مبل راحتی صندلی مدیریتی صندلی اداری میز اداری وبلاگدهی گن لاغری بازی اندروید تبلیغات کلیکی آموزش زبان انگلیسی پاراگلایدر مارکت اندروید خرید بلیط هواپیما دانلود آهنگ جدید آهنگ جدید آهنگ پروتز سینه پروتز باسن پروتز لب میز تلویزیون

Този сайт използва "бисквитки" и подобни технологии.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него Прочети още

Съгласен съм

ПОЛИТИКА ЗА БИСКВИТКИТЕ

Какво представляват бисквитките

Бисквитките са малки текстови файлове, които се запазват на Вашия компютър или мобилно устройство, когато посещавате нашия уеб сайт. Те позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания, за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга, което ни помага да Ви предоставяме съдържание, което смятаме, че ще бъде полезно и интересно за Вас.

Как и какви бисквитки използваме

Функционални бисквитки

Използваме бисквитки, които позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания (като например потребителско име, език, възраст, размер на шрифта и други настройки за показване) за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга.

Бисквитки за сигурност

Използваме бисквитки от гледна точка на сигурност, чиято цел е да предотвратяват измамническо използване на идентификационни данни за вход, както и за защита информацията от неупълномощени страни.

Анализиращи бисквитки

Използваме Анализиращи бисквитки, които ни помагат да подобрим работа и ефективността на интернет страницата си като чрез тях събираме информация относно броя на уникалните посещения, статистически данни за употребата на интернет страницата, най-разглеждани, скоро разглеждани страници.

Бисквитки на трети страни

Използваме бисквитки на трети страни, които позволяват харесване или споделяне на съдържание в Социалните мрежи, бисквитки от Google Analytics, които помагат за проследяване трафика на уеб сайта и други бисквитки свързани с външни системи и сайтове интегрирани към уеб сайта.

Рекламни бисквитки

Използваме бисквитки, които на база Вашето поведение в нашия уеб сайт може да Ви показват реклами, които предполагаме, че отговарят на Вашите предпочитания и интереси.

Лични данни от бисквитките

Личните данни събрани от бисвкитките се използват единствено и само за осъществяването на конкретни функции в сайта, свързани със самия потребител.

Как да изключите бисквитките?
Всички съвременни браузъри ви позволяват да променяте настройките за бисквитки. Обикновено можете да намерите тези настройки в меню "опции" или "предпочитания" на вашия браузър. За да сте наясно с тези настройки, следните линкове могат да Ви помогнат или можете да използвате бутона "Помощ" от менютата на Вашия браузър за повече детайли:


Cookie settings in Internet Explorer

Cookie settings in Firefox
Cookie settings in Chrome
Cookie settings in Safari web and iOS.

Повече информация

Повече информация за това как „бисквитките“ се използват в интернет пространството може да намерите тук: www.aboutcookies.org.

Няма никакво съмнение, че в края на лятото и началото на есента настъпва най-щедрото време на годината. Природата сякаш бърза да сподели с нас своите дарове и да ни устрои истински празник на вкуса, цветовете, ароматите. Тя има и още една важна задача - да ни помогне да пречистим черния си дроб, бъбреците, кръвоносните съдове, целия стомашно-чревен тракт.

Точно сега е най-подходящият момент да се подготвим за зимата, т. е. да се заредим със слънце (доколкото го има), да наситим кожата си с кислород, като прекарваме повече време на открито, и да се отдадем на полезно чревоугодничество. През студените дни обмяната на веществата се забавя, което означава, че не вземем ли своевременни мерки, на пролет ще трябва да се борим както с три-четири-пет излишни килограма, така и с хроничната умора. С една дума, време е да пристъпим към действие, още повече, че лятно-есенният детокс не упражнява никакво насилие над организма не изисква от нас каквито и да било жертви.

Диетолозите са убедени, че всички природни средства, които използваме за пречистване, са способни да активизират обмяната на веществата. Те обаче въздействат по различен начин върху организма.

Вода. Процесът на детоксикация не може да започне, ако организмът изпитва недостиг на течности. Лошото е, че инстинктът за самосъхранение го заставя да се запасява с вода, което пък допринася за появата на целулит и допълнителни обеми в най-неподходящите места. Освен това, застоят на междуклетъчна течност създава сериозни проблеми с лимфната система. За щастие всички сочни дарове на природата, на първо място ябълките, дините, пъпешите и краставиците, рестартират програмата на водната обмяна.

Фибри. Богатите на фибри продукти, т. е. зеленчуците, плодовете, триците, някои житни растения и пълнозърнестото брашно буквално пришпорват стомашно-чревния тракт. Сътресение, което му е абсолютно необходимо. Защото нашата храносмилателна система поначало е предназначена за много по-груба храна от тази, която обикновено консумираме. А когато не получават нужното натоварване, стомахът става излишно капризен, дебелото черво - лениво, зъбите - слаби. В крайна сметка се стига до масирано присъствие на шлаки в организма и до трупането на излишни килограми. Неприятният за здравето и самочувствието алгоритъм се променя с помощта на суровите или подложени на съвсем лека термична обработка плодове и зеленчуци. Всякакви, но по възможност сезонни.

Киселини. Можем да активизираме обмяната на веществата си и като ядем храни, съдържащи органични киселини: млечна, винена, оксалова, ябълчна, лимонена. Те въздействат върху жлезите с вътрешна секреция, заставят организма да преработва по-добре погълнатото и да изхвърля по-бързо продуктите на разпада.




ЧОВЕК НА ПЛАЖА

Авг 26, 2016
2062

Лежа си на плажа. Почти празен плаж. Вече е девет и тридесет и все още почти няма хора. Винаги избирам плаж, който е слабо посещаван, за да се насладя на шума на вълните, без да се налага да слушам чужди разговори ...

На плажа, на който ходя през деня се събират не повече от тридесетина човека, а плажа е наистина огромен.

Е, добре питам се аз защо всички се трупаме на едно и също място? При толкова свободно място на плажа, всеки който дойде, си слага чадъра толкова близо до моя, че сянката му пада върху мен, а не върху него. Огледах се и реших, че всички се струпваме толкова близо един до друг, защото всички искаме да сме възможно най-близо до водата.

Има логика – помислих си аз – то така ти е по-хладно, чуваш шума на вълните... и някак не ти се иска да вярваш, че след ден, два си тръгваш.

На следващия ден, водена от собственото си прозрение, реших да си сложа хавлията на средата на огромния паж. Да кажем – четири реда, след първия, онзи който е най-близо до водата. Казвам четири реда и имам в предвид онези позиционирани чадъри на платените от определени хотели плажове. Само да поясня, плажа на който ходя, граничи с платен плаж, който е с 15 реда чадъри и шезлонги... плюс заведение на определно разстояние от шезлонгите ...

Та сложих чадъра си някъде към четвъртия ред, легнах си кротко и се заслушах във вълните. Половин час по-късно дойде младо семейство с две деца, после двама възрасни с едно внуче, двама млади влюбени и компания от петима тийнейджъри. Всички, без изключение си наредиха чадърите и хавлиите около мен. Никой, амо никой не отиде на „първа линия“ до водата въпреки, че там беше празно. И въпреки, че същите хора бяхме там предишния ден. Пак почти един върху друг. Мястото до водата остана празно до обяд, когато аз си тръгнах.

Никой не отиде по-далече от другите. Никой не потърси относително усамотение и никой, ама никой не заговори непознат.

Даже като се замисля, бих била много по-тревожна, ако съм сама на плажа. Вероятно не бих останала на такъв плаж... Не знам защо. Дали заради подозрението, че на самотен плаж може да ми се случи нещо нежелано?!?! Или защото, всички се чувстваме много по-сигурни с други човешки същества наоколо?

А... не правим ли абсолютно същото и в ежедневието си? Та нали всички се стремим да живеем в голям град? И почти всички живеем в апартаменти, в блокове и входове заедно с много други хора – и добри, и лоши.

И това не ни прави нещастни ... защото човека е стадно животно и само в стадото се чувства сигурен и спокоен.

Не казвам, че това е лошо нито пък, че е добро. Това вероятно е само инстинкт от времето, когато човека е оцелявал само заради това, че е в стадо ... все пак, коя съм аз та да коментирам хиляди години еволюция.

Но ... не може ли поне на плажа, там където има възможност, да си осигурим малко уединение? Толкова ли много искам? Хора на плажа, но на прилично разстояние, поне толкова, че да не ползвам сянката на чуждия чадър, а да си следвам сянката на моя ... и да не чувам чужди разговори?

Винаги правете така, че хората, които са по-ниско в служебната йерархия от вас, да се чувстват значими! Поставяйте им конкретни цели и задачи и им дайте възможност да почувстват своя принос към общата цел. Често изтъквайте силните им страни и деликатно посочвайте слабите. Помнете, че когато помагате на своите подчинени сътрудници да се развиват, вие повишавате и тяхната самооценка. А увереният в себе си човек е способен да проявява повече инициативност, да дава ценни предложения ида генерира идеи...

Останете си жена, дори и да сте в лидерска роля! Не се стремете да внушавате чувството за мъж в пола. а напротив - запазете своята женственост и умело използвайте оръжията, които тя ви предоставя. В никакъв случай обаче не прекалявайте с тази линия на поведение, за да не създадете у околните впечатлението, че именно тя е в основата на вашето издигане.

Давайте на хората, с които работите, ясна перспектива относно това как ще се развива организацията ви за в бъдеще. Нищо не мотивира човека така, както привлекателната картина на това, което би могъл да постигне.

Не забравяйте златното правило: отнасяйте се към вашите подчинени така, както бихте искали да се отнасят към вас, ако бяхте на тяхното място.

Научете се да признавате грешките си - важно качество за всеки човек, а за един ръководител е повече от задължително. Това повишава доверието у подчинените ви, които на свой ред също няма да се страхуват да споделят пропуските си. Така ще се повиши както достоверността на информацията, която получавате от тях, така и качеството на работата като цяло.

Критикувайте подчинените си само насаме и никога пред техни колеги. Що се отнася до похвалите, тук е в сила точно противоположното правило - нищо не мотивира повече от публичната похвала!

Използвайте умело правилото на конкуренцията. Поставяйте задалата на целия си „отбор", но награждавайте само онези, които са имали най-голям принос за успеха.




Лятото полека си отива. Както слънцето си тръгва все по-рано вечер напоследък. Напечените от жегата и полупразни софийски улици бавно се връщат към истерично пълния си ритъм и добиват обичайния си пренаселен вид. Есента се усеща във въздуха – още не е дошла, но пристъпва бавно-бавно и най-напред охлажда нощите, после леко вплита цветни листа по дърветата.

Всяко годишно време свързвам с определени места. Към някои от тях се връщам отново и отново, по едно и също време, само за да изживея точно същите емоции, да мина по същия път, да си спомня случки, аромати, отделни моменти и да се уверя, че нещата, които си струват са още там и не са се променили.

Краят на всеки август е времето, в което носталгията по Северозапада ме стиска за сърцето и едва дочаквам петъците, за да си отида.

На село.

Там е асмата, натежала от грозде и градината на майка ми с ябълковото дръвче и първите, разчистени вече, парчета от нея.

Старият бор до къщата с прохладната му сянка.

Изпопадалите кестени с разпукнати бодливи обвивки в съседния двор, които дъщерите ми събират, за да правят лекарство за коленете на баба си.

Спретнато подредените буркани със зимнина в мазето.

 Миризмата на печени чушки и сушена чубрица

Сплитовете чесън и лук, провесени на куки.

Камарите дърва за огрев и обикновено забитата в някое от тях брадва, в очакване  да бъдат насечени и прибрани.

Купчините царевица пред къщите на хората и нанизаните да съхнат червени чушки по стрехите.

Златни круши, натежали над оградите.

Цветната градина на вуйна, избухнала в ослепителни червени, жълти и оранжеви багри.

Бавно тече Огоста, сякаш и тя уморена от безкрайните летни жеги  и отегчена от висящите по бреговете ѝ рибари.

Изгорелите треви по хълмчетата наоколо и разбития черен път към Радковец, където преди години бяха лозята.

Станалите вече оранжеви шипки по храстите и първите жълти листа по върбите около езерцето на Рибине.

Неожънатият слънчоглед по пътя.

Празното щъркелово гнездо на стълба до църквата и слепите очи на близката фурна, която толкова отдавна вече не работи, а аз още усещам аромата на току що опечен хляб и си спомням златистата, хрупкава коричка.

Запуснатите дворове и празните къщи, толкова обрасли с бурени, че е трудно да познаеш къде са вратите и прозорците.

Почистените гробища, страшни в своята тишина и станали по-многолюдни от самото село.

Време е за сбор – границата между лятото и есента за мен.

Времето, в което всички от селото, живеещи някъде другаде, се връщат. Да видят близките си и да си спомнят за тези, които са си отишли.

И да уверят сами себе си, че селото е живо.И ги очаква всяка година. По същото време.




Ден трети:

Вали. Толкова много вали, че и за разходка не става. Обявявам решението да се вземат компютър и таблет за гениално.

Ден четвърти:

Пристигат наши приятели и техни приятели с деца. Няколко на брой, и все госпожици. Мрънкането и думата „искам“ се увеличават главоломно. Видимо е повишено вниманието при преброяване на наличните деца на влизане и излизане от водата, а  виковете „Излез най-накрая от тая вода, че ти посиняха устата!“ се удвояват.

Децата не ни обръщат никакво внимание, защото знаят, че след около минута този вик се повтаря, така че благоразумно изчакват някой да отиде да ги измъкне насила след стотното напомняне.

Периметърът около чадърите ни вече е абсолютно празен, с изключение на двойка възрастни плажуващи, вероятно със слухови проблеми, които също се изнасят след като им се налага да изтупват кърпите си през две минути от пясъка. Забелязва се струпване на почиващи чак в другия край на плажа.

След обяд минаваме изобщо без плаж.

Барбекюто за вечеря в приятната беседка на хотела за пореден път ме убеждават,че на деца не може да бъде угодено по никакъв начин.Това не яде едно, онова не яде друго, но дружно обожават царевичните пръчки и сладоледа, и таблетите, и телефоните. Купуваме си част от спокойствието, щедро разрешавайки употребата на „умни“ устройства за половината вечер, стаята за игра на хотела ни дава мир за останалата половина.

Остатъкът от вечерта преминава в нормален разговор, без капризи и недоволства.

Ден пети:

В съседното бунгало се настаняват семейство с три деца на възраст 2-6 години. В два на обяд две от тях търкалят наоколо грамаден камион, а на звук го докарват като истински камион. Третото дете плаче непрекъснато и единственото, което се разбира между хлипанията е израза „искам пък!“.

Отнякъде се появяват още две хлапенца на видима възраст 8-10 г., които стрелят с пушки и надават бойни викове по алеите.

Родителите им смучат безучастно обедната си мента на верандата и ни гледат реакциите.

Усмихвам им се.

Не сме само ние.

Дъщерите ми най-накрая си намират приятели. И то такива, с които вечерите стават безкрайни, играта на жмичка  - вълнуваща, а скитането по алеите между бунгалата – откривателско. Приятели, за които ще си спомнят до следващото лято и след това, защото лятото е времето за натрупване на спомени.

Ден предпоследен:

Посрещам първия в живота си July Morning. На 41 все още не е късно. Домочадието твърдо отказва да става по тъмно и остава да си доспива. Сигурно и аз щях да го проспя, ако нечие куче не ме беше събудило с молителския си сутрешен лай. Какво да се прави – еко комплексите са приятелски настроени към всякакви животни / виж двете магарета и коня/.

Целият  ден е посветен на най-красивия плаж на земята. Място, където се зареждаш с енергия, достатъчна да захрани половината свят – кристално море, златен чист пясък, гора наоколо и допустимо малко хора по плажа. Водата е плитка много метри навътре и децата са оставени да киснат в нея до момент, в който сами ще пожелаят да излязат.

На тръгване голямата плаче, а малката задава въпроси за смисъла на живота.

Багажът за обратно се приготвя за минус време – всичко се набутва по саковете без никакъв ред и без каквато и да била емоция. Половината вещи са изобщо неизползвани, другата половина са скъсани от експлоатация. За поредна година съм прекалила с багажа, включвайки безсмислени уреди като ютия и сешоар, както и дрехи „за всеки случай“.

Плаче ми се.

Ама държа фронта, защото голямата още не е спряла да рони сълзи по любимия плаж и защото ясно си спомням собственото си недоволство от мястото, което сама избрах за почивка.

Някак си обаче пишман-еко-къщата сега няма чак толкова недостатъци. На заден план са останали и мебели /какво значение изобщо са имали, нали само сме преспивали вътре!/, и дограми, и балатуми...Даже и хората по съседните бунгала с техните домашни любимци ми се струват приятни.

В прашната София ще си занесем хубави спомени, много слънце и чисто море.

Останалото ще бъде забравено, или омекотено от носталгията.

Плача почти през целия път на връщане и си мисля дали торбата с пясък, миди и рапани не се е разпиляла в багажника.

Състоянието на лицето ни е отражение на живота, който водим. Недостатъчните часове сън, стресът, лошото хранене отнемат доста от свежестта му. Можем обаче да обърнем нещата в наша полза, стига да спазваме няколко прости правила.

ПОЛЕЗНИТЕ ЖЕСТОВЕ

Направете си лек самомасаж веднага след ставане от леглото. Натискайте с вибриращи длани челото, слепоочията, бузите и брадичката.Като активизирате разположените там точки на лимфния дренаж, вие ще засилите микроциркулацията на кръвта в лицето и по този начин ще изхвърлите насъбралите се токсини. Епидермисът се изглажда и порозовява.

KAКВO ВИ Е НЕОБХОДИМО?

След самомасажа сложете на лицето си компрес с ледена вода или го обтрийте с кубчета лед, увити в марля, после нанесете стягаща маска с каолин. Стойте така 10 минути, отмийте маската, подсушете се грижливо, поставете хидратиращ крем в посока от центъра на лицето към ушите и шията.

ИДЕАЛНИЯТ ГРИМ

Щом изглеждате малко или много съсипана от умора, гримът ви трябва да е крайно пестелив - лек фон дьо тен с цвета на кожата и малко пудра, за да се тушира лъщящият му ефект (той подчертава проблемните зони). Сенките са светли, червилото също. Никаква очна линия и контурен молив за устните!

КАКВО НЕ БИВА ДА ПРАВИТЕ?

Не използвайте прекалено мазни кремове, защото от тях лицето подпухва, а точно от това трябва да се пазите в момента. Не се отнасяйте брутално към кожата си, т. е. не я разтягайте, когато нанасяте крема или тоалетното мляко. Избягвайте и поставянето на фон дьо тен с латексова гъбичка - може да раздразните кожата си, освен това от по-силното опъване тя губи своя тонус и се отпуска.

КОГАТО СТЕ ПЛАКАЛИ

„Сълзи + умора" е най-вредната за красотата комбинация, но и от това положение има изход. С хартиена салфетка, напоена в розова вода или тоник, почистете размазания под очите грим, Там, където са текли сълзите, нанесете леко фон дьо тен, На скулите в посока към слепоочията сложете руж. Не прекалявайте със спиралата - тя не трябва да е черна, а кафява. Сложете само безцветен гланц за устни и светлосини или светлозелени сенки - те правят очите по-блестящи и по силата на някаква оптическа измама тушират червенината им.




Въпреки натрапвания ни стремеж към по-голяма сексуална активност, някои експерти са категорични: колкото по-малко секс правим, толкова по-добре за здравето ни.

Американският специалист от корейски произход д-р Хван неотдавна хвърли в шок научната общественост, доказвайки аргументирано, че заниманията със секс по-често от 3 пъти седмично водят до нарушения в дейността на централната нервна система и заплашват с рак на мозъка.

Според него отделящите се в момента на оргазма ендорфини въздействат на организма подобно на хероина. С тази разлика, че инжектираният наркотик се разпределя равномерно по всички клетки, докато ендорфините се произвеждат в мозъка, влияят непосредствено върху неговите клетки и постепенно ги разрушават, предизвиквайки с течение на времето микроскопични кръвоизливи, смущения в кръвообращението и най-вероятно онкологични новообразувания.




Искате шефът да ви чуе и оцени по достойнство? Извисете гласа си - понякога е по-важно как говориш, а не какво казваш.

Гръмката и уверена реч ще създаде усещането, че от устата ви излизат само мъдри мисли. И обратното: дори най-важните житейски истини, промърморени плахо и със запъване, могат да подтикнат околните да се отнасят пренебрежително към вас.

Има и друго, над което си струва да се замислите. Английски психолози, тествали випускниците на повечето колежи в страната, открили, че младежите, отговарящи високо и уверено на въпросите, имат по-висок IQ от останалите. Нищо чудно да се окаже, че интелектът зависи и от това до каква степен владеем своя говорен апарат.




Торбички и сенки под очите, несъвършени зъби, изпъкнало коремче и двойна брадичка... Жената, която обичате най-много на света, невинаги се доближава до идеала за красота. Ако не искате да се превърнете в нейно копие, когато станете на същата възраст и дори по-рано, вгледайте се внимателно в лицето и тялото на майка си и вземете съответните мерки. Не го ли направите, след 5, 10 или 20 години вие със сигурност ще откриете същите физически недостатъци в огледалото срещу себе си.

УСТНИТЕ Й СА УЖАСНО ТЪНКИ

Горната устна на най-близкия ви човек на света се е превърнала в тънка, почти незабележима черта, а червилото по нея се разтича във всички посоки. Майка ви прилича на злобна и проклета жена, въпреки че изобщо не е такава.

Вашето спасение

Избягвайте честото и продължително излагане на слънце. Съветът може да ви се струва абсурден, но вече е доказано, че изтъняването на горната устна се дължи най-вече на съсипващите кожата UV лъчи. Небесното светило, но вече в комбинация с цигарите, пък е виновно за бръчиците около устата, които изглеждат повече от кошмарно. Вие ще забавите и изтъняването, и вертикалните бразди над устните си, ако през целия ден използвате хидратиращи балсами, а вечер ги мажете с мед и лягате да спите (само ако сте сама, естествено). Много помага и пилингът, последван от намазване със зехтин.

ИМА ПЛОСЪК ЗАДНИК

Една от особеностите на женската фигура се състои в това, че тлъстините обикновено се трупат в долната й част. И понеже след 40 години мускулната маса започва да се топи, колкото повече време прекарваме седнали, толкова повече се атрофират мускулите на дупето ни. В резултат то губи сексапилните си очертания и в най-добрия случай се сплесква като дъска за хляб, а в най-лошия увисва непоправимо - като капка олио, казват французите.

Вашето спасение

Тренирайте трите мускула, разположени в задните ви части - те имат нужда от стимулиране, за да не загубят формата си. Което означава да плувате по-често, да тичате винаги, когато имате възможност, и вместо да ползвате асансьора, да изкачвате стъпалата през едно, и то само на пръстите си.

ГОРНАТА ЧАСТ НА РЪЦЕТЕ Й ИЗГЛЕЖДА УЖАСНО

Или ръцете на майка ви са надебелели, след като е качила много килограми през менопаузата, или са станали същите, но са се отпуснали откъм вътрешната страна, образувайки т. нар. криле на прилеп.

Вашето спасение

Помнете, че кожата между лактите и раменете е невероятно фина и уязвима, затова не бива да я подлагате на безмилостно изпитание, напълнявайки с повече от 2 кг годишно. Всяка сутрин тонизирайте епидермиса си, правейки петминутни упражнения с гирички или с бутилки минерална вода. Първо изнасяйте ръце встрани - 20 пъти, после ги изтласквайте рязко нагоре - още толкова. И така, докато изтекат определените минути.

ИМА КОРЕМЧЕ

При положение, че не е много голямо, нищо чудно да става въпрос за подуване вследствие на смущения в храносмилането или на емоционален шок. Ако случаят не е такъв, майка ви трябва да внимава за сърцето си, защото тлъстините, натрупани в областта на талията, повишават многократно риска от инфаркт.

Вашето спасение

Не искате да заприличате на матрьошка? Тогава включете в менюто си повече протеини и ограничете мазнините. Спортувайте, а нямате ли време и желание за това, гълтайте корема си възможно най-често: докато вървите по улицата, чакате автобуса, гледате телевизия, готвите или гладите.

РЪЦЕТЕ И СА  ПОКРИТИ С ТЪМНИ ПЕТНА

Те се появяват с напредването на годините и се дължат на силното слънце..

Вашето спасение

Очевидно не можете да носите ръкавици през цялата година, нито да живеете с ръце в джобовете. Затова пък имате на разположение различни кремове с висок защитен фактор (50+), към които трябва да прибягвате не само на плажа, в планината или по летните улиците, а и когато шофирате.

ЗЪБИТЕ Й СА ПОЖЪЛТЕЛИ

Нещо неизбежно, като се има предвид, че с годините финият слой емайл, който придава прозрачност на зъбите, неминуемо изтънява и те губят първоначалния си цвят. Ситуацията е особено мъчителна и неприятна за гледане при пушачките и при консуматорките на твърде големи количества силен чай или кафе.

Вашето спасение

Редовно използвайте избелващи пасти, два пъти годишно посещавайте стоматолог, който ще отстрани зъбния ви камък, веднъж седмично посипвайте четката си със сода, после изстисквайте отгоре половин лимон и пристъпвайте към измиването на зъбите си.

ИЗДАВА СТРАННИ ЗВУЦИ КАТО ОТПУШЕН УМИВАЛНИК

В повечето случаи явлението, наричано от лекарите „функционална колопатия", е безобидно и се дължи на въздуха, хванат като в капан в хранопровода.

Вашето спасение

Постарайте се храната ви да е добре балансирана - нито прекалено мазна (понеже ще чувствате тежест в стомаха), нито прекалено обилна (ще се подуете). Дъвчете продължително всяка хапка и помнете, че благодарение на слюнката процесът на храносмилане започва още в устата. Освен това се научете да релаксирате пълноценно - сигурно сте наясно, че стресът и безпокойството активизират бурите в червата. И накрая: избягвайте газираните напитки, които вкарват още повече въздух в хранопровода ви. 




„Лозунгът" на древните римляни Mens sana in corpore sano („Здрав дух в здраво тяло") трябва да се чете на обратно или: „При наличието на здрав дух и позитивно мислене, тялото ви ще бъде здраво." Психосоматичните изследвания доказват, че множество, ако не и всички болести възникват на фона на психически проблеми остри нервни сривове и перманентен стрес.

Тялото ни е продукт на нашите мисли и чувства, т. е. физическото му състояние се определя от природата на позитивните или негативните емоции, които изпитваме. Летите на крилете на любовта, щастлива сте на работното си място - и тялото ви пее радостно в унисон с вас. Обземат ви злоба, завист и омраза, страдате понеже не можете да постигнете целта си – организмът ви също започва да се мъчи. И посредством болестта сигнализира, че нещо в душата ви не е наред и че е време да се погрижите за своето психическо здраве.

Неотдавна направени медицински изследвания показват: болестта не вирее в емоционално здраво тяло. Тя просто загива в него, така както микробите във вряла вода. По простата причина, че мъдрата природа е вложила в организма ни програма за само лечение – имунната система.

Щастливите и добри мисли водят до положителна клетъчна биохимия и така по пътя на безкрайното обновяване на клетките организмът притиска в ъгъла и в крайна сметка прогонва недъга.

В религиозната история има не малко примери за изцеление след докосване на чудотворна икона, а действителността често кара лекарите да разтварят ръце от удивление, когато оздравяват пациенти с безнадеждна диагноза, вещаеща летален изход. Не, не става дума за магия.

Тук тайната е в доброжелателното отношение на близките, в емоционално здравословната атмосфера в семейството и най-важното – във вярата в изцелението и оптимистичната установка: „Всичко ще бъде добре.“

При позитивните мисли организмът се обновява, подмладява, отново започват да се създават здрави клетки. Изключете стреса и болестта ще отстъпи от позициите си, тялото ви ще се излекува само.




  1. Актуално
  2. Популярно