам от тези неща де .. пък аз не съм кой знае колко компетентна, но стените са с плочки и стария номер със забиване на пирон в стената въобще няма да мине. И пак си стигаме до началната точка на ядосването: отиваш в обществена тоалетна и задължително трябва да имаш придружител, който да стои от вън, да ти държи грейката, дамската чанта и чантата с документи заедно с неговата грейка, чанта и чанта с документи. Или да прецениш дали ти е толкова спешно ползването на тоалетна…
