Добре … вече си имам постелка за спортуване и ластици, които не знам за какво се използват. Постелката ту стои събрана в ъгъла, ту лежи на пода сама и самотна.

Днес най-накрая се примирих. Пари съм давала за тази постелка трябва да я използвам.

Облякох един клин с ефект на сауна, специално купуван преди едно ходене на море. Смятах, че ще отслабна с него в рамките на седмица, но не се получи. Да ви светна, не се отслабва с клин за отслабване, ако същият стои сгънат на дъното на една кутия, пълна със зимни шалове.

Намерих си едно късо, стягащо потниче, което ползвах докато играех народни танци. Облякох го, после тениска с дълъг ръкав. Сложих и едни гривни – тежести по килограм на китките, закупени в друг пристъп на умопомрачение и …

Стигнах до пускането на смарт телевизора. Изведнъж по непознат за мене път забравих как да си пусна youtube. След десетина минути размисли, опити и надежда, че няма да се справя все пак стигнах до там. След това … в необятното море от записани уроци по спорт реших да се хвърля в дълбокото и познатото … аеробика. Тренирала съм известно време с треньорка …

Само да ви споделя няколко думи за нея. Тази жена няма и капчица жал и е погрешно конструирана от мускули и кожа. За кости не съм много сигурна. Комплекса и от упражнения ме докарваше до пълно физическо изтощение, но за два месеца направих фигура, за която с моите генетични заложби не бях и посмяла да мечтая.

Та … аеробика ще е. пуснах един вариант, после втори, после трети … нееее това не е за мен. Много бързат тези хора, а и въобще не разбирам какво правят. Докато го повторя, те са три упражнения напред.

После реших, че ще е тай чи. За начинаещи естествено. Бавни упражнения. Равновесие. Концетрация, релакс. … да бе да … този такива движения прави, че и след 100 години няма как да ги повторя. Какво е това с ръцете?!?! При него изглежда красиво при мен все едно са ми чупени ръцете на два – три места няколко пъти последния, от които миналия месец …

Нееее и това не е за мен.

Ще се пробвам да си спомня комплекса от упражнения на моята треньорка по аеробика. Хем си имам и постелка. Раздвижвам се малко, за да не се контузя. После цели 10 коремни преси от най леките … добре де – 5 коремни преси. После е време да се обърна по корем и да изпъна крайно натоварените ми коремни мускули. Обръщам се по корем … и виждам една прашинка на пода. Живее си най-спокойно в най-далечния ъгъл на хола, заедно с паяка Пешо. Него не го закачам, за да имам домашен любимец, който да разхождам, ако се затегне извънредното положение… ама прашинката?!?! Не съм я канила, обичала и не ми върши никаква работа по време на извънредно положение …

В този момент реших, че много, ама много по-важно е да изчистя апартамента, отколкото да спортувам. Но след такава тежка тренировка се налага да се взема душ и да се отдам на релаксиране поне 15 минутки на дивана… с музиката на тай чи …

Вече ви се оплаках, че за мен социалната изолация и седенето в къщи започна много по-рано отколкото за вас. Оплаках се. Мърморих ден-два и ми мина. После преминах през гледане на филми, четене на книги и ядене …. Ама много ядене. До тук съм сигурна, че ме разбирате перфектно. Накрая се събудих една сутрин, крайно отегчена и реших да променя нещо.

Така или иначе ще си седя дом. Трябва ли когато отменят извънредното положение да се чудя какво да облека защото към качила един, два, три размера? Не. Какво трябва да предприема?

1. Пиене на много вода? – да, защото съм от онези откачени хора, които по принцип не пият много вода.

2. Пиене на билков чай? – да, защото го обичам … с малко сирене и малко захар, но захарта наистина трябва да изчезне.

3. Да спортувам? – да … имам си смарт телевизор, домашно кино и връзка към интернет. Но не мога да спортувам защото ….

Те в този момент съм сигурна, че всеки от нас има невероятен брой оправдания. Аз намерих най-доброто … нямам постелка за спортуване, а в стаята, в който ми е телевизора пода е от теракотени плочки.

Зарадвах се на това откритие. То ми донесе страхотното оправдание, което едновременно ме лиши от спортуване и ме хвърли на дивана с телефона в ръка.

Ровенето в телефона насочих към спортни сайтове. Проучвах, проучвах … през което време се подкрепих с пакетче солети /от големите/, сокче, кафе, вода … Добре де, за водата излъгах. Вместо вода четете „вафла“. Накрая открих сайт за спортни стоки, който казва, че ще ми достави всичко, което поискам за 3-4 дни, без да плащам доставката, заради извънредното положение. Има и опция да платиш при доставка. Видя ми се безопасно, поръчах си постелка за пода и ластици. Разбира се ластиците въобще не знам за какво служат … ама какво от това.

И се молех да е фалшива информацията. На сайта пишеше, че някои доставки могат да се забавят заради извънредното положение. Тайно се надявах моите да са от тях.

Още при даването на заявката, на профила ми беше написано, че очакваната дата на доставката е три дни по-късно … на втори април.

Да ви кажа … случи се най-лошото: точно на втори април, след обяд ми се обади куриер и ми достави голям черен пакет на цената, на която бях поръчала…. О ужас! Нямам повод да го върна… Поне левче да беше отгоре над договорената цена. Ама не – трябва ли точно сега да са перфектни?!

Прибрах пакета в хола. Дезинфекцирах го няколко пъти. После пак.

И не смея да го отворя, защото нямам никакво, ама никакво оправдание да не спортувам... Помощ!!!

Знам, че вече всичко се изписа за Корона вируса. Знам, че на всички им писна да четат по тази тема, но някак не мога да не напиша как се чувствам днес – 20 ден в изолация.

За мен изолацията започна от 4 март когато света вече говореше за заразата, а моето тяло реши да направи алергична уртикария. За тези късметлии, които не знаят какво е това искам да обясня. Алергичната уртикария се нарича още копривна треска. При мен се прояви с цялото си величие, достолепие и красота: пари, боли и сърби едновременно. Плюс това получих и огромни оттоци: на очите, на устните, на ръцете, на краката … най-забавно беше когато ми се поду само половината от лицето: дясната ми половина беше като на фолк звезда … без затвореното око, а лявата си беше моята. Естествено, както половината от нашите фолк звезди се пробвах и да пея .. също толкова фалшиво. Оттоците по краката се преместиха на ходилата – там където ви гъделичка, което ми отне възможността да си обуя маратонките и да стъпвам. Ходих на пети до банята, а една приятелка дойде в къщи да ми бие няколко инжекции. Та така … докато света обсъжда как имунитета реагира при зараза с корона вирус, аз все едно съм извънземно и занимавам докторите с откачен имунитет.

Не бих мърморила толкова много по въпроса, но искам да ви обясня, че за мен изолацията започна много по-рано отколкото за вас. Докато бях болна все пак се търпеше стоенето в къщи. Не можех да стъпвам, а когато успях и излязох навън слънцето предизвика нови обриви та бързо се прибрах. Колебаех се дали да се превърна в принцеса или във вампир … и двата вида съществуване предполагат пазене от слънцето, само че принцесите живеят по-малко … В крайна сметка някъде към 10-тия ден от лечението с урбазон и алергозан, когато вече някои части, на които се сяда ми бяха посинели взех решение да стана вампир.

Не стига това, но отивайки в поликлиниката да ми ударят поредната доза сестрата ме посрещна в „пълно бойно снаряжение“. Направо ми прилоша: маска, очила за работа в силно запрашена среда, шапка за баня, найлонов шлифер до земята и под него гащиризон за лов на диви патици. Коридора беше току що измит с белина, което при мен предизвиква сълзене на очите и носа, кихане и кашляне. Опитах да обясня, че е от дезинфектанта, ама кой ще ми повярва в това време. От вратата сестрата започна: измий си ръцете, съблечи грейката /завря я в черен чувал за смет/, измий си ръцете, свалям дънките до някъде, измий си ръцете … после ме поля с дезинфектант. Цялото това чудо ми дойде в повече и почти нямам спомен от инжекцията въпреки синините … после се облякох, тръгнах към вратата. СТОЙ! Чисти бравата преди да я пипна. После след мен пак. После и при външната врата същата процедура. Реших да успокоя жената … постоях навън, престанаха да ми сълзят очите, носа и да кихам и и звъннах отново. Мисля, че горе-долу успях …

Следващия ден обаче или нямаше дежурен, или се страхуваха да ме приемат та се наложи мъжа ми, с диплома на машинен инженер да ми бие инжекциите … цели три дни. Какъв човек се оказа този мой мъж не знам … кълне ми се, че ме обича, понякога даже ме целува след 10 години брак, а най-безжалостно ми бие мускулни инжекции в синините обучен само от you tube… Кажете как да имаш доверие на мъж после?!?!

Та така … водя ви с цели 10 дни карантина повече. Така, че никой да не е посмял да ми се оплаква от социалната изолация, липсата на кафе с приятелки и биричка с приятели. Да не съм ви чула да мъцате, че вчера, излизайки да изхвърля боклука, в едно малко пликче, че това е единственото ми излизане от дома, фиксирах една улично кученце. Само да споделя, че храня бездомни улични кучета и котки години наред. Сега имаме едно куче, което е с перфектните размери за малък апартамент: два пъти по-голямо от улична котка … Та огледах кученцето, ела, ела малко кученце, ела да те вържа и заведа насила дом … за да имам кого да разхождам..

Направо го фиксирах с пунктирана линия като във филм за робокоп. Кученцето се оказа вече патило и като го понесох към стълбите започна да ръмжи, да оголва зъби, а после започна да лае неистово. Показаха се няколко /абсолютно всички/ съседи, които започнаха да крещят да не пипам животичето, че и те си нямат, ама виж ти не са тръгнали да крадат общи улични кученца … Пуснах нещастното животно и се прибрах с наведена глава.

Разбира се, после спретнах един скандал на мъжа ми: Какъв човек си ти бе? Хем инжекции ми биеш, хем куче не поиска да си вземем … от години искам, а ти не та не ….

Та така …. Сега седя в хола сама, гуша едно „огромно“ плюшено куче, чистя стълбището по два пъти на ден и мълча. Гадна работа… ще си взема кафето и ще сляза да го изпия в колата. Поне да си мисля, че съм излязла на кафе. Разбира се, ще звънна и на някоя приятелка да си мърморим заедно против гадните ни мъже, които не пожелаха да ни вземат кучета …

За разлика от миналата зима, през тази вали сняг. Хубава работа – зима и сняг. Това докарва на някои гадни хора като мен постоянно мърморене. Поне се успокоявам, че ще си изразходя лимита с мърморенето до пролетта и после ще си живея нормално.

За дните в които вали сняг някакви кметове, наемат някакви фирми и фирмички да чистят улиците по градовете. Кой колко се справя с избора на фирма и колко са коректни фирмите, които кандидатстват няма да обсъждаме. На всеки човек, който си е позволил да се замисли по въпроса му е ясно, че една фирма кандидатства с една и съща техника и с един и същ брой хора в няколко различни общини. После се оказва, че е спечелила в повече от една община и тогава настъпва … Ами това е проблема. Нищо не настъпва. Фирмата си трае и се моли да не вали много сняг. Ако вали … знаете какво става.

Тази статийка не е за този проблем. Статийката е за всички нас, собственици на коли. И вечния проблем с паркирането.

Не искам да ставам злобна, ама просто не издържам да мълча.

Не мога да разбера как собствениците на коли, паркирани на уличното платно, при празен паркинг буквално на една крачка разстояние очакват пътното платно да е почистено? Точно от къде да мине снегорин, в двете посоки като трябва да мине през колите им? Това докарва, на същите тези собственици, сутрешни разговори как никой не си върши работата, как кмета не е осигурил почистването на града… и други подобни придружени с разни думички, които не се срещат в българския тълковен речник.

Понеже ми омръзна да чета статии, в които вечно се оплакваме ще завърша тази с предложение. Моля, при снеговалеж и неправилно паркирали коли снегорина да ги премести… без да се грижи за боята или повредите. Поне на няколко улици. Разбира се, добре е преди това да натиска гневно клаксона няколко пъти. Не, че собствениците ще излязат да си преместят колите. О не! В никакъв случай. Тяхно право е да правят каквото си искат, а ние да ги търпим. Но натискайки клаксона на снегорина шофьора ще си осигури поне 6-7 клипчета от зяпачи и поне 100 000 гледания със злобни коментари под тях.

Все пак … на човека му се плаща да мине по това пътно платно в двете посоки и той съвестно си върши работата.

Наскоро ми се повреди колата. Нищо работа. Кола за 3000 лв. се нуждае от ремонт за 1000 лв.

Остави това. Всяка кола, която вземеш за 3000 лв. ще има нужда от ремонти. То за това бедните хора стават все по-бедни, ама това е друга тема.

В момента ме дразнят няколко неща, които научих:

Първата версия за повредата е, че не е сменен някакъв ремък /ангренажен/ и някакви части около него когато съм купила колата. Да, ама не. Съвсем чинно занесох пълен комплект и оставих на майстора. Попитах колко пари да донеса за смяната и кога да дойда. Нищо повече. Не се пазарих, не обяснявах, че е евтино или скъпо. Нищо! Колко – толкова. Версията, че майстора е бил некоректен, че не си свършил работата и че ме е подложил на риск ме накара да отида при него и да му спретна едно скандалче. Най-вероятно жена му ще ми е благодарна, тъй като в близките 6 месеца колкото и да му крещи той ще е доволен, че не съм аз.

Втората версия за повредата е, че може и да съм купила приличен ангренажен комплект, на прилична цена, но частите вътре да са подменени с крайно некачествени. Значи майстора, който ми е сменил комплекта няма вина. Добре. Язък за викането, язък за човека … Ама сега, може ли някой да ми каже аз как да съм сигурна в това, което купувам?! Явно вече марката няма значение, а доставчика на доставчика. Питам аз защо е необходима тази лудост?!? За да загиват хора по пътищата заради това, че някой идиот днес е изкарал 50 лв. от подмяна на части? До толкова ли станахме евтини хората?!?

Трето…. Няма значение какво е станало. Платих си, взех си колата … и започна за загрява. Оказа се, че нямала антифриз. Сега вече крещях по другия майстор. Ама малко. Вече даже се изморих до крещя. Не бил ми включил във фактурата антифриз. Ами да беше. Взимам си колата и очаквам да и сложа бензин и да я карам. Толкова ли не успя за един цял месец, през който ми поправяш колата да ми кажеш, че трябва да налееш и антифриз?!? Аз ли съм майстор на коли или ти?!?! Открих и някаква огромна кора в багажника та сега ще ходя при друг майстор да я монтира където трябва. Или където си избере – негово решение.

Та … толкова ли сме евтини хората?!? Няма качество на стоките, не си сигурен дали получаваш това, което си платил, не си сигурен в услугата, не си сигурен в пътя, не си сигурен в застрахователя, не си сигурен ….

Преди време един приятел ме попита какво е следвало да каже, за да му е била мирна главата, когато жената, с която излиза му е задала въпрос от рода на: „Мислиш ли че този гердан ми отива на блузата?”. Разбира се, че въпроса е бил зададен, когато вече са закъснявали с 30 мин. за планирана преди седмица среща с приятели.

Е, този въпрос или негов вариант, може да застигне всеки мъж, дори да сте само гаджета и се виждате от скоро; или когато сте заедно от дълго време, но точно този път ще излизате по отделно; или сте заедно от дълго време и ще излизате заедно... т.е. винаги може да ти се случи такова нещо. Работата е ясна. В този момент на теб приятелю, нито ти пука за гердана, нито за блузата. Даже да беше сложила избелелите си дънки, с които се мотае в къщи и потник от миналото лято щеше да ти е все едно. Просто нямаш нерви вече да я чакаш да продължава да се мотае. Да облича там нещо, ако иска да слага проклетия гердан, ако не иска - да не го слага и да тръгва.

Обикновено, ако още не си навършил 30 г. най-вероятно не ти пука, че закъснявате и просто мислиш, как да и свалиш блузата. Ако си навършил 30 г. или сте от 10 г. заедно, най-вероятно си мислиш: „Кога ли ще ми звънне Пешо? Дали е взел бира? Ще мина да взема от онова мезе, дето го пробвахме миналата седмица....” и все в тоя ред на мисли.

Все пак приятелю, ако искаш да ти е мирна главата и да си изкараш една страхотна вечер с общи приятели или с Пешо, пред ТВ с бира и мезе, докато гледате любимия си футболен отбор, прочети, запомни и задължително спазвай указанията и разясненията от тази статия:

Жена ти и всички останали жени на земята, в момента, в който те питат как им стои онзи гердан си мислят: леле колко съм дебела; кожата на лицето ми е кофти; имам нова бръчка; талията ми май се е увеличила... След това започват да и хрумват различни решения на проблемите: малко силикон на бюста, липосукция, ново червило, курс по аеробика, курс по гримиране, нова блуза, която ще скрие онази тлъстинка...

Всичко това минава през главата на жената, която чакаш, само докато ти си казал на ум: „Пешо” ... останалите неща, които и минават през главата, за времето, през което обмисляш мезето и бирата няма да ти ги изреждам, защото съм сигурна, че няма да имаш нерви да ги прочетеш. Не, че не те оправдавам де...

Хич не се заблуждавай, че жената, която в твоите очи си изглежда съвсем добре, смята същото. В крайна сметка, ако има самочувствието, че е стройна, тогава пък косата и няма да е съвсем добре. Вероятно цвета и няма да е точно с последните модни тенденции, или има нужда от „леко пипване”...

За да не те обърквам повече ти давам шаблон на това, което трябва да кажеш, за да ти е мирна главата:

1. Ако сте от скоро гаджета, ако сте под 30 г. или ако е чужда жена, шаблона е: „Хич не разбирам какво ме питаш, защото предпочитам да те виждам гола...”;
2. Ако сте заедно от 10 г., ако сте над 30 г. или ако си е твоята жена, шаблона е: „На теб всичко, което облечеш ти стои страхотно ... „

Приятна вечер с Пешо!

От известно време проучвам блендери. Първо прочетох всичко, което открих в нета за блендерите, а после – за и против използването им.

Ще започна със за и против ползването на блендер. Прочетох, че блендери се използват от хора, които нямат време. Глупости. Имам си достатъчно време. Обичам зеленчуци. Много. Направо съм пристрастена към сурови зеленчуци. Виж, за плодовете е вече друга тема. За година изяждам един портокал, едно помело, килограм череши и килограм сини сливи. А да, и половин ябълка, ако има кой да ми я изчисти, обели, постави в красива чиния ... и сложи за всеки случай кекс, за да може по-безболезнено да приема идеята, че ябълката е полезна и трябва да се яде.

От друга страна любовта ми към зеленчуците достигна нечувани висоти. Взех си чопър, взех си и ренде, което прави морковите и картофите на спагети. Е, според рекламата може да прави и други неща, ама аз не се справям добре. Така че, когато става дума за спагети аз си правя морковени или картофени.

Прочетох, че блендерът прави всичко на каша, на нектар. Зависи колко течност ще сложиш. Вода, доматен сок, соево мляко... каквото предпочиташ.

За мен при покупка на блендер беше важно на какви обороти работи. Прецених, че е добре да е над 600 вата. Намерих модел, от по-неизвестен производител, който работи на 1000 вата и струва под 100 лева. Другото, на което много, ама много държа при закупуване на уред е да се мие лесно. Ужасявам се от електроуреди, които ме държат пред мивката часове наред, като сокоизтисквачката. Та ... бях учудена да видя, че на пазара се предлага блендер, с нано технолгия. Поне така е наречена. Иначе си е чиста цедка, предназначена да държи семенцата на ягодите и малините далеч от нектара. Не, че харесвам семенцата от ягоди, малини и киви – в никакъв случай, но категорично се отказах отново да мия цедка.

Някои блендери имат така наречения пулсатор, който разбива лед. Не бях много мотивирана да търся блендер точно с тази функция, може би, защото сега е зима, но реших, че е добре да я има, ако не оскъпява много продукта.

Блендера, който избрах няма нано цедка. Заради миенето. Ако вас не ви притеснява това може да заложите на блендер с такава.

Моя блендер има пулсатор за разбиване на лед – все още не използван предвид времето, кана с вградени ножчета, които не се свалят, лесно се мие, много лесно, има капак и отвор в капака, в който по време на работа да добавиш продукти или течност.

Купих го. Донесох го в къщи. Кръстих го – Сит... защото в моя дом всеки електроуред си има име ... и защото мразя някой да работи вместо мен и да се казва ... пералня, кана за топла вода, електрически моп за чистене на под, малка фурничка за печене, електроуред за събиране на влага от стаята... Виждате ли колко е трудно, ако водиш разговор ... последното наричам „рибката”, мопа е „Пепеляшка”, каната – „Гарванче” ... и така.

Та започнах да експериментирам. Даже не се сетих да проверя за рецепти в нета. Не защото когато се сетих не намерих хиляди. И не, че тези които намерих не са страхотни. А защото нямам кухненска везна да меря съставките. А и това би ме затруднило много. Пък от статиите ми сигурно вече сте си направили извода, че не обичам затрудненията.

Направих сладко смути – ябълка, портокал, вода. Пробвах – хареса ми. После добавих и морков. Пак ми хареса. накрая добавих и киви. Не ми хареса. имах чувството, че съм прибавила кактус с бодлите.

Направих зеленчуково смути – червено цвекло, спанак, рукула, морков и вода. После се сетих, че имам домашен доматен сок та можеше да сложа него вместо вода, но това ще го пробвам утре.

Направих сос заливка на салата – варен картоф, спанак, червен лук и чесън. Можеше да сложа магданоз, но не съм купила свеж.

Добре де – направих и коктейл – сурово яйце, една идея тоник, за да има леко горчив вкус, който смятам да заменя с грейпфрут и после сипах бяло вино.

Така наред с цялата тази емоция прочетох и доста по въпроса с диетите. Аз съм против диета със смутита. Не мисля, че се отслабва със смутита. Не мисля и че се пълнее от тях. Мисля, че блендера е страхотен, ако искаш разнообразие.

Та ... имам си блендер и съм много доволна от този факт. Ако искате разнообразие в кухнята си, ако искате да излезете от традиционните ястия си вземете блендер.

• Блендер

Блендер

Блендер

Блендер

Блендер

Блендер

Блендер

Блендер

Блендер

©2017 OrdaSoft.com All rights reserved.

Цял ден се боря с усещането, че не съм си на мястото. От всякъде валят пожелания по случай 8 март. Разбира се, всичко казано е много е много хубаво. Жените – също- направили са си страхотни прически, невероятен маникюр, облекли са нов тоалет и просто сияят … Освен това повече от тях довечера ще ходят на заведение. Носят цветя, на масите има цветя … Една еуфория …

Е, добре … мен ме няма в цялата схема. Не обичам и не разбирам този празник. Празник на майката, на жената, на любимата …. Не ме притеснява и потиска само това, че не съм майка. С това всяка от нас, на която и е дошло до главата се справя по различен начин. Притеснява ме, НЕ - ядосва ме това, че жените не ценят себе си.

Те са майки, съпруги, добри дъщери, домакини, готвачки, усмихнати съседки … те са всичко и нищо.

Ядосвам се на жена, която на въпроса КАК СИ – отговаря: Днес станахме на 3 годинки, Мъжът ми обича пържени картофки та съм тръгнала да купя от любимите му … или някоя друга подобна дивотия. Аз просто питам ТИ КАК СИ… Какво мислиш, какво чувстваш, имаш ли любимо време от годината, от деня, остава ли ти вечер време да поседиш с книжка в ръка, или да плетеш, или да зяпаш тъп филм, какво е хобито ти, доволна ли си, щастлива ли си … ТИ, а не мъжа ти или детето ти. Разбира се, ще попитам и за тях, но защо ти никога не говориш за себе си?!?!

Цялото това отрицание на жените, които са около мен стига и до това, че точно това е денят, в който ще отидат на фризьор, маникюрист, ще облекат нов тоалет – обикновено рокля, ще сложат едно от малкото си скъпи бижута и ще носят цвете.

После ще се приберат в къщи ще направят празнична трапеза или ще заведат мъжа си на ресторант. ЗАВЕДАТ … а защо не мъжа да ви заведе на ресторант защото е щастлив, че сте в живота му?

И още на следващия ден всичко се е върнало по местата си: влачите тежките пазарски торби, докато прибирате детето, втурвате се да готвите, да миете, да чистите … да гладите на детето дрешките, да сушите мокри обувки … да проверявате домашни. И пак преставате да сте АЗ …

Обикновено … без да съм против мъжете, още на следващия ден той си седи на диванчето с чаша бира и чете новините във фейса. Защото е изморен, а вие не сте. Точно тук е мястото да кажа нещо и в защита на мъжете … не винаги мъжете седят безучастно на дивана защото не искат или не могат да вършат половината работа…. Причината си е в нас жените: ние сме ги убедили, че не могат да правят това или онова и те като по-разумни същества предпочитат да не се бъркат.

Та скъпи дами… бихте ли ми казали какво точно празнувате днес? Един ден в годината показвате как искате мъжете да ви приемат. ЕДИН ДЕН. А през останалото време от годината какво искате, какво чувствате, как живеете … кои сте?!

Забелязах, че в нета има доста статии за ритнати от стършел. Ритнати, ударени, ожилени ... не знам как да се изразя, но всичко, което четете за болката, когато ви нападне стършел е ... слабо казано.

Миналата неделя решихме да се разходим в Чипровския балкан и да си потърсим местенце за плаж и за риболов. Балкана е хубав през този сезон. Тежкото зелено полека отстъпва на цветовете на есента, но все още около реките е тучно и свежо. Никога до сега не се бяхме разхождали в този невероятен край с невероятна природа.

Та стигнахме до приказно място, снимахме се, но не беше много удобно за плаж. Отидохме по-надолу по реката. Пак красиво място и ставаше за плаж, но аз видях една дървено мостче. Сякаш нещо ме теглеше натам. Един от кошмарите ми е че минавам по такова мостче и реших, че сега е момента, да преодолея този страх. Та минахме по мостчето. То се оказа изключително здраво, с масивни греди, ниско над реката. Въобще не предизвиква страх.

Въпреки това се почувствах като победител, когато отидох на отсрещния бряг. Там видях един един запустял имот. Нищо кой знае колко интересно, но пък през него минаваше малко поточе, имаше и върба... Направо ми се прииска да е мое това място и да остана там целия ден.

После видях, сгушена в горичката малка дървена къщичка. Реших, че е някаква приказна къщичка например на Баба Яга. Тя се намира в малка долчинка. Принудих мъжа ми да отидем да видим какво има вътре в нея. Той не беше много съгласен, но аз настоях и той тръгна пръв.

Стигна до къщичката и извика: Бягай!

За първи път, откакто сме заедно го послушах. Той не знае, но сигурно е и за последен ... Аз се завъртях, с гръб към къщичката и тогава ме удари нещо по челото. Удара беше все едно удар с бухалка, на която има пирон. Паднах на земята, но мъжа ми продължи да вика тръгвай, бързо и да ме дърпа...

Така и не разбрах в първия момент какво се случило. Реших, че някой стреля по нас и в паниката се запитах, защо не съм мъртва и дали не съм мъртва... После почти ми се искаше това да се беше случило. Три дни поред така ме цепеше главата, че имах чувството, че черепа ми се разпада ...

След това, когато споделихме с лекарката ... се оказа, че са ни нападнали стършели.

Почти тичахме до колата. Направо ми се губи времето. Добре, че нося алергозан на паста и хапчета в мен, заради другите алергии. Намазахме се бързо, изпихме по едно хапче и тръгнахме към Монтана.

После ни казаха, че благодарение на хапчето сме се спасили. Ако някой от нас е щял да колабира, то това е трябвало да се случи в първите 10 мин. Когато сме били в колата, пътувайки за Монтана. При тази отрова, не оттича мястото, както когато те ужили пчела или оса. Да, ама не ... веднага заприличах на Мис Пиги от Мъпет шоу. Бях перфектната главна героиня за филм на ужасите...

Отидохме в поликлиниката в Монтана, без да знаем, че има спешна помощ и в Чипровци. Там ни казаха, че първо трябва да си купим урбазон, а после ще ни го ударят. Наложи ни се да молим аптекарката, да ни продаде урбазон, защото тя каза, че урбазона е предплатен от един медицински център и че няма и в склада. Аз изказах възмущение, защото той спасява човешки живот. Тя ме погледна и каза: Инсулина също, но и него го няма... На фона на цялото приключение това ми се стори като заливане с вряла вода. Предложих, да изчакаме и ако се наложи тогава да го вземем, но тя го даде. Представяте ли си двата урбазона, игли и спринцовки ни струваха всичко на всичко 9,60 лв.... а без тях човек може да умре.

Та така. После три дни си слагах ту паста урбазон, ту мокри кърпи с оцет и вода, ту сурови картофи. Пихме някакви хапчета и вече всичко е наред. Останаха само няколко извода от цялата история: 1. Не търсете „баба си“ в запустели къщи, особенно дървени. 2. Където и да отидете първо се информирайте къде е най-близката спешна помощ. Дано да не ви трябва, но ако се наложи – да сте спокойни и 3. Стършелите са гадни животни ... не си просете среща с тях само заради това, че ви е било скучно в неделя. 

Днес е денят преди-преди. Тоест след няколко дни заминавам за море. Отново. Всеки път когато дойде този момент се опитвам да вярвам в това, че най-добрата гледка е стегнатия куфар. И преди съм казвала, за мен обещанието е повече от случката.

Този път не е така. Явно като всеки нормален човек взех да се променям. Този път ми е трудно да си стегна куфара. Постоянно се разсейвам и правя куп други неща. Все маловажни. И нищо не довършвам до края.

Реших да седна на „огромната“ си терасата и да си помисля. Какво тази година е различно от миналите? Отиваме на същото място, както и миналата години, защото там ни харесва. Някак все още не сме решили, да сменяме мястото на почивка всяка година. Спокойно, красиво, с безкрайни, свобони плажове и ... недостъпни за нас заведения. Все пак сме омагьосани от мястото и се връщаме отново и отново.

Значи не е това. Нещо друго е.

Обичам и пътуването до морето. Поради нещастно съвпадение на обстоятелствата живеем далеч от него и ни се налага да пътуваме дълго. Дългото пътуване е заради мен, защото основното, което може да се чуе в колата, освен моето пеене, е „Моля те, намали скоростта“. И двете не ви препоръчвам да слушате, но който няма избор да се мъчи...

Сигурна съм, че ме виждате като един досаден мърморещ пътник, който без да разбира много вечно има претенцци. В своя защита ще кажа, че обожавам да пътувам бавно защото ...в противен случай не мога да разгледам всичко по пътя. Другото, което обожавам при дълго пътуване е хартиена карта. Обичам да следя къде сме, на къде трябва да се завие, кога ще стигнем до следващото населено място.... и много, ама много обичам да обръщам страницата и до смятам километрите до крайната цел.

Значи не е това. Нещо друго е.

Обичам и момента, когато слънцето изгрява. Въпреки, че вече сме с кола с климатик ще пътяваме късно през нощта, за да може да се появим бели като сирене след обяд на плажа. Обичам и първия мирис на море. Когато просто си пътуваш и ... преди да си го видял започва да мирише. Тогава пътуването става трудно. Струва ти се, че пътя се движи напред със същата като твоята скорост. И изпитваш онова измамно чувство, че никога няма да пристигнеш.

Значи не е това. Нещо друго е.

След един тоник и дълъг размисъл установих, че на почивка се тръгва след няколко дни ... почивка. Много ми е трудно да включа от работния ритъм на мързеливо, протяжно утро и лениви вълни. Много ми е трудно да се насладя морето, на пясъка и на онези грозновати, ъгловати неща наречени морски дяволи, които също много обичам.

Та в тази връзка. Никога, ама никога не стягайте куфара, ако не сте си починали преди почивката. Така емоцията очакването за почивка се прелива в предварителната почивка, която би трябвало да изживеете много преди почивката.

Все пак, колкото и да ми е трудно смятам да стисна зъби, да се взема в ръце и да стегна проклетия куфар ... но нека е след малко ...