Понеже всички имат съвети за това как да обзаведем малка кухня и тя да не изглежда още по-малка, реших и аз да се включа. Разбира се, с уговорката, че не съм вътрешен дизайнер и нямам претенции да знам кое е модерно или правилно.

Нашата кухня е малка. Намира се в онези апартаменти, строени по комунистическо време с неясно и непрактично вътрешно разпределение. Апартамента е разположен на огромните 60 квадратни метра и се състои от спалня, хол, кухня и перфектен коридор, за който ще ви разкажа някой друг път. Естествено кухнята е най-малкото помещение в целия апартамент.

Аз съм жена на 40 г. и малко отгоре, за които категорично отказвам да назова, говоря и мисля. Имам един развод зад гърба си. В момента – нов брак. Казвам го, за да знаете, че за тези двайсетина години, ми се наложи да натрупам опит в отношенията ми със … свекървата.

Разбира се, с уговорката, че всички номера на първата свекърва, ги повтаря и втората без даже да се постарае да измисли нещо ново. Може би защото нови неща няма как да бъдат измислени в това отношение.

Нямаше ме известно време, през което ми се случиха много неща. Е, не мога да ви разкажа за всичко едновременно за това започвам с едно от тях. Не е най-важното, но обещавам, че ще разкажа за всичко. Без да ви дотягам.

И така днес ще поговорим за ремонта на моята кухня.

Истината е, че късно се научих да чистя жилището се. Защото късно се научих да изхвърлям непотребни вещи. То кое колко ми трябва е друг въпрос, но съгласете се, че не можеш да изчистиш една стая, ако постоянно събираш някакви неща в нея. Да изхвърлям ме научи една приятелка, която за да си изчисти шкафче от тоалетката си ми подари три чисто нови, не използвани парфюма.

Реших и аз да пробвам.

Миналата пролет обявих, че цяло лято няма да влизам във Фейсбук. Направих го, за да не ми се сърдят приятелите, но подразнена от една ситуация, в развоя на която се оказа, че фейсбук определя отношенията ми с хората. Защо си написала това във фейсбук? Защо не си ми лайкнала снимката? Междувременно няма бутонче, че не харесваш, а то се подразбирало след като не си натиснал бутончето – харесвам. Не дай си Боже да пропуснеш да влезеш няколко дни във фейс-а, е те тогава вече става страшно: който и да те срещне от фейсбук приятелите ти винаги започва разговора със: Защо не влизаш във фейсбук? Не си лайкнал … , не си дал приятелство на … , а съм ти го предложил за приятел …

Вчера отивам на дело в съда. Не си мислете, че кой знае какво съм направила или че ще ви занимавам с някое клюкарско дело … въпреки, че и това е добра идея. Та отивам на дело. Сградата огромна, солидна, внушава респект. На портала скенер като в летище, минаваш през рамка, която пищи. Стоят двама души-охрана, преценяват какво пищи и или те пускат или ти четат конско. За мой срам в дамската си чанта нося швейцарско ножче. Срам е когато отидеш със швейцарско ножче в съда, а не когато си достатъчно предвидлива жена да си го носиш в чантата. Прочетоха ми конско хората, прибраха ножчето и ме пуснаха. Делото си мина както трябва. Преди да изляза реших да отида до тоалетна. Направих една обиколка, после се върнах при моите приятели-охраната на входа и попитах. Упътиха ме хората. Влизам във врата, на която си пише „тоалетна за посетители“.

Чистя си в неделя сутрин под звуците на класическа музика. Казвам сутрин, но всъщност е 10 и 5, защото по-рано от това комшийте ми няма да понесат класическа музика. Въобще не си мислете, че се правя на интересна. Ако ме питате кой изпълнява тази ария, или кой е написал това, което слушам не мога да ви отговоря. Но обожавам оркестър, оперното пеене и цялата феерия от звуци. Без да разбирам точно за какво става дума си представям нещо неземно и прекрасно. И точно защото я обожавам, предпочитам докато звучи да върша нещо, което всъщност не обичам да върша, за да не мисля, че върша това неприятно нещо. Та пак се връщаме в началото на статията....  чистя си в неделя сутрин и се ядосвам.

Днес се събудих от припряно тропане по шкафчетата, ровене, издирване на някакви предмети. Знаех, че това е част от подготовката за празнуването на св.Зарезан на вилата в изцяло мъжка компания. Вече будна, имитирайки дълбок сън се сетих, че мъжа ми не прояви толкова голям ентусиазъм лятото, когато поисках да отидем на пикник до една река. Не, че имах кой знае какви по-добри планове за днешния ден, но все пак си беше повод за страдане още от сутринта.