ЗАБЕЛЕЖКА! Този сайт използва "бисквитки" и подобни технологии.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него Learn more

Съгласен съм

ПОЛИТИКА ЗА БИСКВИТКИТЕ

Какво представляват бисквитките

Бисквитките са малки текстови файлове, които се запазват на Вашия компютър или мобилно устройство, когато посещавате нашия уеб сайт. Те позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания, за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга, което ни помага да Ви предоставяме съдържание, което смятаме, че ще бъде полезно и интересно за Вас.

Как и какви бисквитки използваме

Функционални бисквитки

Използваме бисквитки, които позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания (като например потребителско име, език, възраст, размер на шрифта и други настройки за показване) за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга.

Бисквитки за сигурност

Използваме бисквитки от гледна точка на сигурност, чиято цел е да предотвратяват измамническо използване на идентификационни данни за вход, както и за защита информацията от неупълномощени страни.

Анализиращи бисквитки

Използваме Анализиращи бисквитки, които ни помагат да подобрим работа и ефективността на интернет страницата си като чрез тях събираме информация относно броя на уникалните посещения, статистически данни за употребата на интернет страницата, най-разглеждани, скоро разглеждани страници.

Бисквитки на трети страни

Използваме бисквитки на трети страни, които позволяват харесване или споделяне на съдържание в Социалните мрежи, бисквитки от Google Analytics, които помагат за проследяване трафика на уеб сайта и други бисквитки свързани с външни системи и сайтове интегрирани към уеб сайта.

Рекламни бисквитки

Използваме бисквитки, които на база Вашето поведение в нашия уеб сайт може да Ви показват реклами, които предполагаме, че отговарят на Вашите предпочитания и интереси.

Лични данни от бисквитките

Личните данни събрани от бисвкитките се използват единствено и само за осъществяването на конкретни функции в сайта, свързани със самия потребител.

Как да изключите бисквитките?
Всички съвременни браузъри ви позволяват да променяте настройките за бисквитки. Обикновено можете да намерите тези настройки в меню "опции" или "предпочитания" на вашия браузър. За да сте наясно с тези настройки, следните линкове могат да Ви помогнат или можете да използвате бутона "Помощ" от менютата на Вашия браузър за повече детайли:


Cookie settings in Internet Explorer

Cookie settings in Firefox
Cookie settings in Chrome
Cookie settings in Safari web and iOS.

Повече информация

Повече информация за това как „бисквитките“ се използват в интернет пространството може да намерите тук: www.aboutcookies.org.

Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha

МЕТРОТО

By  Юни 24, 2016

Ако има нещо което неизменно ме забавлява, то това е столичното метро. Употребявам го ежедневно и винаги с интерес. Не, нямам интерес към маршрута му или времето за придвижване – тях съм ги научила наизуст и вече със затворени очи и запушени уши мога да се транспортирам от точка А до точка Б.

Интересът ми е насочен главно към колоритните екземпляри, които често ми оправят настроението за часове напред или пък успяват да предизвикат цялото недоволство, на което съм способна в името на едно прилично общество.

Постоянните са  едни и същи недоспали сутрешни духове, които се качват на същата спирка с мене всеки божи ден и нямат никаква, абсолютно никаква промяна в поведението за последната една година.

Първа е онази натокана дама на средна възраст, която обикновено е много добре облечена, винаги с прическа, грим и маникюр. И обикновено хрупа мазна баничка през седемте минути, в които се возим заедно. Не знам как можеш да станеш сутрин и да се правиш на красива поне 1 час, пък после в метрото да дъвчеш мазни закуски. Някак си ми се утрепва приятното впечатление от визията ѝ. Много пъти съм се канила да я питам защо не става поне половин час по-рано, че да има време да закуси, преди да се яхне на метрото, но се притеснявам да не ме замери с баничката. Нищо, че не съм натокана като нея и едно мазно петно няма да ми развали аутфита.

После идва младежът със слушалките в ушите, дето дъното на панталона му се вее някъде около глезените. Симпатяга, с дълга косичка, не винаги чиста - поклаща се в такт с музиката, която се чува предполагам чак и в съседния вагон. Не че е лоша музиката, ама поне в половината барове в столицата е значително по-тихичка. Мълча си и не се възмущавам, просто защото музиката ми харесва, когато успея да я чуя въпреки слушалките, напъхани и в моите уши.

След младежа, обикновено в момента, в който влакчето пристига на перона, през бариерите излита закъснелият. Той винаги е закъснял. И като такъв се чувства длъжен да подбутва застаналите пред него хора и да подвиква „Може ли още малко навътре?“. Два пъти му обяснявам, че по принцип може и по-навътре , но хич няма да му е приятно. Той обаче или не ме разбира или просто подвикването си му е спорт. Или пък прикрива латентната си природа с това „по-навътре“.

Четящата. Е това е най-симпатичната от всички постоянни. Винаги с книга /!/ и обикновено книгата не е от типа „бозиняво арлекинче“ или вестникарска добавка. Ами книга, такава с над 350 страници. Добре загъната я в хартия, я в специално калъфче за книги. Подобна грижа е рядко срещана. Естествено, супер много се дразня, че не мога да видя корицата и заглавието, но пък и само възможността да наблюдавам подобна любов към книгата ми стига.

Освен постоянните спътници има още хиляди светли образи, които ти се запечатват в главата за месеци напред.

Като групата японски туристи. Толкова бяха усмихнати и щастливи, чуруликат си на техния език и снимат в несвяст всяка лампа и всяка пейка в метрото. Види се, усмивките им са предизвикани от осъзнаването, че са само на екскурзия в Бг.

Като една изключително колоритна двойка младежи, които си повдигаха биричките начесто и бяха направили чудна купчинка обелки от семки между седалките за кратките три спирки, през които се возиха. Такъв богат изказ имаха, че всеки уважаващ себе си професор по медицина щеше да се срамува колко малко знае за анатомията на човека.

Като двете дами, които надълго и нашироко и на висок глас „хранеха“ съпруга на едната, щото го хванала с друга. Целият вагон цъкаше съчувстващо и ахкаше на подходящите места. Почти като на кино, ама без билети.

И не на последно място, деветгодишното дете, което виждайки пред себе си мъж с огромен букет споделя на висок глас: „ Ей, тоя сигурно много е сгафил!“




Last modified on Сряда, 15 Февруари 2017 07:17
Login to post comments
  1. Актуално
  2. Популярно



Последвайте ни във фейсбук