مبل راحتی صندلی مدیریتی صندلی اداری میز اداری وبلاگدهی گن لاغری بازی اندروید تبلیغات کلیکی آموزش زبان انگلیسی پاراگلایدر مارکت اندروید خرید بلیط هواپیما دانلود آهنگ جدید آهنگ جدید آهنگ پروتز سینه پروتز باسن پروتز لب میز تلویزیون
Медуна

Медуна

Представете си следната ситуация: мъж и жена бързат за среща с приятели в кръчма /ресторант, обикновено заведение…/, няма никакъв повод, просто да се видят, да изпият по една бира, да обсъдят разни важни неща, като неуспешния риболов или някой футболен мач. Картинката е следната:

Мъжа е готов, навлякъл е първите му попаднали дънки и някаква тениска – изглежда добре, как го правят това мъжете все още не мога да разбера, пристъпва от крак на крак в коридора, подрънква с ключовете /леле как го мразя това!!!/, а мисълта му се е вкопчила в изпотена чаша бира и огромна чиния с пържени картофки.

Вече знаете, че от време на време пътувам с влак. За сведение на тези, които са пътували още като студенти, а от тогава е минало толкова време, че са сменили 4-5 коли купени на старо, ще припомня, че по ЖП-линиите се движат два вида превозни средства: мотриса и влак.

Ще ви разкажа накратко и за двете.

Много неща са се изписали за миналото. Историята се пише и пренаписва. Историята се тълкува. Променят се думички, променят се запетайки , променя се мястото на точката и многоточието. Не съм историк и не смятам, че имам правилно мнение за нещата, които са се случили преди да се родя. Та за това пиша само за това, което се случва днес, а утре хората,  които се занимават с история ще пренаписват,  променят и тълкуват.

Преди време ми се наложи да пътувам с влак. Трябваше да сменя един влак с друг и се наложи да почакам 20-тина минути. Забелязах, че по перона се разхожда едно куче – смешно едно такова, рошаво… ходеше си спокойно, не досаждаше на хората, понякога дружелюбно помахваше с опашка.

Когато трябва да висиш и да чакаш е най-добре да е с кафе, което освен че ти дава тонус и топли ръцете ти… Взех си кафе и се загледах в кученцето… не знам защо, но аз реших, че служителите на гарата го хранят.

Днес тупнах. Много смешно, много силно, малко болезнено и много, ама много срамно. Стъпих на една място, видимо заледено, първо защото нямаше къде другаде да стъпя и второ – защото за част от секундата реших, че не е толкова заледено колкото ми се струва. Срамното е не самото падане, а факта, че две минути преди това една друга жена, със същите като моите размисли и със същата правилна преценка за нещата тупна на същото място. Е, тя е по-млада от мен, със спортни дрехи, хубавка една такава … та веднага се намери един мил, млад човек да и помогне да стане, да и се усмихне, да и подаде отлетялата в една близка преспа сняг чанта…

Вчера дойдох на работа и ме очакваше огромна изненада: почти всички електроуреди не работеха: лаптопи, климатици, компютър… и се хвърлих в трескави  разсъждения: бушон ли е изгорял? Разклонител ли е? Или само няколко гнезда от разклонителя? Хм, а дали машината въобще е включена? Ако е включена тук, а я включа там може и да проработи…

  1. Актуално
  2. Популярно

Последвайте ни във фейсбук