Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha
Сряда, 20 Септември 2017

Животът означава умение да се възползваш от лишението

By  Ян 13, 2016

Когато някой попита хората защо са нещастни, те отговарят общо, като премълчават липсата на нещо: че нямат приятели, къща на село, красота или власт. Това неудовлетворение понякога не е точно определено, но в техните очи е сигурно едно: чувстват отсъствие, дефект и стигат до извода, че задоволяването на техните желания е царски път към щастието.

Това, което не осъзнават е, че чувството им за лишение не изчезва с постигнатото удовлетворение, а се пренася върху други обекти. Желанията ни поначало са безгранични, докато ние самите сме ограничени. Следователно лишението съпътства нашата природа: като първи братовчед е на страданието и всеки опит да го отстраним от пътя си, е обречен на провал. Когато човек се втурне в живота с надежда нищо никога да не му липсва, той вече е загубил. Жената, например, никога няма да узнае какво е да бъдеш мъж и обратното. Това е безспорно. Единственото, в което сме убедени, че не ни липсва, е самата липса.

Някои неясноти вече могат да бъдат отхвърлени: щом нашите желания се възобновяват непрекъснато, задоволяването им не е царски път към щастието. Следователно, единственият проблем на всяко човешко същество е как да бъде щастливо в условията на всички тези лишения. Ограничаването на нашите желания е най-сигурният начин за постигане на душевен мир.

Да удовлетворим желанията си или да ги премахнем, това е въпросът... Първото е невъзможно, а второто прилича на ненужна саможертва. Дали не съществува трети вариант? Изкуството да бъдеш щастлив, означава приемане на лишението, любов и умение да живееш с него. Приемането не е равносилно на успокоение. Успокоението е тъжно, а приемането радостно. Дали животът е така създаден? Най-добре е да се възползваме от него.

Щастие чрез лишение... Възможно ли е? Не е сигурно. Лишението е болезнено, само когато виждаме в него признак на душевна непълнота и недостатъчно благополучие. Но човек забравя, че лишението, освен това позволява и да се живее. Около главината на оста трябва да има достатъчно място, за да може колелото да се върти. Не е ли липсата на възможност между мъжа и жената за взаимозаменяемост, създател на тяхното щастие?

Във всички области единствено от нас зависи да превърнем лишението в удоволствие. Всеки ще признае, че е приятно да изпитва желание. Каквото и да е това лишение, чрез него човек живее и чувства.

Какво чудо е да съжаляваш за отсъствието на любим човек! „Ах, само той да беше тук, щяхме да си говорим за това и това..." Ако обичам някого, той присъства в мен, дори с отсъствието си. При наличието на такова „консервиране" липсата никога не е пълна. Тя представлява един вид ехо на любовта и дори понякога може да ни се услади. Подобен случай означава, че умеем да използваме липсата за себе си, т. е. целта е постигната.

Научете се да превръщате липсата в удоволствие

• Никога не можем да удовлетворим всичките си желания. Вместо да виждаме в това един неизчерпаем извор на лишение, да се научим да го приемем и да се възползваме от него.

• Тъгата, която ни причинява отсъствието на любим човек, например, не е ли признак на любовта ни към него?

Last modified on Неделя, 24 Януари 2016 14:10

1 comment

Login to post comments
  1. Актуално
  2. Популярно



Последвайте ни във фейсбук