مبل راحتی صندلی مدیریتی صندلی اداری میز اداری وبلاگدهی گن لاغری بازی اندروید تبلیغات کلیکی آموزش زبان انگلیسی پاراگلایدر مارکت اندروید خرید بلیط هواپیما دانلود آهنگ جدید آهنگ جدید آهنگ پروتز سینه پروتز باسن پروتز لب میز تلویزیون

ЗАБЕЛЕЖКА! Този сайт използва "бисквитки" и подобни технологии.

Ако не промените настройките на браузъра, вие се съгласявате с него Прочети още

Съгласен съм

ПОЛИТИКА ЗА БИСКВИТКИТЕ

Какво представляват бисквитките

Бисквитките са малки текстови файлове, които се запазват на Вашия компютър или мобилно устройство, когато посещавате нашия уеб сайт. Те позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания, за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга, което ни помага да Ви предоставяме съдържание, което смятаме, че ще бъде полезно и интересно за Вас.

Как и какви бисквитки използваме

Функционални бисквитки

Използваме бисквитки, които позволяват на уеб сайта да запаметява Вашите действия и предпочитания (като например потребителско име, език, възраст, размер на шрифта и други настройки за показване) за определен период от време, за да не се налага да ги въвеждате всеки път, когато посещавате сайта или преминавате от една страница към друга.

Бисквитки за сигурност

Използваме бисквитки от гледна точка на сигурност, чиято цел е да предотвратяват измамническо използване на идентификационни данни за вход, както и за защита информацията от неупълномощени страни.

Анализиращи бисквитки

Използваме Анализиращи бисквитки, които ни помагат да подобрим работа и ефективността на интернет страницата си като чрез тях събираме информация относно броя на уникалните посещения, статистически данни за употребата на интернет страницата, най-разглеждани, скоро разглеждани страници.

Бисквитки на трети страни

Използваме бисквитки на трети страни, които позволяват харесване или споделяне на съдържание в Социалните мрежи, бисквитки от Google Analytics, които помагат за проследяване трафика на уеб сайта и други бисквитки свързани с външни системи и сайтове интегрирани към уеб сайта.

Рекламни бисквитки

Използваме бисквитки, които на база Вашето поведение в нашия уеб сайт може да Ви показват реклами, които предполагаме, че отговарят на Вашите предпочитания и интереси.

Лични данни от бисквитките

Личните данни събрани от бисвкитките се използват единствено и само за осъществяването на конкретни функции в сайта, свързани със самия потребител.

Как да изключите бисквитките?
Всички съвременни браузъри ви позволяват да променяте настройките за бисквитки. Обикновено можете да намерите тези настройки в меню "опции" или "предпочитания" на вашия браузър. За да сте наясно с тези настройки, следните линкове могат да Ви помогнат или можете да използвате бутона "Помощ" от менютата на Вашия браузър за повече детайли:


Cookie settings in Internet Explorer

Cookie settings in Firefox
Cookie settings in Chrome
Cookie settings in Safari web and iOS.

Повече информация

Повече информация за това как „бисквитките“ се използват в интернет пространството може да намерите тук: www.aboutcookies.org.

Медуна

Медуна

Истината е, че късно се научих да чистя жилището се. Защото късно се научих да изхвърлям непотребни вещи. То кое колко ми трябва е друг въпрос, но съгласете се, че не можеш да изчистиш една стая, ако постоянно събираш някакви неща в нея. Да изхвърлям ме научи една приятелка, която за да си изчисти шкафче от тоалетката си ми подари три чисто нови, не използвани парфюма.

Реших и аз да пробвам.

Миналата пролет обявих, че цяло лято няма да влизам във Фейсбук. Направих го, за да не ми се сърдят приятелите, но подразнена от една ситуация, в развоя на която се оказа, че фейсбук определя отношенията ми с хората. Защо си написала това във фейсбук? Защо не си ми лайкнала снимката? Междувременно няма бутонче, че не харесваш, а то се подразбирало след като не си натиснал бутончето – харесвам. Не дай си Боже да пропуснеш да влезеш няколко дни във фейс-а, е те тогава вече става страшно: който и да те срещне от фейсбук приятелите ти винаги започва разговора със: Защо не влизаш във фейсбук? Не си лайкнал … , не си дал приятелство на … , а съм ти го предложил за приятел …

Вчера отивам на дело в съда. Не си мислете, че кой знае какво съм направила или че ще ви занимавам с някое клюкарско дело … въпреки, че и това е добра идея. Та отивам на дело. Сградата огромна, солидна, внушава респект. На портала скенер като в летище, минаваш през рамка, която пищи. Стоят двама души-охрана, преценяват какво пищи и или те пускат или ти четат конско. За мой срам в дамската си чанта нося швейцарско ножче. Срам е когато отидеш със швейцарско ножче в съда, а не когато си достатъчно предвидлива жена да си го носиш в чантата. Прочетоха ми конско хората, прибраха ножчето и ме пуснаха. Делото си мина както трябва. Преди да изляза реших да отида до тоалетна. Направих една обиколка, после се върнах при моите приятели-охраната на входа и попитах. Упътиха ме хората. Влизам във врата, на която си пише „тоалетна за посетители“.

Чистя си в неделя сутрин под звуците на класическа музика. Казвам сутрин, но всъщност е 10 и 5, защото по-рано от това комшийте ми няма да понесат класическа музика. Въобще не си мислете, че се правя на интересна. Ако ме питате кой изпълнява тази ария, или кой е написал това, което слушам не мога да ви отговоря. Но обожавам оркестър, оперното пеене и цялата феерия от звуци. Без да разбирам точно за какво става дума си представям нещо неземно и прекрасно. И точно защото я обожавам, предпочитам докато звучи да върша нещо, което всъщност не обичам да върша, за да не мисля, че върша това неприятно нещо. Та пак се връщаме в началото на статията....  чистя си в неделя сутрин и се ядосвам.

Днес се събудих от припряно тропане по шкафчетата, ровене, издирване на някакви предмети. Знаех, че това е част от подготовката за празнуването на св.Зарезан на вилата в изцяло мъжка компания. Вече будна, имитирайки дълбок сън се сетих, че мъжа ми не прояви толкова голям ентусиазъм лятото, когато поисках да отидем на пикник до една река. Не, че имах кой знае какви по-добри планове за днешния ден, но все пак си беше повод за страдане още от сутринта.

Днес хванах Рошка в неприлични действия с Пешо, Джони и един нов, който не бях виждала в квартала.

Рошка е златно жълто куче от най-разпространената порода в България, създадена от идиоти, т.е. улично куче. Малката Рошка беше доведена в квартала от една моя съседка, с единствената цел – пет годишната и дъщеря да си играе с нея. Детето си е дете, а задоволяването на капризите му мисъл на родителите му. Това ми е ясно. Само дето не ми е ясно защо има толкова смотани, безотговорни ... и да не продължавам с определенията родители, които нямат капчица жал към животните. Все си мисля, че когато детето ти иска куче, трябва да си достатъчно умен и да прецениш дали ти самият искаш куче, дали можеш да се грижиш за куче и дали въобще имаш къде да го гледаш.

Не знам при вас как е, но при мен от Нова година насам постоянно ми се повтаря, че на 14 февруари се празнува св.Трифон Зарезан, а не св.Валентин.  То по този въпрос няма как да споря. Истина е. Но не преставам да се учудвам какъв е този побългарен светец, който изисква освен да се зарежат лозите, цял ден мъжете, подчертавам мъжете, да пият вино и да пекат пържоли. В началото се дразнех. После осъзнах, че ако ме поканят на такава сбирка, ще се наложи аз да върша домакинските неща, а те да си пият и хапват. Така… вече не дразня и до тук е добре. Но какво да правя с цял ден?!? Нямам с кого да се скарам, нямам с кого да обсъждам летния ремонт, нямам на кого да правя забележки, че си е сложил краката на холната масичка… Чудих се, чудих се и си съставих елементарен план:

Днес като пешеходец  дадох път на шофьор,  той ми се усмихна, благодари с кимване и отмина. А на мен сърцето ми грейна.  Не си мислете,  че се случи някаква извънредна ситуация. От двете страни на пътното платно бяха паркирали коли, а  други две коли се опитваха да се разминат. Аз, разбира се можех да мина, но понеже съм свикнала да отстъпвам  се дръпнах близо до една от паркираните коли, рискувайки да изцапам чисто бялата си грейка. Тогава получих усмивката, за която се похвалих с началото.

  1. Актуално
  2. Популярно

Последвайте ни във фейсбук