Лесно ли е да разбереш какво да правиш с живота си? Виждаш хора с кариери, привидно изглеждащи щастливи, блогъри, писалители на книги, певци, музиканти..толкова много професии има и аз какво? НЕ ЗНАМ ЗА КАКВО СТАВАМ. Честно. Какъв е моят талант? Имам ли такъв?
Е, сега ще се опитам да ви помогна да разберете какво искате от живота.
Няма да е много дълго, аз обичам всичко да е кратко и ясно, така че започваме.
Затвори очи и помисли. Какво кара сърцето ти скача от радост, да плаче от радост, тази представа, която би те поддържала жив всеки ден? Помисли много добре, забрави за ограниченията, тук си само ти и мисълта ти, не мисли за нищо друго. Свободен си и можеш да направиш толкова много. Какво е това желание, което толкова много те развълнува? Ще дам някои идеи... може да е пътуване по целият свят, да опознаеш различни светове, много хора и незаменими ценности, да създадеш семейство и да срещнеш любовта, да напишеш своя книга, да готвиш любими ястия, да създаваш изкуство, да научиш 4 езика. Запиши всичко, което те поддържа жив, може да е повече от едно.
Време е да повярваш, че можеш. Не изпитвай страх, това е твоят живот. Запомни, че единствените стени, които са поставени между теб и твоята мечта всъщност си ти. Във всеки удобен момент мисли за желанието си като сбъднато. Представяй си се вършейки го, не се ли чувстваш добре, свободен и сякаш можеш да покориш целият свят? Важно е да си спокоен, да вярваш, че това е възможно като вярваш в себе си. Събуждай се с тази мисъл и лягай с нея. Вселената ще чуе твоите желание и ще започне да ги осъществява. ТИ ВЯРВАЙ. Тя чува вярващите, истински вярващите, без страх и колебание. Защо е важно да вярваме? Защото привличаме позитивната енергия. Привличаме ли щастието, то идва при нас. Когато сме добри, обичаме, не защото се налага, а защото го усещаме, тогава забелязвали ли сте и че се връща. ОО, да. Прави добро, за да ти се връща добро. Така е. Сега ще мислим за нашата мечта и ще привличаме позитивната енергия.
Важно е да съставим план за осъществяването. Тук много хора изпадат в паника, че е трудно. Е, казвам отново, че границите, които поставяш между теб и мечтата ти можеш още сега да ги разрушиш. Примерно, искам да готвя, защото това ме прави щастлива. Е, значи още сега отивам към кухнята. Искам да танцувам, защото ме кара да се чувствам щастлива. Време е да започнете да действате. Знаете вътре в себе си какво ви кара да подскачате от радост, усещате чувството, което ви помага да се събуждате сутрин. Положете усилия и вярвайте. Живейте живота си какво вие искате, започнете.
Мда...затворени в къщи - изгубено време ли е това? Не, Не и отново Не! Може ли да го оползотворим? Да, Да и отново Да ... дори стоенето в къщи може да ни носи пари или да е добра инвестиция за в бъдеще!
Посрещни утрото с усмивка, помисли какво те прави щастлив. Пусни си любимата песен, направи си любимата закуска и се наслади на очакването за един прекрасен ден...защото той наистина ще бъде такъв. Настроенито ни във всеки един момент от деня зависи изцяло от нас, само и единствено от нас.
Искаш да си позитивен? Тогава кой може да го отнеме? НИКОЙ. ТИ си този, който избира как да живее - с усмивка или с натъжено лице. Бъди сигурен, че ако всекидневно правиш това, което те кара да се усмихваш, ще се превърнеш в щастлив човек. Ето няколко идеи:
1.Обади се на любим човек. Да се поинтересуваш от това как някой се чувства, не само ще подобрите неговото настроение, а твоето собствено също.
2. Пусни си любимите песни. Няма по-приятно усещане от желанието да станеш и да си излееш цялата душа в танца на мелодията.
3. Прочети дори 5 страници от книга, било то романтична, за себепознание или криминална. Избягай от реалността и посети нов свят.
4. Изпий чаша черен чай, изяж банан или 2 парченца шоколад. Стимулират хормона на щастието.
5. Разтегни се, направи няколко упражнения, дори само да загрееш, това ще те стимулира да продължиш деня си по-продуктивно.
6. Разходи се няколко минути в свободото си време сред природата, намери място, което ти напомня за хубави моменти.
7. Бъди мил/а със себе си. По-ценнен/а и значим/а си отколкото смяташ.
Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязъл в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
- Сега съм зает, използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие: ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка - и му подал една лъжица. - Но внимавай, в нея има две капки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца, държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
- Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина - на градинаря му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?“
- Не! - отговорил младежът. - Внимавах да не разлея капките олио!
- Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко - казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.
- Ето в това е смисълът на щастието - казал му Мъдрецът.
Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата....
Помогнала сте на някоя старица да пресече улицата? Научила сте се да плетете? Усвоила сте нова професия? Всичко това е чудесен повод да си кажете: „Браво!"
1. Поне един час дневно посвещавайте на своето любимо занимание
Хобито успокоява нервите и влияе положително върху самочувствието. То е и един от малкото случаи, когато правите нещо не защото сте длъжна, а защото така искате. Ако пък вашето хоби е и с практическа насоченост, то просто няма цена!
2. Поглезете се с шопинг и непременно си купете нещо „за душата"
Дори да става въпрос за ненужна дреболия, вие все пак ще почувствате удовлетворение: „Мога да си я позволя!" Шопингът прогонва стреса и докато му се посвещавате телом и духом, вие ще забравите поне за известно време проблемите и грижите си.
3. Заемете се с благотворителност, помагайте на хората
Търсите в себе си недостатъци (и ги намирате), когато няма за какво друго да се безпокоите. Огледайте се. Наоколо има толкова много болни и стари хора, изоставени деца, бездомни животни с истински, а не измислени проблеми! От една страна, вашата помощ ще им бъде от огромна полза, от друга - правейки нещо за ближния, вие ще започнете да се уважавате повече.
4. Водете списък с постиженията си и понякога го препрочитайте
Усвоила сте нова компютърна програма? Свалила сте 5 кг? Научила сте се да шофирате? Не забравяйте да го запишете в бележника си. Така във всеки един момент ще можете да прочетете доказателствата за своята изключителност.
5. Научете детето на нещо ново и полезно
Дори да нямате наследници, насочете усилията си към своите племенници, към отрочетата на приятели. Научите ли ги на нещо интересно, ще ги впечатлите изключително. А детското възхищение и радост ще ви помогнат да осъзнаете собствената си уникалност.
6. Усвоете ново за вас и полезно за околните занимание
Можете да се усъвършенствате до безкрайност, още повече, че мащабът на постиженията ви просто няма значение. Главното е движението напред. Надскачате ли редовно себе си, ще имате постоянни поводи да си отправяте горещи поздравления.
7. Пейте високо в банята, докато се къпете
Психолозите са уверени, че това ще повиши вашата самооценка. Слухът и гласът не са важни - пеенето нормализира дишането, след което самочувствието автоматично се подобрява.
8. Редовно спортувайте или танцувайте
При изпълнението на ритмични движения в кръвта нахлуват ендорфини - хормоните на радостта. Освен това не е задължително да поставяте олимпийски рекорди!
9. Радвайте се на комплиментите по адрес на близки и любими хора
Когато ви казват, че имате прекрасен съпруг, приемайте го като комплимент за... себе си. Та нали сте успяла да откриете и „отгледате" този забележителен мъж!
10. Непременно празнувайте рождения си ден
Чудесен начин да чуете за себе си много и само хубави неща. Използвайте пълноценно този единствен ден в годината, посвещавайки го на собствения си PR.
Мъж и жена живели заедно трийсет години. В деня на годишнината жената, както винаги, опекла домашен хляб - същия, който пекла всяка сутрин, ден след ден.
Тя разрязала хляба на дълго, намазала двете половинки с масло и както винаги била готова да подаде на мъжа си горната част. На средата на пътя ръката й спряла. Тя помислила: „Искам веднъж да изям горната част на хляба. Мечтая за това всяка сутрин от 30 години! Бях примерна жена, отгледах добри синове, поддържах в ред дома, мисля, че днес го заслужавам!”
И тя подала на мъжа си долната част на хляба. Такова нещо никога не си бе позволявала за 30 години съвместен живот. Мъжът й взел хляба и отговорил с усмивка:
„Какъв неоценим подарък ми направи тази сутрин! От детството си обичам долната препечената част на хляба, но винаги считах, че тя по право принадлежи на теб!”
Общуването е най-важното нещо в съвместния ни живот - да разговаряме, да споделяме, да си казваме, за да не се налага да предполагаме и така понякога да губим, да живеем в компромис и накрая да пропускаме безценни моменти...
Могат ли да бъдат щастливи хората, позволяващи други да им диктуват какво да правят, как да се държат, какво да харесват и какво не? В никакъв случай! Тяхната беда е в това, че не са се научили да казват „не". Стига обаче да намерят сили в себе си да произнесат категорично и когато трябва тази думичка, тя ще свърши чудеса за тяхното самочувствие и самоуважение.
Майка ви отново настоява да обядвате заедно в неделя, фризьорката държи да ви боядиса в патладжанено, защото така сте щяла да се разхубавите, шефът ви пък „моли" да поработите в офиса до по-късно, разбирай поне до 22 часа... Във всички тези моменти в главата ви витае един-единствен отговор: „Не, не съм съгласна!, но никак не ви е лесно да го изречете. Усещате се попаднала в капан и не виждате друг изход, освен да се съгласите, понеже се страхувате от последствията, които може да има отказът. Отстъпвате пред натиска и същевременно се проклинате за слабостта и липсата на характер. В крайна сметка малко по малко преставате да уважавате себе си и се превръщате в безволева личност. Наистина е мъчително и понякога даже невъзможно да изразим несъгласието си. Това означава да разчупим натрапения от родителите, учителите и обществото модел на поведение, от пасивност да преминем към действие, да вземем юздите на живота си в свои ръце. Нашето „не" най-често се схваща като опит за бунт срещу установения ред, възприемат го като проява на нахалство и арогантност. То неминуемо предизвиква отрицателна реакция в ответната страна, поражда спорове и напрежение.
Неизвестно защо тези, които се осмеляват да откажат, се чувстват длъжни да дават обяснения, може би за да не ги вземат за безсърдечни. Освен това те се излагат на критики и предизвикват лошо отношение. Ситуацията не е приятна, защото страхът от неодобрение ни поставя в състояние на зависимост от тези, които смятаме за по-умни или по-оправни. За щастие безнадеждни случаи няма, смятат психолозите, според които и най-свитите хора могат да се научат да казват „не", при това категорично и без следа от агресия.
ПРОГОНЕТЕ ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА
Изразяването на несъгласие е много по-трудно за жените, отколкото за мъжете. Според класическата схема Ева непременно трябва да е добра съпруга и чудесна майка, с една дума, идеална жена. От нея се иска да е винаги на разположение, да се държи мило и нежно, да не отказва, когато я помолят да свърши нещо, да не противоречи, дори да й е дошло до гуша. Умението да се вземат бързи решения заема едно от първите места в мъжката ценностна система, докато от жената се очакват най-вече пасивност, готовност на всичко и себеотрицание. Затова, ако принадлежащите към слабия пол решат да се утвърдят като самостоятелни личности и да успеят на няколко поприща едновременно, много често околните ги мислят за безскрупулни кариеристки, за лоши майки (отказват на дъщеря си поредната кукла), за невъзможни съпруги (нямат желание да поканят на вечеря колегата на мъжа си, който дъвче с отворена уста и сумти).
Сигурно сте си дали сметка, че за да получат съгласието ви, тези, които искат нещо от вас, обикновено се опитват да ви създадат чувство за вина. Време е обаче да разберете, че човек не може да задоволи целия свят. Затова не се оставяйте да ви влияят, а приемете веднъж завинаги - вие сте чудесна майка, съпруга, дъщеря, приятелка, делова жена и никой няма право да ви кара да вярвате в обратното. Убедени в човешката си стойност, спокойно отказвайте, щом се смятате за права. Ако упреците ви засипят като лавина, заявете, че не се поддавате на шантаж с чувството за вина.
ЗАЕМЕТЕ ТВЪРДИ ПОЗИЦИИ
Отказът винаги трябва да е убедителен, спокоен, добре премислен и най-вече искрен. Не казвайте „не" само за да противоречите на човек, който ви е раздразнил или отегчил. Не бъдете нито брутална, нито плаха, не крещете и не мънкайте. Имайте предвид и нещо друго - ако дълго време сте се съгласявали безропотно и изведнъж започнете да браните интересите си, като демонстрирате несъгласие с всичко и всички, рискувате, вместо да изпишете вежди, да извадите очи. Хората ще започнат да ви смятат за истерична личност и направо ще бягат от вас. Затова търсете златната среда. Общуването се състои от откази и съгласия, всичко зависи от контекста. Когато се научите да казвате „не", изградите си истинско самочувствие и започнете да уважавате себе си, вие ще знаете с точност и кога да кажете „да" на тези, които се нуждаят от вас.
УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ
Несъгласието и вътрешното неприемане на поведението, което се опитват да ни натрапят, неминуемо създават безпокойство и ни натоварват психически. Напрежението може да ни изтощи, а може и да ни е от полза, ако се научим да го управляваме, следвайки съветите на психолозите. Според тях на първо място трябва да осъзнаем автоматичните мисли, възникващи в мозъка ни, когато отказваме да направим нещо. Тези вътрешни монолози от типа: „Пак ли аз ще се захвана с това?", не са конструктивни и не водят до никъде. По-добре ги заменете с позитивни мисли: „Имам право да изказвам мнението си." Защитете позицията си, без да нападате опонента, и в разговора винаги използвайте фрази, започващи с „аз" вместо с „ти", в които има стаен упрек. Прилагайте и т. нар. техника на надрасканата плоча, любима на много психиатри. Каквото и да ви кажат, дръжте на мнението си и го повтаряйте дотогава, докато ви чуят:
„Съжалявам, но не мога да изляза, няма да напиша доклада, няма да ти купя Барби, нямам пари за скъпи маратонки" и т. н. Друга, не по-малко успешна стратегия е да се престорите, че приемате критиката и упреците, но да отстоявате отказа си: „Зная, че не се държа като истинска приятелка, но не мога да ти помогна за пренасянето на мебелите," Подобно поведение скоро ще отчае и най-големите натрапници. Упражнявайте се всеки ден и като мислено пресъздавате познати критична ситуации. Разрешавайте ги така, че винаги да излизате победители от тях. Усетите ли, че е дошло времето от теория да преминете на практика, възползвайте се от първия удобен случай, когато поискат нещо невъзможно от вас. Спокойно отворете уста и кажете „не". Ще видите колко е лесно.
СЪВЕТИ:
1.Не смятайте, че сте длъжна да отговаряте веднага, особено ако усетите, че ви подтикват към това, за да получат по-бързо съгласието ви. Кажете, че се нуждаете от време, за да размислите. След това ще ви е по-лесно да откажете на шефа си, когато за пореден път ви помоли да свършите работата на трима души, няма да дадете парите си за рокля, чийто цвят не ви отива, и да позволите на фризьорката си да съсипе косата ви.
2.Формулирайте добре отказа. Предварително си намислете и репетирайте готови фрази. После безпроблемно ще ги възпроизведете в нужния момент. Например: „Искрено съжалявам, но отговорът ми е „не", или „Уви, няма как да ти помогна!".
3.Помислете за резервни варианти. Техниката, наречена „не, но...", ще ви даде възможност деликатно да заобиколите проблема, при това без да възникнат конфликти. На приятелката си, която иска заем, можете да кажете: „Знам, че си във финансова дупка, но точно този месец не мога да ти услужа с пари. Защо не поискаш аванс от шефа си?"
Дошло време малкото момченце да тръгне на училище. Един прекрасен ден учителката казала: „Днес ще рисуваме картина!”.
Момченцето грейнало от щастие – то много обичало да рисува. Грабнало кутийката с цветните моливи и се приготвило да рисува – коте, зайче, птичета, кораби и риби – всичко му харесвало. Но учителката казала: „Не започвайте още, ще рисуваме цветя.”
Пак широка усмивка огряла лицето на момченцето – то обичало да рисува цветя – пъстри и многоцветни – цели поляни с цветя. Извадило всички ярки цветове и започнало.
„Почакайте, не започвайте още – казала учителката – сега ще ви покажа как се прави това.”
И нарисувала червено цвете със зелено стебло.
Момченцето погледнало своите шарени цветя, а после цветето на учителката – неговите му харесвали много повече, но въздъхнало дълбоко, обърнало листа и нарисувало червеното цвете, без да каже нищо.
На следващия ден учителката им казала, че ще правят фигурки от пластелин. Зарадвано момченцето започнало да прави лодка, самолетче и камионче дори. След малко долетял гласът на учителката: „Ще правим купа.”
Момченцето смачкало фигурките си на топче и започнало да прави съдове – с всякаква форма и дълбочина.
„Прави се ето така!” – отсякла учителката и им показала една дълбока кръгла купа.
Момченцето погледнало купата на учителката, после своите – те му харесвали много повече, но дълбоко въздъхнало, отново смачкало своите купички и направило дълбоката купа, без да каже нищо.
Много скоро малкото момченце се научило да чака учителката да му покаже кое как се прави и престанало да прави каквото и да било само.
Случило се така, че с родителите си се преместили в друг град и друго училище. Още в първия ден учителката казала: „Днес ще рисуваме картина.”
Момченцето тихо стояло, без да прави нищо и чакало учителката да покаже какво и как. Но тя само се разхождала напред-назад и нищо не говорела. Когато минала покрай малкото момченце, тя го попитала: ”Ти не искаш ли да рисуваш?”
„Искам, но какво?”
„Няма да знам докато не го нарисуваш” – отговорила учителката.
„А как да нарисувам картината? С какви цветове?”
„Както искаш и с каквито пожелаеш цветове. Ако всички рисувате едно и също нещо с еднакви цветове, аз как ще различа вашите картини? – попитала учителката.
„Не знам” – свило рамене малкото момченце и започнало да рисува червено цвете със зелено стебло…
Един от големите уроци за нас „възрастните” е да се научим да подкрепяме новия кълн, вместо да му показваме как да расте нагоре… И да уцелим точния момент, когато трябва да започнем да се учим от децата си вместо да ги поучаваме, защото те са носителите на всичко Ново, което идва, за да направи този свят едно по-добро място за живеене.
Eдна семейна двойка се преместила в нова квартира. На сутринта, едва събудила се, жената погледнала през прозореца и видяла съседката си, която
простирала прането си.
- Виж само колко е мръсно бельото й — казала тя на мъжа си.
Той си четял вестника и не й обърнал внимание.
- Сигурно ползва много лош прах за пране или просто не умее да пере. Трябва да я науча — не спирала жената.
И така всеки път, когато съседката си простирала бельото, тя се възмущавала колко е мръсно.
Една прекрасна утрин тя погледнала през прозореца и възкликнала:
- Ах, колко чисто е бельото на съседката днес! Сигурно най-сетне се е научила да пере.
- Не, скъпа, просто днес станах по-рано и ти измих прозореца – спокойно отговорил мъжът й.
Дали и в живота ни не е така?
Преди да осъдим другите, би било добре да се убедим колко чисти са нашите собствени намерения и сърца.
Коя жена не е мечтала поне веднъж през живота си да се възкачи една глава над останалите, да е пример за подражание, да притежава харизма, да "поведе масите", да наложи думата си и да привлече мъжкия интерес не само чрез начина, по който изглежда?! Задача, сложна от векове, но не по-малко трудна и в наши дни, тъй като съвременната Ева все още трябва да се бори с традиционните мачовски стереотипи. Е да, вече има голямо количество литература и се провеждат множество курсове и семинари, които обещават да ви разкрият отговорите на тези въпроси. Резултатите обаче често са съмнителни. Всъщност ключът към тази цел се крие в собствената ви личност!
Единици избраници на съдбата се раждат такива, но почти всеки е в състояние да изгради в себе си лидерски качества. Основни в списъка са: интуиция, проницателност и комуникативност - все черти, по подразбиране присъщи на женския пол.
Всъщност лидерът не е човек, обезателно надарен с изключителни дарби или невероятно висок коефициент на интелигентност. Основна при него е правилната преценка - не само на действителността, но и на собствените възможности. Той не е самоуверен диктатор, единствено нареждащ на останалите какво и как да направят, а е по-скоро човек, който е в състояние да намери изход от всяка сложна ситуация - ситуация, за която всеки друг би казал:„Това е невъзможно!".
ЛИДЕРЪТ СЕ ОТЛИЧАВА ОТ "ОБИКНОВЕНИТЕ" ХОРА ПО СВОЯ СТИЛ НА МИСЛЕНЕ И ПОВЕДЕНИЕ, А ТЕ МОГАТ ДА СЕ РАЗВИЯТ.
ОПИТАЙТЕ САМИ:
1. Направете си тетрадка, в която да записвате всички свои пропуски, обективно и без компромиси. Критиките пишете не от първо, а от второ лице, сякаш това наистина са думи на чужд човек. Например вместо „аз не бях права, когато..." изписвайте „тя не беше права, когато...".
2. Опитайте се да разберете какво мислят за вас вашите приятели и близки. Дайте им по един лист и ги помолете да напишат всичко добро и всичко лошо, което откриват у вас. Не се страхувайте да прочетете отрицателните отзиви и не се огорчавайте от прочетеното. Направете си изводите и помнете, че няма човек без недостатъци.
3. Изброите и самата вие на лист хартия собствените си недостатъци и причините, които според вас ви пречат да постигате желаните цели. Можете да повтаряте тази „процедура" всекидневно, но се опитайте да бъдете наистина честни пред себе си. Отбелязвайте всичко, което ви се е случило през деня - какви са били целите и предизвикателствата, с които сте се сблъскали, как сте се справили с тях и какви смятате, че са причините за евентуалния ви неуспех.
4. Обезателно си записвайте всички ваши по-малки и по-големи успехи, както и пред какво ви предстои да се изправите през утрешния ден. Свикнете да не се отказвате от целите си - ако вечер при равносметката се окаже, че не сте изпълнили предвиденото, прехвърлете го в плана си за следващия ден и така -докато го реализирате. По този начин ще се научите на организираност и умение да планирате.
5. И на последно място, но не и по значение - награждавайте се за всеки успех и промяна в нужната посока - може да е парче от любимия ви сладкиш, разходка по магазините, среща с приятелки... Важното е да изпитвате удоволствие и удовлетворение от тези малки житейски радости. Така постепенно ще се научите да цените повече себе си и ще разберете, че всичко е постижимо.