Дебели сме, защото е наследствено? По този въпрос все още съществува спор сред учените. Едно обаче е сигурно: неправилните навици на хранене могат да се наследят. Дете, което още от малко е свикнало да се храни обилно в домашна обстановка, чиито любими ястия са картофи, приготвени с мас, и сладкиши, вече като възрастен човек си готви същите ястия. Човек, който през детските си години яде всяка вечер филии, намазани с мас, масло или сланина, след години едва ли ще сложи салати на масата си.
Много родители направо тъпчат децата си, за да бъдат „големи и силни". Тези прехранвани деца стават пълни, свикват с многото и вкусни ястия, а когато пораснат, опустошават храната с вълчи апетит.
Тук трябва да споменем и навика да се дават ни децата като награда шоколад и бонбони; даже гостите, особено роднините, смятат за задължите да носят със себе си шоколад при посещение в познато семейство.
Освен че шоколадът е богат на калории, той причинява сериозни поражения на зъбите на децата. По-добре би било да привикнем нашите деца да консумират плодове и зеленчуци (например моркови или ябълки). От тях те няма да напълнеят, а и зъбите им ще бъдат здрави.
За съжаление любимо лакомство на децата, пък и на възрастните е сладоледът, особено през летните месеци.
Мнозина обаче могат да напълнеят в зряла възраст независимо от това, че като деца са били слаби. Това може да стане и в юношеската възраст, по време на бременност, в периодите на физиологично промени или пък при промяна на средата, работата или навиците на хранене. Теглото ни бързо се увеличава и не можем да разберем защо. Главната причина в такива случаи трябва ми се търси почти винаги в нарушаване на психичното равновесие. При наличие на някаква душевна болка някои отслабват, но болшинството — тъкмо обратното: заглушават болката си с консумиране на храни и напитки. Резултатът е увеличаване на килограмите.
Има и такива, които поради липса на време или лош навик алчно се нахвърлят върху храната, поглъщат я почти без да дъвчат, в резултат на което чувството за ситост у тях настъпва значително по-късно, отколкото у онези, които ядат по-бавно и добре сдъвкват храната си. (Освен това второто е и по-здравословно.) И тъй като тези хора поглъщат повече храна, организмът им приема повече калории.
Мнозина се хранят и тогава, когато не са гладни само защото видът на храната ги привлича. Тези хора малко по малко забравят какво значи ситост. Организмът обаче знае много добре от какво количество храна има нужда.
И в случай че получава повече, отколкото е необходимо за правилното му функциониране, излишъкът се натрупва във вид на подкожна мастна тъкан.
При условие че храната продължава да пристига систематично в изобилие, складовете от мазнини набъбват, ако ли пък количеството й отговаря на необходимото — остават непроменени, ако е по-малко от необходимото — натрупаните мазнини започват да се изразходват. Това се съпътствува с намаляване на килограмите: започва отслабването.
