مبل راحتی صندلی مدیریتی صندلی اداری میز اداری وبلاگدهی گن لاغری بازی اندروید تبلیغات کلیکی آموزش زبان انگلیسی پاراگلایدر مارکت اندروید خرید بلیط هواپیما دانلود آهنگ جدید آهنگ جدید آهنگ پروتز سینه پروتز باسن پروتز لب میز تلویزیون

Лед

By  Ян 20, 2016

Днес тупнах. Много смешно, много силно, малко болезнено и много, ама много срамно. Стъпих на една място, видимо заледено, първо защото нямаше къде другаде да стъпя и второ – защото за част от секундата реших, че не е толкова заледено колкото ми се струва. Срамното е не самото падане, а факта, че две минути преди това една друга жена, със същите като моите размисли и със същата правилна преценка за нещата тупна на същото място. Е, тя е по-млада от мен, със спортни дрехи, хубавка една такава … та веднага се намери един мил, млад човек да и помогне да стане, да и се усмихне, да и подаде отлетялата в една близка преспа сняг чанта…

Как да не ти хареса да тупнеш?!?! Истината е , че на мен много ми хареса … много. Явно за това след като прецених правилно ситуацията, минах на правилното място и тупнах по правилния начин. Имах намерение да е по-артистично падането, с повече финес, отговарящ на префърцунените ми дрехи и прекрасната чанта, но нещо не ми се получи. Нито беше красиво, нито артистично, нито пък се намери някой да ми помогне да се изправя. За чантата отлетяла в същата преспа, в която отлетя предишната чанта и дума не можеше да става… Мъка, мъка … А си боли като на истинско падане, защото колкото и да се стараеш падането си е падане… 

Last modified on Четвъртък, 19 Май 2016 06:13
Login to post comments
  1. Актуално
  2. Популярно

Последвайте ни във фейсбук