مبل راحتی صندلی مدیریتی صندلی اداری میز اداری وبلاگدهی گن لاغری بازی اندروید تبلیغات کلیکی آموزش زبان انگلیسی پاراگلایدر مارکت اندروید خرید بلیط هواپیما دانلود آهنگ جدید آهنگ جدید آهنگ پروتز سینه پروتز باسن پروتز لب میز تلویزیون
Медуна

Медуна

Дали от мода или от това да се правя на интересна, но от известно време насам ям без житни. Това е популярно като без глутенова диета и много нашумя напоследък. Въпреки, че при мен е малко по-крайно от безглутеновата диета. В интернет бъка от всякакви статии по темата, така че е крайно време да се включа и аз.

Първо, ако сте решили да пробвате искам да ви кажа, че всички рецепти са префърцунени и излишно затрудняват вашия старт по този път. Не отричам професионализма, който прозира в другите сайтове. Ако ви харесва опитайте и техните рецепти. Но от сега ви предупреждавам, че не всички са за начинаещи и може да ви откажат от идеята за безглутенова диета още в началото.

Аз ще ви предложа моята рецепта. Отнема общо 15 мин. За приготвянето. Заедно с печенето, разбира се. Направих нещата така, че да мога да си приготвям сутрин бисквитите и да си го нося с мен на работа. Защото иначе човек просто умира от глад.

Като начало, въпреки че лимеца е почти без глутен, аз съм го махнала от моята диета. Защото ме посъветваха да се откажа от житните. А не само да се храня без глутен.

Купувате се каквито поискате брашна, мини фурничка и яйце. Ако не искате да ползвате истинско яйце, заменето го с ленено яйце или с каша от царевица.

Рецепните са подобни за сладки и солени бисквити.

Започвам със солените: слагате по две супени лъжици от брашната, които имате. Аз обикновено слагам ленено, нахутено, оризово, тиквено, картофено. Добавка от белени слънчогледови семки или орехи, подправки и малко фин лют червен пипер, ако обичате. Не забравяйте, че нахута „обича“ кардамон, ама си може да минете и с джоджен. Разбърквате яйцето със студена вода. Може да сложите и малко олио. Смесвате всичко – да стане гъсто и лепкаво тесто. Може да добавите спанак, коприва ... а може и да не добавяте. Понякога оставям тестото да отпочине, а понякога – не. Добре е за оризото брашно. Но не се усеща разлика, ако не е отпочинало. Винаги стават добре бисквитите. Винаги.

Сладките бисквити ги правя с ленено, оризово, ябълково брашно. Понякога слагам и брашно от рошков, но гледам да не прекалявам с него.  Малко канела, малко ванилия ако ги обичате. Стафиди и фурми, последните нарязани. Разбира се, белени слънчогледови семки или орехи. Яйце, вода, канела. Смесвате всичко.

И двата вида бисквити се оформят с мокри ръце на малки сплескани питчици или изсипете всичко заедно и после нарежете. Пека във фурничката на хартия за печене на 190 градуса, 12 минути. Това е всичко, което трябва да знаете.

Всъщност може да правите всякакви комбинации. Каквито ви харесат. В началото може и да не купувате всички брашна. Започне с две-три. Експериментирайте. Бисквитите са страхотни. Не ви липсва хляба и не ви боли стомаха, както когато пиете кафе на гладно.

Да не забравя. Паланчинки. Яйце, оризово брашно и вода. Може и добре узрял банан или круша. Може и ванилия разбира се. Само дето трябва да правите малки палачинки, а не големи като онези, с които сте свикнали с брашно.

Ако искате сложете сол/захар. Аз не слагам. Първо опитайте без тях. Сладките ще станат сладки и без захар. Солените – не стават солени ... но аз ги комбинирам със салам или сирене и не се усеща, че нямат сол.

Това е ... започнете с моята рецепта, а после може да се пробвате с нещо по-трудно от другите сайтове. Не е нужно още в началото да се хвърляте на трудни рецепти. Мен поне винаги ме отказват. Обичам всичко да е просто и ясно. Обичам да не ми слагат рамки с грамове и точни мерки. Не спирайте да експериментирате – това е тайната на ВАШИТЕ хубави безглутенови бисквити




Мило момиче, което за първи път преживяваш раздяла с приятел, пиша тази статия посред нощ, вместо да си легна и да спестя някоя нова бръчка на лицето си. Точно заради това си длъжна да прочетеш и да запомниш тези дребнички неща, които искам да ти кажа.

Нямам намерение да те укорявам, да ти давам ъкъл или да пренебрегвам чувствата ти в този момент. Имаш си родители, а ако си малко по-разумна ще поговориш с психолог или психиатър, за да ти помогне той.

Аз не съм дипломиран специалист по въпроса. Но живота ми ме научи на някои неща, които просто няма как да пропуснеш дори да ти се иска.

До вчера си била жена с приятел. Комфорт ... никой не те сочи с пръст, всички считат, че постъпваш правилно ...освен майка ти, която има голяма вероятност да не хареса твоята половинка. Защото те обича, защото е преценила нещата много преди теб и защото ти е майка и има право да не харесва твоя избор. Спокойно. Тя умее да преценява добре заради годините ... на твоите години е била абсолютно същата – неориентирана като теб.

После се случва нещо, каквото и да е. Дребно или не. И се разделяте. Няма значение кой е бил инициатора на раздялата. Тя просто се е случила. Дори няма значение, дали сте се разделили с грандиозен скандал или като приятели.

Първо. От мен да знаеш.. това да си останем приятели е тъпо. Не може да останете приятели, не може да седиш с него на кафе, а той да е с новото си гадже. Не може. Ако сте имали връзка, никога няма да бъдете приятели. Избии си това от главата.

Второ. Той е бил твой приятел за определено време. Това няма как да го промениш. Няма как да го забравиш. Това е част от твоя живот, която вече е приключила. Знам, че те боли. Че се питаш какво се обърка, къде сбърках и защо се случи така. Може да намериш отговор, а може и никога да не намериш такъв. Каквото и да се случи, живота ще си продължава.

Трето. Ще те боли. Понякога толкова много, че ще се чудиш как физически издържаш тази болка. Ще те боли дълго. По-дълго отколкото би искала. Това време не се измерва в дни. За теб ще е дълго. Понякога след време болката може да се върне. За кратко, но силна. После – пак. После ... може да се появи чак след години. Въбоще не си представяй, че ей така ще забравиш за всичко, само като си пожелаеш да забравиш.

Четвърто. След много време ще остане само хубавото. Не ти се вярва, но е така.

Пето. Объркването ще мине от само себе си. Яда, че не се случва това, което ти си си създала в главата – също. Ако не ти мине тази болка с времето ще се научиш да живееш с нея. При мен ... просто дойде момент, в който се запитах защо вече не ме боли...

Шесто. Слънцето ще грее даже да си много нещастна. Няма да завали драматичен дъжд, няма да има мъгла и студ дни наред. Няма да ти съчувства половината планета. Твоятя мъка си е твоя мъка. Няма кой да ти я вземе, няма кой да те спаси от това. Трябва сама да си я изживееш, да я приемеш и да я пуснеш да си ходи ... Никога не забравяй, че все пак има и други жени в твоето положение и Мъката не смогва да е навсякъде едновременно.

Седмо. Нещата всеки ден ще стават все по-хубави и по-хубави. Няма да си цял живот нещастна. Няма безпроблемна връзка. Ако някой ти е обещал таква те е излъгал. Има връзка. Има раздяла. Не винаги, но често. Това е. Не можеш да промениш тези неща.

Осмо и последно. Знам, че звучи гадно ... ама има толкова много жаби, които трябва да целунеш, за да намериш своя принц. Някога. Явно сега този жабок не е бил за теб. Опитала си, объркала си... Нищо ново и нищо чак толкова драматично. Случва се на много жени. И всички жени преживяват това. Ще се справиш и ти. Вярвай ми.




Наскоро едно мое любимо дете, което току що мина 20-те се раздели с приятеля си и получи паник атака. Да ви обясня – детето е страхотно: много е хубава, умна е, спортуваше, има чувство за хумор, амбициозна е. Облича се нормално … от позицията на моите години дреха, при която се чудиш туника ли е или рокля не е дреха. Та така. Момичето получи паник атака.

Много важно. Кой ли не е получавал паник атака?! Аз също. Когато получих първата паник атака се ужасих. Когато получих втората – се ужасих още повече. И започнах да чета за паник атаките. Има много хубави статии на много психолози. Всички те вероятно са прави. Но аз рядко влизам в калъпи и си изградих собствена система за справяне с паник атаките.

  1. Страха е хубаво нещо. Ако го няма страха ще скочиш в язовира без да умееш да плуваш, ще ходиш по ръба на терасата на 6-тия етаж и няма да отидеш на лекар, когато си с висока температура... При паник атака страха идва изведнъж и е много, ама много силен. Когато това се случи – просто чакай да мине.
  2. Силния страх е не повече от 5 мин. После намалява. Винаги е така. Закон. Просто чакай да те връхлети и да отмине.
  3. Страх ме е да не се случи пак. Ще се случи. Много важно. То и мазолите на краката се случват често, пък не се вторачваме толкова много в тях.
  4. Сърцето ти бие силно. Е, добре, че бие. Ти да не искаш да не бие.
  5. Ръцете са свити в юмрук. Веднага ги опъни. Я какви хубави ръце имаш … дали да не си сменя лака? Или ми трябва гел лак?..
  6. Задушавам се. Да. Чувството е точно такова. Все едно някой те стиска за гушата. Ама не е така. Извади си огледало от чантата и виж дали съм права.
  7. Не мога да спя. Е, и? През това време може да си вземеш душ, да измислиш какво да облечеш на следващия ден или да измислиш някоя екскурзия.
  8. Имам лоши мисли. Това с мислите си е сериозно нещо. Всички знаем, че е хубаво да мислим хубаво. Но не винаги можем. На всяка лоша мисъл си длъжен да измислиш две добри мисли. Веднага след лошата мисъл. Абсолютно е задължително. Даже, ако по това време трябва да спиш, а не можеш си пиши добрите мисли. На хартия.
  9. Фейсбук. Ограничи ползването на фейсбук и други интернет простотии, които те държат далеч от реалния живот. Живота е навън. Кипи. Птици пеят. Растат прекрасни диви цветя. Вятъра шуми в листата. Излез сред природата без телефон. И мълчи. Слушай, гледай и запомняй. Така когато си на място, което те плаши или подтиска винаги можеш да се сетиш за този момент.
  10. Билкови лукчета. Е, това за мен е лекарството. Когато ме е страх, когато съм нервна и когато не мога да заспя взимам зелено билково лукче. Винаги помага.

Това са моите начини за справяне с паник атаките. Може и да не съм много права. Сигурно греша. Единствено съм сигурна, че всеки си има свой собствен начин за справяне. Все пак динамиката и вечното ни забиване с телевизия и интернет ни откъсва от живота, натоварва и ни докарва глупави мисли в главата.

Преди време четох една култова реплика казана по повод на телевизорите. Когато са се появи телевизори един мъж възкликнал нещо от рода: че кой нормален човек ще седне в къщи сам пред кутия с образи на хора, вместо да излезе на вън и да поговори с истински такива.

За последно. Паник атаките се случват на всички. Не си ти единствен и уникален. Когато осъзнаеш това ще ти е гадно… все пак всеки от нас си мисли, че е нещо по-различно. За съжаление – не е. 




Пролетта дойде, на вън всичко е красиво, а аз се гледам в огледалото. Кожата на лицето ми е суха и някак тъжна, а ноктите на ръцете ми се цепят по цялата нокътна плочка. И хоризонтално и вертикално.

С този външен вид ми се наложи да отида на съвещание на един български курорт. Съвещание в моята работа означава, че около 200 човека от цяла България се събират на едно място и по осем часа на ден коментират разни  закони и казуси. Харесвам работата си, но в такъв момент се събираме доста жени. А за мен една жена не е важно дали е слаба или дебела, руса или тъмнокосоа. Една жена трябва да има красиви ръце. Защото каквито и да сме по 8 часа на ден, вечер всички сме еднакви: готвим, перем, чистим и мием чинии.

Всичко това съсипва ръцете. Може да си облякла страхотен тоалет, да имаш най-скъпите накити, да си умна ... но според мен една жена е грозна, ако са грозни ръцете и.

Та следвайки тази моя собствена логика, си погледнах ръцете и вместо онова копирано от рекламите „УАУ“ се получи .... ЛЕЛЕ..

Тогава взех генералното решение да отида на маникюрист. Поне ноктите ми да изглеждат добре, пък за кожата на ръцете щях да се погрижа в къщи. Все още се чудя, защо маникюристката ми не предлага маски за ръце, но това е друга тема. Но поне ми обясни няколко начина, как да направя това сама в къщи... което не направих защото все има нещо друго за вършене.

Та така. Най-накрая отидох на първия си гел лак в живота. Мисля, че някъде в цялата тази колока „Битовизми“ ви споменах, че съм минала 40-те ... и дано да не съм ви казала с колко. Е, искам да кажа, че първото ми посещение при маникюристка стана твърде късно в моя живот.

Отидох, сложи ми огледален тъмно розов гел лак с капчици на безименните пръсти на палците. Много красиво според мен, тъй като съм от типа жени, които наричам „свраки“. Обожавам блестящи предмети, обожавам много накити, обожавам почти всичко, което вие дори не бихте забелязали.

Та така – отидох на съвещанието с вдигната глава. От време на време си поглеждах ръцете и се чудих, как може до сега да не съм си позволявала тази красота. Възприемах ноктите си като малки бижута.

И така цели две седмици. После започна да се вижда израстналото на нокътя без лак. Не беше много грозно, но започнах да чета в нета как да туширам това, та да мога да задържа още малко красотата на ноктите си. Въобще не ръзсъждавах за ръцете като цяло ... ноктите ми блестяха и аз се чувствах неземна красиваца.

После се опитах да запиша час да ми свалят лака. Имаше чак след седмица. После вместо в шест часа отидох в пет и помолих маникюристката да ме вземе първа. Така и така другата клиентка закъсняваше. Тя се съгласи, зави ми на пръстите някакви неща напоени с ацетон и ме остави да си седя на един стол и да скучая.

Разбира се другата клиентка дойде и понеже тя си беше на ред седна да и правят страхотен гел лак, наречен котешко око в кафявата гама... Когато аз се добрах до стола, лака ми се беше почти отлепил, а ноктите – вече доста пораснали, бяха се извили като фуния.

Момичето предложи да се погрижи за ноктите ми и аз веднага се съгласих. Казах и да ги скъси максимално, защото съм сигурна, че няма да издържат така нацепени. Момичето ги скъси, сложи ми нещо, което би трябвало да е заздравител, даде ми указания какъв заздравител да си купя и си тръгнах.

От тогава ноктите ми започнаха да се чупят и да се цепят където си искат. Преди най-голямата ми драма да счупя маникюр. Сега цялата ми нокътна плочка се е нацепила. За маникюр, макар а къс и дума не може да става.

Не искам да кажа, че момичето не си свърши работа. Напротив ... много, ама много бих искала отново да имам такъв страхотен маникюр. Но това явно не е за мен.  А обожавам този лак. Обожавам блясъка на гел лака, обожавам това, че поне две седмици не мислиш за ноктите си, обожавам това, че не се жули на края на нокътя, че нокътя изглежда плътен и здрав.

Та в тази връзка ... момичета, как спасявате ноктите си и за колко време след гел лак? Колко често си слагате гел лак? Има ли правила? Помоооощ. Искам си красивите лакирани с гел лак нокти. А за това как да поддържате кожата на ръцете си ще ви обясня следващия път. 

 




Понякога на пролет започвам да се дразня от постоянното мърморене на хората. Все нещо не им изнася, а пролетта настъпва с бясна скорост: всичко се променя, идва онова вълшебно време, когато деня е безкраен, когато можеш да отидеш на работа, да пиеш кафе с приятелка, да се разходиш и после пак да ти остане време да почетеш книжка на терасата.

Но хората мърморят. Мърморят и не спират.

Толкова мърморят, че в един момент вече не издържам и започвам и аз. То това не е много чудно: когато всички около теб мърморят, идва момент, в който решаваш, че мърморенето е нещо много приятно, нещо нормално и се чудиш защо и ти не мърмориш.

Мърморя си сега, защото за три дни ходих в Пампорово. Въпреки, че е края на сезона е много красиво. Аз не съм почитател на зимата, освен ако не говорим за камина, чаша червено вино, свинска пържола на скара и огромен прозорец, през който да наблюдавам как вали снега.

За снега също имам свои изисквания и ако този сняг не ги спазва пак мога да си мърморя, но за изискванията ми към него ще ви разкажа следващата есен. Сега за трите дни в Пампорово:

Много красиво. Нормална стая. Ол инклузив … ако си мислите, че ще мърморя за храната жестоко се лъжете. Не познавам жена, която да ходи на работа и да домакинства сама, да не се чувства като принцеса, когато има кой да и осигури вечеря без да се налага да мие тенджери и чинии и в същия този момент тази жена да е недоволна.

Аз обаче съм недоволна и мърмореща за пътя до Пампорово и обратно. Ей хора, това са много завои. Ама много. Спряхме за 5-минутна почивка и някой спомена, че остават САМО още 27 км. завои. Аз реших, че се отказвам от пътуването и си оставам там където съм … някъде в Родопите.

Сега вече мърморенето от завоите е по-слабо, защото се върнах още вчера. Разбира се, в тон с всички останали ще си измисля причина за ново мърморене. Но като се сетя за пътуването ми се иска някой строителен инженер да измисли по-прави пътища из Родопите… после да се намери и инвеститор. Иначе просто не знам как ще се съглася да се върна там, въпреки безкрайната красота, ако трябва да мина отново през това изпитание със завоите. 




Много тежко понасям декември месец. Вероятно заради това, че излизам по тъмно за работа и се прибирам по тъмно от работа. Потиснато ми е и като се прибера вечер бързам да легна да спя. И с нетърпение очаквам деня да започне да става по-дълъг. Този ден беше вчера, а аз му дадох име „Деня на граховото зърно“ ... и реших да го празнуваме.

Празника, разбира се трябваше да е с вечеря, а вечерята - със зелени ястия, включително грах. В тази връзка, за десерт се заех да направя зелени шоколадови бонбони. Пиша, за да ви споделя моята рецепта за зелени шоколадови бонбони:

Първо и задължително си купете силиконова формичка за бонбони. Аз намерих формичка за 15 квадратни бонбони за 1,80 лв. Сместа, която направих стигна за 19 бонбона: 15 квадратни бонбона и още четири с големината на лешник.

Купих два бели шоколада по 100 гр., а в шкафчето с хранителни добавки имах останали хапчета от водорасли. Сложих шест хапчета в малко мляко – колкото да ги покрие и оставих да се стопят. Шоколада го стопих на водна баня. Предупреждавам ви, че не бива да завира водата, защото шоколада става ронлив и зърнест. Е, моята завря, шоколада стана зърнест и аз умрях от притеснение, че няма да се получат бонбоните. Но се получиха, така че не хабете напразно нерви, ако объркате … В шоколада добавих половин кафена лъжичка изсушен джинджифил и две капки ванилия. Смятам следващия път да увелича джинджифила на цяла лъжичка, за да постигна лек лютив вкус. Смесих всичко. Сложих кокосови стърготини във формичките, с една лъжица натъпках сместа и притиснах с пръст. Сложих още кокосови стърготини и прибрах всичко в хладилника. Ако бързате може да сложите и във фризера за половин час.

Понеже съм започнала с темата за шоколада ще ви разкажа и за опита ми с кафяви бонбони. Купих два аеро шоколада за по 40 ст. Не знам колко грама бяха, а и тогава все още нямах формичка за бонбони така, че тази рецепта малко ще куца. Опитах единия – много захар и ужасен вкус. То за 40 ст. какво друго да получиш, ама … все пак вече ги бях купила и реших, че не трябва да ги изхвърлям, а просто да ги поправя. За разлика от белия шоколад при кафявия може да не внимавате с разтопяването и водата за водната баня да ври. Даже е добре да заври. Разтопих гадните, сладки аеро шоколадчета и добавих 5 супени лъжици натурално какао. Видя ми се малко, а и не прецених добре някои неща и добавих три супени лъжици мляко и една чаена масло. Сложих щипка джинджифил, защото както вече сте разбрали съм влюбена в него и половин кафена лъжичка ситно смлян лют червен пипер. Накрая добавих стафиди.

Грешката, която допуснах е да добавя стафидите преди да махна сместа от водната баня. Шоколада стана мек и еластичен, вместо твърд и чуплив. Можех да добавя и лешници, обелени и изпечени фъстъци и други дивотии, но това ще се случи следващия път. Сега си беше просто опит.

И двата вида бонбони – кафяви и зелени бяха изядени от мен и добронамерени мои приятели. Имам поръчки за още и една заявка за обучение по бонбоно-правене. Смятам да направя бонбони, които половината са бели или зелени, а другата половина – кафяви и люти. Може да помисля и за червени бонбони – поне естетически ще се вържат по-добре на кафявите. Ще видим как ще се получи. И понеже излизам отпуска до нова година явно ми предстои сладка, шоколадова отпуска. 




Реших и аз да си запиша мислите на фона на трагедията с избухналия влак в с. Хитрино.

Всичко, което може да бъде изказано за поднасяне на съболезнования на пострадалите е вече казано.

Мен обаче ме дразни това безкрайно заиграване с трагедията на хората и опитите от страна на журналисти се да си правят гледаеми новинарските емисии, с безкрайните си повторения на една и съща информация и с дълбаенето в раните на пострадалите.

Избухването на влака е факт, загиналите и ранени хора са факт, пожарникарите, които професионално си изпълняват задълженията дни наред са факт, доброволците са факт…

Факт е и кампанията, която събира пари за пострадалите. По принцип съм „за“ такава кампания, но съм против да изпращам 1,20 лв., а пострадалите да получат 1 лв., защото 20 стотинки са за ДДС. Това аз наричам да плащаш ДДС за трагедията на хората и да се подиграваш с тези, които искат и могат да помогнат. Защото аз бих искала до хората, на които ще помогна с моя sms да стигнат точно толкова пари колкото изпращам. Господа законотворци – това да не се облагат sms при дарителски кампании е въпрос на един мижав ред в Закона за ДДС. Толкова ли не може да го гласувате? Или държите да ви плащам за това, че искам да помогна???

Другото, за което съм против е, че с такава дарителска кампания ролята на държавата остава в сянка. А не бива. Вярвам, че в държавата ни има пари за бедствени ситуации и че от общите пари, които събираме с нашите данъци можем да отделим за пострадалите хора. Това, което ме притеснява е, че в нашата държава няма нормативно определена отчетност на тези пари. Искам след три месеца например, да видя в официален сайт на някоя държавна институция следната информация: До еди коя си дата са събрани 100 000 лв., които са разпределени по следния начин: на Г.П.М. живеещ на ул…. 10 000 лв. за подменена дограма, установено с фактура ….. Или нещо подобно. Искам Сметна палата или друг определен от държавата орган да провери разходването на тези пари. Защото в мен винаги остава съмнението, че когато изпращам пари те не стигат до там където съм ги изпратила.

Каква е причината за избухването на цистерните – аз лично не искам да знам. Това няма да промени живота и смъртта … Искам железницата да продължава да превозва опасни товари, защото се ужасявам от същите, движещи се с огромни коли по улиците, натоварвайки трафика. Надявам се тази трагедия да не е още един коз в полза на това, че БДЖ са ненадеждни и следва да бъдат продадени за жълти стотинки.

А ако това стане сещате ли се колко хора ще се окажат затворници в собствените си села, защото просто не им стигат парите, за да стигнат до близкия град, аптека и болница? 




Гледам цветя в апартамента, защото ме учат на търпение. Това с търпението май всички го знаем.

При мен започна  още от детските ми години, когато дума не давах да се отвори да ми подстрижат косата – имах си страхотни огромни къдрици. Разбира се, не давах дума да се отвори и за решене на косата. И до ден днешен мразя да се реша. Разликата е, че днес никой не ме задължава.

Та тогава, когато още бях малка и не можех да решавам сама за себе си, майка ми ми казваше: когато пораснеш, ти ще си решаваш. Сега решавам аз.

Тоест – имай търпение. И аз – имах търпение. Ама малко.

Така е за всичко до ден днешен: имай търпение да завършиш и после ще имаш пари, имай търпение до следващата заплата за онова страхотно бижу, имай търпение до седващото лято за да видиш морето, имай търпение до ноември месец, за да отидеш на спа... имай търпение.

Но аз нямам търпение. Искам всичко сега и веднага. Едно моя приятелка ми каза, че ако получа всичко сега и веднага после няма да има какво да очаквам.




Не ми се вярва. После ще измисля нещо друго, което искам сега и веднага ... защото не искам да чакам нито секунда за нещата, които искам.

Та за това гледам цветя. За да ме учат на търпение.

Обичам да ги взема малки, или грозни, или нещастни, или умиращи. Обичам да ги глезя и да гледам как с всеки ден стават все по-красиви. После ... започват да проявявт капризи: орхидеите ми искат постянна светлина, но да не е слънчева, за това включвам нощна лампа; после пък заповат да линеят, ако не им говоря колко са красиви и ако не чистя листата им с прясно мляко – да не забравя леко притоплено, че иначе не им харесва; имам една лозичка, която предпочита да я подстригвам, защото в противен случай става една ... грозна; имам цвете с огромни лилави листя, което наричам пеперудки, което ако не му се обадиш, че си се прибрал започва да съхне; имам бегония, която лятото предпочита да живее в спалнята, а зимата – в хола, имам висящо разстение, което пък предпочита лятото да е на терасата, на пряка слънчева светина, а зимата... е то просто ненавижда зимата.

Търпение ли? Трябва си търпение за всичко ... а как ми се иска цветята ми да изглеждат добре където и да ги сложа, стената ми да не прави кондез и мухъл, а тотото да не изпраща пари винаги на съседа, а на мен... и ако може да не чакам чак до следващото лято, за да видя морето.

Ето за това гледам цветя. Защото ме учат на това, което нямам и никога не съм имала – на търпение. Като гледам колко съм добра ученичка сигурно цял живот ще отглеждам цветя ... защото не ми се вярва да свикна с това ... търпение.

  1. Актуално
  2. Популярно

Последвайте ни във фейсбук