5 ч.

Ставането в пет всяка сутрин е вреден навик. Но само така можеш  да си изпиеш кафето на спокойствие, без да ти подскачат децата и мъжа наоколо и да ти дрънкат на главата. Днес можех и още да поспя, ама нали си търсех тихото време за кафе. Пък и  да направя закуската на домочадието, иска ми се днес нещо по-засуканко така да измисля – примерно да им опека беконче и яйца на очи да туря. Един вид, английска закуска. Те я обичат много. Ама първо да си изпия кафето, да изпуша една-две цигари, да прегледам какво ново-старо у фейсбука. Кръчми, клубове и тежки маси - снимка след снимка. Статуси, дето към десет сутринта ще бъдат изтрити, щото не са да ги четат трезви хора. Събота и неделя оттук се тагнали, оттам се тагнали. Не им ли омръзна бе?! А пък тая докога ще се прави на 20-годишна в лицето? Задникът ѝ си остава 40-годишен, добре че не се вижда на снимките! Абе живи и здрави, кой как може бори депресията на средната възраст.

 Я чакай да си сменя профилната снимка, че тая ми омръзна. На тази изглеждам като на 25. Нея ще сложа.

Ох, кога стана 7? Времето препуска със скоростта на ритната котка. Пак се замотах нещо, айде ще им мине без английска закуска, ще намажа по една филия с пастет, те го обичат. А в събота ще им направя мекички. Как пък една сутрин мъжа ми не жертва съня си, за да се погрижи за закуската и кафето поне?! Все аз ставам да бъхтам по тъмно.

7,10 ч.

Крайно време е да стават тия деца. Пет пъти ги викам. Баща им корени пусна в тая баня, да не може човек да се оправи на спокойствие за работа. Що ставам в 5, та да ги чакам по два часа време после? Я, излюпили са се. Даже са се облекли, аз още по пижама се назлъндисвам....

7,30 ч.

Ми няма да се гримирам днес. И така си изглеждам добре, нали съм се сресала, и това е нещо. Ама защо сега се размаза тая спирала, трябва да си купя нова, все някъде ще има някакви промоции, щото с тия цени на козметиката ще рече човек, че живеем във времето на Краля – Слънце, дето цял замък давали за една специална помада...Пресата за коса нещо трудно нагрява...

 Закъсняваме, какво пак се мотат наследниците, един път не се приготвиха навреме.

7,45 ч.

Разгеле - тръгнахме. Боже, какъв студ, само за свекърви е навънка. Това метро пак е препълнено и мирише на пор - вдовец вътре. Къде са тръгнали всички тия хора и що не се къпят? Спи ми се, а предстои цял един работен ден. Леле, как мирише от тая пекарна в подлеза, ще си купя една баница...Отидоха ми плановете за ден на плодове и чай.

8,30 ч.

Не мога да разбера защо всяка сутрин се оказвам с половин час по-рано на работа. За да слушам колежките как готвят и перат, и чистят...И как имат време за всичко. Да бе, добре, затова си със същата блуза от вчера, щото нали си имала време за всичко. Пак си спала до последно, ей го – и червилото в офиса си слагаш, и кафето в офиса си пиеш. Да слушаш как една жена е идеална домакиня е като да слушаш един мъж колко риба е хванал. По-цветни лъжи надали има. Ще им покажа аз що е то домакиня като им направя едни джинджифилови бисквити да им донеса. Има да зеленеят от завист поне до лятото.

11 ч.

Темата за проблемите с паркирането в София ми е тооолкова непозната. Всеки ден я слушам от 11 до 12 ч., още ми е „интересна“, тоя скенер ме приспива с това жужене, май съм гладна, ама по – скоро съм задрямала....Тия от счетоводството са такива скучняри, само кльоцат по клавиатурите и се смеят само на вицове за ДДС....Заспивам над клавиатурата, събуждам се, още е 11, явно само си мисля, че спя. Божее, защо не си останах и останалите ми шест месеца на борсата, що ми трябваше да почвам работа, малко ли работа си имах у дома? Можех поне прозорците да си измия днес, слънчево го дават времето, па макар и студено.

12,30 ч.

Яденето на бюрото ме дразни. Офисът мирише на китайско. Ще изляза за половин час, не мога повече...Що не си останах у дома, книжка да почета, да дремна, нещо да сготвя...Дали не сбърках, като реших да започвам работа...? Дали децата са обядвали? Малката сигурно пак е набила някой в училище, щом ми звъни телефона с непознат номер, сигурно майката на някое момченце пак ще се жалва. Ама така е, те мъжете станаха едни нежни. Ей ги - добре оформени вежди, едни полирани нокти...колегите са по-поддържани от колежките. Сигурно и техните майки така са лазили по нервите на някоя майка на по-бойна девойка. Да, да...Жените станахме по-мъже от мъжете – и на глад издържаме, и на бой, и на студ.

Ама няма ли кой да затвори тоя прозорец?!! В тоя офис бели мечки и пингвини може срещне човек.

14,00 ч.

Чувствам се почти работоспособна. Вижда се края на работния ден. И е петък. Малък празник. Голямото дете дали си е изпило лекарствата? Как пък не обявиха тая грипна ваканция по-навреме, половин училище се изпонатръшка, мойто дете също...те чак сега решиха да им дадат една седмица. Ами какво ще правят дъщерите ми вкъщи, ще обърнат стаите нагоре с краката, то само не мога да изчистя след тях. А пък баща им цяла седмица отпуск си пуснал. Мнооооого е нахален, все едно кой знае колко се е преуморил, в крайна сметка по Коледа почива пет дни. То и аз си седях шест месеца вкъщи, ама да не би да съм си починала...Нищо, нека се забавляват, аз ще им намеря и на тримата работа. То аз мога да намеря работа на целия китайски народ и  на половината руски....

16,30 ч.

Времето се влачи. Край няма тоя ден. Ще взема да мина да купя някое и друго авокадо, гуакамоле ми се е дояло. Пък и е здравословно. Че днес прекалих с тестените. Не че няма да изям довечера една купа гуакамоле с десетина препечени филийки черен хляб, но то е полезно. Гуакамолето де, не филийките. Няма ли да се стопли това време? Тая книга, дето я чета е забележителна. Дали да не изгледам и филма? Така обичам събота до обяд да си свърша, каквото имам да върша по домакинството и после да се смажа на дивана. Дали да не изврънкам любимият да ни заведе другия уикенд някъде на СПА, че се чувствам доста преуморена? Оф, не. Май по-добре да сменим холната секция, че тая вече ми писна да я гледам, на десет години стана. Чакай да метна едно око в нета какво има по мебелните магазини откъм предлагане. Интересни фенери в ИКЕА. Поръчах само три, не че има къде да ги сложа, но са красиви, все ще им намеря място. Да имах къща – целия двор с такива фенери да окича, ама пусто шестицата от тотото ми трябва. Как пък от националната лотария печелят все някакви от Горно Нанадолнище? Май трябва и аз най-накрая да взема да изжуля едно билетче, белким ми се осъществи къщата. Или един фиш да взема да пусна, че тотото без фиш едва ли ще ме огрее с шестица...

17,45 ч.

Не мога да разбера как все в края на петъчния работен ден има най-много работа....

18,00 ч.

Това метро отново е препълнено. Продължава да не ми е ясно къде отиват всички тия хора....Тоя, дето стои до мен, така силно крещи по телефона, че не мога да чуя какво ми говори майка ми по моя. Ненормална работа е тая, качиш се в метрото и се надвикваш с останалите.

18,30 ч.

Здравословното хранене ще изчака. В магазина оставям половин заплата за недотам здравословни свински пържоли, пилешко филе, кашкавалчета и сиренца, и царевични пръчки за децата, и спагети, и ...не знам, ама едно авокадо да струва колкото половината ми лак за нокти... Направо недопустимо. В каква загубена държава живеем, човек да мисли и за едното авокадо. Ами ако ми се беше приискала чиа, или каквито там глупости ни вменяват тревопасните, грешка, веганите? Една заплата за люцерна, и си гладен още на втория час.

Хубаво е да ходиш с мъжа си на пазар, поне торбите да носи.

20,00 ч.

Ще почета малко. Дали си изключих компютъра в офиса? Тоя отчет дано съм го направила като хората, че ония от счетоводството пак ще мрънкат. Може да съм оплескала гадната екселска таблица и току виж нещо не излязло. Аман от тая работа, човек и вкъщи да я мисли.

20,05 ч.

Книгата ме чете мене, докато сънувам как утре ще направя мекици.

ГРИМЬОРСКИ ТРИКОВЕ

Върнете си младежката руменина

В четвъртата декада от живота процесът на обновяване на кожните клетки става все по-бавен, а дермата загрубява чувствително и вече не позволява на светлината да се отразява както преди. Всичко това води до липса на блясък, отпускане на чертите и помътняване на тена.

Основите за грим със съставки, които подпомагат клетъчното обновяване (АНА киселини, ретинол и др.), са добра мярка за противодействие. Понякога обаче има и по-прости решения, които са също толкова ефективни. В този смисъл нанасянето на малко руж върху най-изпъкналата част на скулите може да добави младежки блясък на кожата и да „повдигне" контура на лицето. Изберете кремообразен руж в розово или цвят праскова за светли до средно светли кожи, или в медено и цвят карамел за по-тъмен тен. По-мазната и гелообразна консистенция е за предпочитане, тъй като не е за подценяване и фактът, че кожата става още по-суха след 40-годишна възраст. С леки потупвания нанесете върху изпъкналата част на скулите, а после разнесете само с пръсти.

Акцент върху погледа

Производството на колаген, което постепенно се забавя през 30-те, през 40-те вече почти отсъства, като това неизбежно води до загуба на еластичността на кожата на клепачите и съответно - до тяхното отпускане. В този случай се налага миглите да „поемат цялата отговорност" за красотата на погледа ви: можете да направите така, че те да повдигнат цялата област около очите и по този начин да компенсират отпускането на клепача.

Придайте дълбочина на окото с молив, който леко разнесете с помощта на апликатор за грим в основата на горните мигли. След това нанесете два пласта спирала за удължаване на миглите.

Върнете красотата на устните си

Устните в тази възраст губят не само плътността, но и част от естествения си цвят. В същото време ъгълчетата им се отпускат надолу, а контурът им постепенно избледнява. Така в един момент е твърде вероятно те почти да се слеят с кожата. За да добавите цвят и да ги подчертаете, е необходимо всеки път да ги оформяте и запълвате с молив. След това е достатъчен само слой гланц или балсам, нанесени директно върху молива за устни, което ще ви придаде доза свежест и естественост. Този трик ще ви предпази също така от опасността цветът да се размаже извън фините линии.

ПОМОЩ И ЗА КОСАТА

Късата коса... не е задължителна

Повечето жени се подстригват доста късо, след като навлязат в 40-те - практичен избор, като се има предвид, че в тази възраст нивата на естроген се понижават и това може да доведе до не особено добро състояние на косъма. Все пак обаче, не подценявайте факта, че отрязвайки я съвсем късо, ще разкриете части от лицето и шията, които до момента сте прикривали с косата си и които едва ли е много удачно да излагате на показ точно сега. Вместо това, помолете своя фризьор да ви предложи някоя по-раздвижена прическа, имитираща повече плътност и обем.

Удачен вариант е дължината до раменете с изтънени краища и изнесен настрани бретон. Подобен избор ще смекчи линиите на лицето. Добавете стилизанти или серум със силикон за изглаждане на неравностите по повърхността на косата, които ще й придадат и допълнителен блясък.

Повече живот за всеки косъм

Продуктите за допълнителен блясък на косата, както и боята на растителна основа ще компенсират сивотата и ще придадат повече обем. И едното, и другото ще направи естествения ви цвят по-наситен и жив, а прическата - по-обемна и въздушна. 

ГОВОРИМ СИ ОЩЕ ЗА:

КРАСИВА НА ВСЯКА ВЪЗРАСТ - КОГАТО СТЕ НА 30

КРАСИВА НА ВСЯКА ВЪЗРАСТ - КОГАТО СТЕ НА 20

Случва ли ви се често да се измъчвате от чувство за вина? Изпитвате ли необяснима тревога по отношение на всичко, което вършите? Смятате ли, че ощетявате хората около себе си заради служебните си ангажименти? Или може би се тормозите, че пренебрегвате важни делови задачи заради своите естествени човешки потребности от почивка и общуване с близките и приятелите? Ако това разяждащо ви отвътре чувство се е превърнало във ваше ежедневие и буквално е обсебило живота ви, значи е време да свободите съзнанието си, като туширате своята самокритичност и спрете да се обвинявате. Мъничко безделие, щипка лекомислие и здравословна доза поддаване на изкушението ще ви откъснат за кратко от „сериозните" неща, ще направят живота ви по-ведър, а самите вас - по-щастливи личности.

Какво като не сте устояли и сте хапнали пържени картофки въпреки строгата диета, която сте си самоналожили? Наистина ли е толкова фатално, че пропуснахте тренировката си вчера, за да гледате с приятели онзи забавен филм? Голяма работа, че сте се качили на колата, за да отидете с нея до... магазина на съседната улица!

Какъв е начинът в наши дни да успеем да се отървем от гузната си съвест, когато сме направили малка крачка встрани?! Преди всичко да приемем очевидното - че сме нормални човешки същества със своите слабости и грешки. Второ - да спрем да робуваме на обществените норми и правила, особено ако те са в противоречие с вътрешния ни мир. И накрая - да приемем най-сетне мисълта, че няма как да държим всичко под контрол и че понякога няма нищо по-добро за самите нас от мъничко егоизъм!

Ето някои от най-честите (женски) причини да се самоизяждаме от чувство за вина, както и начините, по които можем да се справим с тях.

ЖОНГЛИРАЩАТА МАЙКА

Сутрин обличате децата, приготвяте им закуска и им помагате да си вържат връзките на обувките. В ума си обаче прехвърляте предстоящите служебни задачи за деня и не можете да се съсредоточите върху нищо от това, което ви говорят или искат от вас вашите близки. Когато пристигате запъхтени на работа, веднага се залавяте с онзи проект, чиито крайни срокове ви притискат отвсякъде. Само след час-два обаче започвате да звъните на съпруга си, децата, майка си или приятелки в опит да организирате домашните ангажименти.

Всъщност става така, че нещата винаги ви се изплъзват от контрол, никога не може да се посветите изцяло на конкретна задача и постоянно се измъчвате от чувство на вина, че никъде не сте на нужното ниво.

Решението:

Живейте за мига и се наслаждавайте на всеки един момент от своя делник - това е ключът към постигането на хармония и щастие. Всеки път, когато правите нещо, спрете за секунда, осмислете кое е най-важното в конкретния момент и се съсредоточете само върху него. Стресът и нервността в днешно време идват основно от това, че хората забравят своите приоритети и пилеят енергията, времето и вниманието си за неща, които са минали или предстоят, вместо да се концентрират върху настоящето.

РАЗСИПНИЧЕСТВО

Не сте могли да се удържите и сега в луксозна кутия за обувки на дъното на гардероба ви са сгушени чисто новичък чифт дизайнерски ботуши, купени на намаление за половината от реалната им цена (как да устоиш?!). И всичко щеше да е прекрасно, ако не знаехте, че кредитната ви карта е на червено, а другата седмица ви предстои и плащането на застраховката на колата. Ядосвате се на себе си, че сте такава прахосница, заричате се, че занапред ще бъдете по-разумна и ще се научите да разпределяте бюджета си по приоритети, но следващият шопинг тур с приятелки отново завършва с разяждащо ви чувство за вина и... празно портмоне.

Решението:

Най-добрият начин да потушите „финансовата" си вина е като я опишете на хартия. Тоест - да си правите писмен разчет на всички свои харчове и така да преценявате дали можете да си позволите нещо, или не. Описвайте в тефтерче разходите и покупките, които правите, и го носете винаги в чантата си. Направете графи за всичко - режийни, вноски по заеми и кредити, храна и други консумативи за дома, развлечения (ресторанти, кина, театри) и, разбира се -женски глезотийки (тук ще влязат и мечтаните дизайнерски ботуши, ако съответният бюджет успее да ги побере).

ЛОШАТА ДОМАКИНЯ

Прибирате се вкъщи капнали от умора, а там ви чака куп работа. Трябва да се извадят измитите съдове от миялната машина, да се просне прането и да се изгладят дрехите за утре. За капак на всичко мъжът ви влиза и с невинно изражение на лицето пита какво има за вечеря. Тук вече не издържате и избухвате в гневна тирада и дори сълзи. По-късно, когато той обиден или объркан (и гладен) легне да спи, вие стоите до полунощ, за да печете мусака и бъркате кекс в жалък опит да се реванширате. Всичко това обаче не само не облекчава вината, която ви измъчва, но дори я засилва.

Решението

Простете си, простете и на него и... давайте напред. Приемете, че няма как да сте работеща жена и едновременно с това домът ви непрекъснато да блести от чистота и да ухае на прясно изпечени сладки. Анализирайте обаче поведението си и си дайте ясна сметка за това дали не е възможно пресилените ви реакции в подобни случаи да са породени не от вина по несвършената домакинска работа, а от съвсем други, несвързани с това, причини. Понякога сме склонни да скриваме от себе си, че имаме проблем във взаимоотношенията си с партньора и да търсим причините за своята нервност и безпокойство другаде.

НЕМАРЛИВОСТ КЪМ ЗДРАВЕТО И ТЯЛОТО СИ

Поканени сте на рожден ден на своя близка приятелка и искате да блеснете с най-изисканата прическа и красиви дрехи. Оказва се обаче, че е невъзможно да закопчаете скъпата пола, която си купихте само преди два месеца, а и най-хубавото ви бельо се впива в тялото ви като ризница за средновековни мъчения. Диагнозата е ясна - 4 килограма отгоре и никаква представа как да се отървете от тях в рамките само на два дни. В края на краищата за въпросната вечер навличате отново костюма за работа или джинсите за всеки ден и отивате на партито без никакво самочувствие и настроение. Там сядате в ъгъла с пълна чиния апетитни хапки и висококалорични шоколадови сладки („Така де - щом вече съм дебела, за какво да се ограничавам?!") и прекарвате остатъка от вечерта в самосъжаление и чувство за вина.

Решението:

Живеем във време, в което съветите от рода на: „Яжте предимно плодове и зеленчуци", „Забравете за мазното, сладкото и соленото!", „Спортувайте поне три пъти седмично!" ни заливат буквално отвсякъде. Не се предоверявайте обаче на тяхната резултатност. Не само че нямате никакви гаранции за постигането на крайната цел (по-добро здраве, по-слаба фигура и т. н.), но и доброволно се обричате на неизбежно чувство за вина, ако пропуснете някоя от „безценните" препоръки или кривнете от „правия път". И ако все пак сте твърдо решени да следвате определен хранителен режим, не се самобичувайте заради това, че сте качили няколко килограма или тайничко сте си похапнали шоколад. Запитайте се какви са незадоволените ви потребности, заради които се „изтезавате" с тези крайни мерки. Да не би да ви липсва любов, внимание, чувства?

„ДАЛИ НЕ ИЗНЕВЕРИХ НА СЪПРУГА СИ...“

„Бях на служебно парти и си позволих да пофлиртувам с колега. Сега изпитвам непоносимо чувство на срам и страх." Много жени се измъчват от подобни усещания след някоя по-фриволна нощ и са склонни да преекспонират дори съвсем невинни случки, като се самоизяждат от вина за грях, който дори не са извършили.

Решението:

За всяка зряла личност е задължително умението да прави разлика между флирт и влюбване. В повечето случаи при флирт на работното място или лека закачка с някой познат става въпрос за нещо временно и случайно, породено от обстоятелствата. Опитайте се да погледнете на ситуацията от друг ъгъл. Вероятно ще установите, че всичко, което се е случило, се дължи само и единствено на желанието да убедите себе си, че все още  предизвиквате интереса и на други мъже. Или казано с други думи: направили сте го, само за да проверите тайно дали все още сте онази желана жена, в която се е влюбил вашият партньор преди години.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА ЧУЖДИТЕ ТАЙНИ

Най-добрата ви приятелка ви споделя, че е влюбена в свой колега и иска съвета ви дали трябва да признае пред съпруга си, или е по-добре да живее с тайната си. Вие сте шокирана, но не го показвате. Щедро предоставяте приятелското си рамо, на което тя да поплаче и я изпращате вкъщи, като предварително сте я утешили, че това се случва на всички жени в някой момент от живота им. След седмица обаче се срещате на бутилка вино с ваши общи познати, които ви питат за нея и вие просто... не успявате да се сдържите, като потресени им разказвате всичко. Естествено, на другия ден съжалявате горчиво и не можете да повярвате, че отново сте се изпуснали за тайна, която не е ваша и дори не ви касае.

Решението:

Колкото е възможно по-скоро си уговорете среща със своята приятелка и й споделете какво сте направили. Кажете й, че искрено се разкайвате за стореното и помолете за прошка. Не се оправдавайте с обстоятелствата, алкохола или други реални и нереални причини. Приемете справедливия й гняв или обида и се постарайте да запомните добре вината и срама, които изпитвате в този момент, за да се предпазите от подобен гаф за в бъдеще. Уважавайте повече личния живот на другите и се съсредоточете върху собствените си проблеми, преживявания и житейски радости.

Винаги правете така, че хората, които са по-ниско в служебната йерархия от вас, да се чувстват значими! Поставяйте им конкретни цели и задачи и им дайте възможност да почувстват своя принос към общата цел. Често изтъквайте силните им страни и деликатно посочвайте слабите. Помнете, че когато помагате на своите подчинени сътрудници да се развиват, вие повишавате и тяхната самооценка. А увереният в себе си човек е способен да проявява повече инициативност, да дава ценни предложения ида генерира идеи...

Останете си жена, дори и да сте в лидерска роля! Не се стремете да внушавате чувството за мъж в пола. а напротив - запазете своята женственост и умело използвайте оръжията, които тя ви предоставя. В никакъв случай обаче не прекалявайте с тази линия на поведение, за да не създадете у околните впечатлението, че именно тя е в основата на вашето издигане.

Давайте на хората, с които работите, ясна перспектива относно това как ще се развива организацията ви за в бъдеще. Нищо не мотивира човека така, както привлекателната картина на това, което би могъл да постигне.

Не забравяйте златното правило: отнасяйте се към вашите подчинени така, както бихте искали да се отнасят към вас, ако бяхте на тяхното място.

Научете се да признавате грешките си - важно качество за всеки човек, а за един ръководител е повече от задължително. Това повишава доверието у подчинените ви, които на свой ред също няма да се страхуват да споделят пропуските си. Така ще се повиши както достоверността на информацията, която получавате от тях, така и качеството на работата като цяло.

Критикувайте подчинените си само насаме и никога пред техни колеги. Що се отнася до похвалите, тук е в сила точно противоположното правило - нищо не мотивира повече от публичната похвала!

Използвайте умело правилото на конкуренцията. Поставяйте задалата на целия си „отбор", но награждавайте само онези, които са имали най-голям принос за успеха.

Една жена би трябвало да има на разположение достатъчно пари, с които да може да наеме жилище за себе си, дори и никога да не й се налага да живее сама.

Една жена би трябвало да има поне една перфектна дреха, която да облече, ако шефът й или мъжът на нейните мечти поиска да я види след час.

Една жена би трябвало да има младост, която да помни с удоволствие.

Една жена би трябвало да има минало, което е достатъчно пикантно, че да си заслужава да бъде разказвано.

Една жена би трябвало да има комплект отвертки, безжична бормашина и черен дантелен сутиен.

Една жена би трябвало да има една приятелка, която винаги я разсмива, и една, която й позволява да си поплаче. 

Мая Анджелоу