Срещнах „прекрасната“ майка, която взе кученце, за да забавлява дъщеря си и я попитах: как можеш да вземеш куче и да го захвърлиш безстопанствено навън?, а тя ми отговори: но аз го храня...
Уважаема госпожо, кой, къде и кога ви е убедил, че едно куче има нужда само и единствено от храна?!?! Сигурно вашите родители са ви възпитали така, както вие възпитавате дъщеря си и както тя ще възпитава своята дъщеря ... Направо не можех да повярвам, че водя такъв разговор с медицинска сестра. То и аз храня бездомните кучета, като оставам на едно място до контейнерите хляб и остатъци от храна, но не твърдя, че се грижа за тях.
И понеже сме свикнали винаги и за всичко да обвиняваме другите реших да взема Рошка и да я заведа на ветеринар. Хубаво, ама Рошка не ми позволява ... та се чудя кога най-накрая някой законотворец ще седне и ще измисли нещо по въпроса. Аз предлагам приюти за кучетата, а тези които са достатъчно безотговорни да полагат обществено полезен труд там поне година. И никой да не им пречи, ако решат да заведат децата си там да им помагат.
Как точно ще се доказва кой е толкова смотан, че е взел куче и го е изхвърлил навън бездомно – не знам. Какво да правя с Рошка и нейните обожатели също не знам. Дали нарушавам някой закон като храня бездомните животинки също не съм на ясно.
Ще попитате тогава защо въобще ви занимавам с това, като нямам решения.. Защото искам да помоля вас, настоящи и бъдещи родители научете се, да обичате кученцата, дори когато пораснат и не ги превръщайте в бездомни животни. А когато детето ви поиска кученце, а вие прецените, че няма да може да му отделите необходимото време, внимание и обич, купете на детето си плюшено кученце. То също става за игра и има мила муцунка, но не страда когато го зарежеш заради нещо много по-интересно. И моля ви, моля ви научете на това и деца си.
