ogosta.com

ogosta.com

Website URL: http://www.ogosta.com

Това е изпитана рецепта за фунийки - спомен от детството ми. Тя е лесна за изпълнение, но работя с горещи продукти – изпечените фунийки трябва да се извадят веднага от формичките, иначе залепват и се чупят и накрая ги пълня с крема, докато е още топъл, за да могат да омекнат и преди той да се сгъсти. Отделено време и усилия определено си заслужават.

Необходими продукти:

За тестото:

1 ч.ч. кисело мляко (200 ml)

1 ч.ч. захар

½ ч.ч. олио

2 яйца

1 ч.л. сода за хляб

2 ванилии

1 пакетче нишесте

Брашно, колкото поеме (около килограм)

За крема:

1 литър прясно мляко

1 ч.ч. захар

4 яйца

1 пакетче масло от 125 гр.

4 с.л. брашно

1 с.л. нишесте

Ванилия

Шоколад по желания

Начина на приготвяне на тестото:

Разбивам с миксер, в купа, захарта и яйцата. Добавям киселото мляко със содата, олиото, двете ванилии и нишестето. Сменям бъркалките с бъркалки за тесто, което не е задължително, просто не обичам да меся на ръка, и продължавам да разбивам добавяйки по малко от брашното, докато се получи меко, но не лепкаво тесто. Ако тестото е много твърдо, няма да се разточи тънко и фунийките ще станат много дебели.

Вземам част от тестото и го разточвам на много тънка кора. Режа на ленти около 2 см.

Моите формички са от изрязани капачки за буркани. Формички могат да се направят от станиола от кофички за кисело мляко или от алуминиево фолио. В една от групите във фейсбук, четох за направата на формички от картон, които се обвиват с хартия за печене.

Помазвам формичките с олио и навивам лентичката, като я застъпвам, отдолу нагоре, но не до горе. Реда в тава и пека на предварително загрята фурна на 180 градуса, докато порозовеят.

Вадя ги още топли с леко завъртане на формичката в посока обратна на посоката на завиване на формичката.

Начина на приготвяне на крема:

Млякото със захарта кипвам в тенджера с незалепващо дъно. Когато захарта се разстопи, намалям котлона и прибавям разбитите с малко вода брашно и нишесте. Оставям да покъкри около 10-15 минути, докато се свари брашното. При непрекъснато бъркане, на тънка струйка, изсипвам разбитите яйца. След около 5 минути махам от огъня. Последни добавям маслото и ванилията.

Фунийките пълня с топъл крем. Редя ги изправени в тава, като между тях слагам малки чашки, за да не падат.

Когато използвам половината крем, затоплям останалата част и към нея прибавям разтопен шоколад. По този начин получавам два вида крем.




Мъж и жена живели заедно трийсет години. В деня на годишнината жената, както винаги, опекла домашен хляб - същия, който пекла всяка сутрин, ден след ден.

Тя разрязала хляба на дълго, намазала двете половинки с масло и както винаги била готова да подаде на мъжа си горната част. На средата на пътя ръката й спряла. Тя помислила: „Искам веднъж да изям горната част на хляба. Мечтая за това всяка сутрин от 30 години! Бях примерна жена, отгледах добри синове, поддържах в ред дома, мисля, че днес го заслужавам!”

И тя подала на мъжа си долната част на хляба. Такова нещо никога не си бе позволявала за 30 години съвместен живот. Мъжът й взел хляба и отговорил с усмивка:

„Какъв неоценим подарък ми направи тази сутрин! От детството си обичам долната препечената част на хляба, но винаги считах, че тя по право принадлежи на теб!”

Общуването е най-важното нещо в съвместния ни живот - да разговаряме, да споделяме, да си казваме, за да не се налага да предполагаме и така понякога да губим, да живеем в компромис и накрая да пропускаме безценни моменти...




Могат ли да бъдат щастливи хората, позволяващи други да им диктуват какво да правят, как да се държат, какво да харесват и какво не? В никакъв случай! Тяхната беда е в това, че не са се научили да казват „не". Стига обаче да намерят сили в себе си да произнесат категорично и когато трябва тази думичка, тя ще свърши чудеса за тяхното самочувствие и самоуважение.

Майка ви отново настоява да обядвате заедно в неделя, фризьорката държи да ви боядиса в патладжанено, защото така сте щяла да се разхубавите, шефът ви пък „моли" да поработите в офиса до по-късно, разбирай поне до 22 часа... Във всички тези моменти в главата ви витае един-единствен отговор: „Не, не съм съгласна!, но никак не ви е лесно да го изречете. Усещате се попаднала в капан и не виждате друг изход, освен да се съгласите, понеже се страхувате от последствията, които може да има отказът. Отстъпвате пред натиска и същевременно се проклинате за слабостта и липсата на характер. В крайна сметка малко по малко преставате да уважавате себе си и се превръщате в безволева личност. Наистина е мъчително и понякога даже невъзможно да изразим несъгласието си. Това означава да разчупим натрапения от родителите, учителите и обществото модел на поведение, от пасивност да преминем към действие, да вземем юздите на живота си в свои ръце. Нашето „не" най-често се схваща като опит за бунт срещу установения ред, възприемат го като проява на нахалство и арогантност. То неминуемо предизвиква отрицателна реакция в ответната страна, поражда спорове и напрежение.

Неизвестно защо тези, които се осмеляват да откажат, се чувстват длъжни да дават обяснения, може би за да не ги вземат за безсърдечни. Освен това те се излагат на критики и предизвикват лошо отношение. Ситуацията не е приятна, защото страхът от неодобрение ни поставя в състояние на зависимост от тези, които смятаме за по-умни или по-оправни. За щастие безнадеждни случаи няма, смятат психолозите, според които и най-свитите хора могат да се научат да казват „не", при това категорично и без следа от агресия.

ПРОГОНЕТЕ ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА

Изразяването на несъгласие е много по-трудно за жените, отколкото за мъжете. Според класическата схема Ева непременно трябва да е добра съпруга и чудесна майка, с една дума, идеална жена. От нея се иска да е винаги на разположение, да се държи мило и нежно, да не отказва, когато я помолят да свърши нещо, да не противоречи, дори да й е дошло до гуша. Умението да се вземат бързи решения заема едно от първите места в мъжката ценностна система, докато от жената се очакват най-вече пасивност, готовност на всичко и себеотрицание. Затова, ако принадлежащите към слабия пол решат да се утвърдят като самостоятелни личности и да успеят на няколко поприща едновременно, много често околните ги мислят за безскрупулни кариеристки, за лоши майки (отказват на дъщеря си поредната кукла), за невъзможни съпруги (нямат желание да поканят на вечеря колегата на мъжа си, който дъвче с отворена уста и сумти).

Сигурно сте си дали сметка, че за да получат съгласието ви, тези, които искат нещо от вас, обикновено се опитват да ви създадат чувство за вина. Време е обаче да разберете, че човек не може да задоволи целия свят. Затова не се оставяйте да ви влияят, а приемете веднъж завинаги - вие сте чудесна майка, съпруга, дъщеря, приятелка, делова жена и никой няма право да ви кара да вярвате в обратното. Убедени в човешката си стойност, спокойно отказвайте, щом се смятате за права. Ако упреците ви засипят като лавина, заявете, че не се поддавате на шантаж с чувството за вина.

ЗАЕМЕТЕ ТВЪРДИ ПОЗИЦИИ

Отказът винаги трябва да е убедителен, спокоен, добре премислен и най-вече искрен. Не казвайте „не" само за да противоречите на човек, който ви е раздразнил или отегчил. Не бъдете нито брутална, нито плаха, не крещете и не мънкайте. Имайте предвид и нещо друго - ако дълго време сте се съгласявали безропотно и изведнъж започнете да браните интересите си, като демонстрирате несъгласие с всичко и всички, рискувате, вместо да изпишете вежди, да извадите очи. Хората ще започнат да ви смятат за истерична личност и направо ще бягат от вас. Затова търсете златната среда. Общуването се състои от откази и съгласия, всичко зависи от контекста. Когато се научите да казвате „не", изградите си истинско самочувствие и започнете да уважавате себе си, вие ще знаете с точност и кога да кажете „да" на тези, които се нуждаят от вас.

УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ

Несъгласието и вътрешното неприемане на поведението, което се опитват да ни натрапят, неминуемо създават безпокойство и ни натоварват психически. Напрежението може да ни изтощи, а може и да ни е от полза, ако се научим да го управляваме, следвайки съветите на психолозите. Според тях на първо място трябва да осъзнаем автоматичните мисли, възникващи в мозъка ни, когато отказваме да направим нещо. Тези вътрешни монолози от типа: „Пак ли аз ще се захвана с това?", не са конструктивни и не водят до никъде. По-добре ги заменете с позитивни мисли: „Имам право да изказвам мнението си." Защитете позицията си, без да нападате опонента, и в разговора винаги използвайте фрази, започващи с „аз" вместо с „ти", в които има стаен упрек. Прилагайте и т. нар. техника на надрасканата плоча, любима на много психиатри. Каквото и да ви кажат, дръжте на мнението си и го повтаряйте дотогава, докато ви чуят:

„Съжалявам, но не мога да изляза, няма да напиша доклада, няма да ти купя Барби, нямам пари за скъпи маратонки" и т. н. Друга, не по-малко успешна стратегия е да се престорите, че приемате критиката и упреците, но да отстоявате отказа си: „Зная, че не се държа като истинска приятелка, но не мога да ти помогна за пренасянето на мебелите," Подобно поведение скоро ще отчае и най-големите натрапници. Упражнявайте се всеки ден и като мислено пресъздавате познати критична ситуации. Разрешавайте ги така, че винаги да излизате победители от тях. Усетите ли, че е дошло времето от теория да преминете на практика, възползвайте се от първия удобен случай, когато поискат нещо невъзможно от вас. Спокойно отворете уста и кажете „не". Ще видите колко е лесно.

СЪВЕТИ:

1.Не смятайте, че сте длъжна да отговаряте веднага, особено ако усетите, че ви подтикват към това, за да получат по-бързо съгласието ви. Кажете, че се нуждаете от време, за да размислите. След това ще ви е по-лесно да откажете на шефа си, когато за пореден път ви помоли да свършите работата на трима души, няма да дадете парите си за рокля, чийто цвят не ви отива, и да позволите на фризьорката си да съсипе косата ви.

2.Формулирайте добре отказа. Предварително си намислете и репетирайте готови фрази. После безпроблемно ще ги възпроизведете в нужния момент. Например: „Искрено съжалявам, но отговорът ми е „не", или „Уви, няма как да ти помогна!".

3.Помислете за резервни варианти. Техниката, наречена „не, но...", ще ви даде възможност деликатно да заобиколите проблема, при това без да възникнат конфликти. На приятелката си, която иска заем, можете да кажете: „Знам, че си във финансова дупка, но точно този месец не мога да ти услужа с пари. Защо не поискаш аванс от шефа си?"




Мнозина напълняват, когато се откажат от тютюнопушенето. В повечето случаи причината е, че отказът от пушенето на цигари се компенсира с „честичко похапване" и смукане на бонбони. Въпреки това хората сляпо вярват, че напълняването се дължи на отказването от цигарите. Това не е вярно.

Нито поемането на дима се съпътства с отслабване, нито пък спирането на цигарите води до напълняване.

Имам един интелигентен и вещ в науката за храненето приятел, който, откакто престана да пуши, полека-лека започна да пълнее. Вече беше почти склонен да повярва, че захвърлянето на цигарите води до напълняване. Помъчихме се двамата да разберем причините за това. Последваха разочарование след разочарование. Стана ясно, че не слага в устата си нито залък повече от преди, пито пък компенсира глада по никотина, със смукане на бонбони или нещо друго. Нито работата му се беше променила, нито пък неговата заетост, не се движеше дневно нито повече, нито по-малко и така нататък.

След дълго лутане успяхме да намерим ключа на тайната.

Приятелят ми преди си лягаше към 11 часа, работеше или беше извън дома си. След като обаче престана да пуши, още в ранна вечер го обземаше такава сънливост, че в девет часа беше вече в леглото.

Тези два часа почивка в повече — при непроменен начин на хранене — бяха достатъчни за увеличаването на килограмите.




Ако ме попитат за какво не ползваме този сос, ще отговоря: „Не го слагам върху торти, кекс, баници“. Чесновия сос може да се намаже на филийка, върви с риба, кюфтета, пържоли. Може да се сложи в яхния от зелен фасул или грах... всъщност – навсякъде. Мисля си, че дори и да не обичате чесън, този сос ще ви хареса.

Необходими продукти:

Чесън – 5 главички

Олио – 200 мл (по преценка и вкус)

Оцет – 20 мл

Вода – 50 мл

Сол – 1 с.л.

Начин на приготвяне:

За приготвянето на соса използвам само домашен чесън. Никога не съм го правила с такъв от от магазина.

Обелвам скилидките и ги поставям в глинена паничка. За да се обелят по-лесно, ги накисват в студена вода. Към чесъна добявям 1 с.л. сол и започвам да го счуквам. Постепенно добавям олиото като продължавам да кълцам и стривам чесъна. Това се прави докато сместа заприлича на майонеза или докато чесъна престане да поема мазнината, за да не е прекалено мазен соса. По-старият и сух чесън поема много по-малко олио, отколкото пресните и сочни скилидки, за това всеки трябва да прецени колко олио да използва. Добавям оцета и отново стривам сместа. Накрая сипвам вода, за да не е много тежък соса.

В галерията може да разгледате рецепта за чеснов сос стъпка по стъпка:




Дошло време малкото момченце да тръгне на училище. Един прекрасен ден учителката казала: „Днес ще рисуваме картина!”.

Момченцето грейнало от щастие – то много обичало да рисува. Грабнало кутийката с цветните моливи и се приготвило да рисува – коте, зайче, птичета, кораби и риби – всичко му харесвало. Но учителката казала: „Не започвайте още, ще рисуваме цветя.”

Пак широка усмивка огряла лицето на момченцето – то обичало да рисува цветя – пъстри и многоцветни – цели поляни с цветя. Извадило всички ярки цветове и започнало.

„Почакайте, не започвайте още – казала учителката – сега ще ви покажа как се прави това.”

И нарисувала червено цвете със зелено стебло.

Момченцето погледнало своите шарени цветя, а после цветето на учителката – неговите му харесвали много повече, но въздъхнало дълбоко, обърнало листа и нарисувало червеното цвете, без да каже нищо.

На следващия ден учителката им казала, че ще правят фигурки от пластелин. Зарадвано момченцето започнало да прави лодка, самолетче и камионче дори. След малко долетял гласът на учителката: „Ще правим купа.”

Момченцето смачкало фигурките си на топче и започнало да прави съдове – с всякаква форма и дълбочина.

„Прави се ето така!” – отсякла учителката и им показала една дълбока кръгла купа.

Момченцето погледнало купата на учителката, после своите – те му харесвали много повече, но дълбоко въздъхнало, отново смачкало своите купички и направило дълбоката купа, без да каже нищо.

Много скоро малкото момченце се научило да чака учителката да му покаже кое как се прави и престанало да прави каквото и да било само.

Случило се така, че с родителите си се преместили в друг град и друго училище. Още в първия ден учителката казала: „Днес ще рисуваме картина.”

Момченцето тихо стояло, без да прави нищо и чакало учителката да покаже какво и как. Но тя само се разхождала напред-назад и нищо не говорела. Когато минала покрай малкото момченце, тя го попитала: ”Ти не искаш ли да рисуваш?”

„Искам, но какво?”

„Няма да знам докато не го нарисуваш” – отговорила учителката.

„А как да нарисувам картината? С какви цветове?”

„Както искаш и с каквито пожелаеш цветове. Ако всички рисувате едно и също нещо с еднакви цветове, аз как ще различа вашите картини? – попитала учителката.

„Не знам” – свило рамене малкото момченце и започнало да рисува червено цвете със зелено стебло…

Един от големите уроци за нас „възрастните” е да се научим да подкрепяме новия кълн, вместо да му показваме как да расте нагоре… И да уцелим точния момент, когато трябва да започнем да се учим от децата си вместо да ги поучаваме, защото те са носителите на всичко Ново, което идва, за да направи този свят едно по-добро място за живеене.




На село при мама. Навън са минусови температури, а вътре печката бумти и е топло и уютно. Вкусът на меденки винаги ме връща в детството. Страшно много обичаме тези бисквити и винаги правим двойна доза.  Хапваме ги така, както съм показала на снимките, но могат да се потопят в шоколад или да се слепят. Рецептата е за една доза и от нея се получават около 100 бисквитки. Ползвам чаена чаша от 200 мл., за да отмеря продуктите.


Необходими продукти:
2 яйца
200 гр. захар (пълна чаша до горе)
180 мл олио (3/4 от чашата)
150 мл мед (2/3 от чашата)
2 ч.л. сода за хляб
2 ч.л. канела
5 чаени чаши брашно за твърдо тесто


Начин на приготвяне:
Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се меда, олиото и канелата и 4 чаши и половина брашно, заедно със содата. Когато добавя брашното сменям бъркалките на миксера.
Аз не обичам да меся, затова ползвам миксер, но всичко може да се замеси както се меси обикновено тесто.
Изсипвам останалото брашно на масата /плота или тавичка/, върху него тестото от купата и меся. Когато е готово, откъсвам част от него и разточвам на кора 1-2 мм. Изрязвам кръкчета с малка чашка. Редя в мазнена и поръсена с брашно тавичка (мажа тавичката само веднъж, първият път) или върху хартия за печене. Пека на 180 градуса, 10 минути или докато потъмнеят леко.

В галерията може да разгледата рецепта за меденки стъпка по стъпка:




Понякога Животът поднася такива изненади и устройва такива капани, че раздялата с работата започва да ви изглежда единственото правилно решение. Не бързайте! Преди да сложите заявлението си на бюрото на шефа, претеглете всички „за" и всички „против"!

Както е известно, работата не е заек - няма да избяга. Но ние неминуемо се уморяваме от монотонността на живота, който за повечето от нас представлява тичане до припадък по един и същ маршрут: „от къщи в службата" и обратно. Затова вярваме, че ако си намерим друго работно място, всичко ще се промени към по-добро. Дали е така и струва ли си да рискуваме?

ДОХОДИТЕ НА ВАШИЯ СЪПРУГ ПОСТОЯННО РАСТАТ

Или той се изкачва уверено по служебната стълбица и още малко ще бъде назначен за директор на голяма фирма. На фона на неговата заплата вашата изглежда смехотворно малко. А и да работите в подобна ситуация е някак неприлично. Той пък постоянно ви повтаря: „Защо не си останеш вкъщи, така ще имаш повече време и за децата, и за себе си..." И ето, вече сте готова да се вслушате в добрите съвети на своя благоверен. Опомнете се! В кариерата му са възможни както върхове, така и пропасти. Ето защо пребиваването в креслото на голям началник, може да се окаже съвсем кратко. Какво ще правите, ако на житейския ви спътник се наложи да се върне към предишната скромна длъжност и почти мизерна заплата?

Делата на съпруга ви процъфтяват? Тогава едни други неочаквани обрати на събитията стават повече от възможни. Досещате ли се какви? Правилно: цели пълчища млади и алчни госпожици са тръгнали на лов ако не за прекрасния принц, то поне за твърдо стоящ на краката си мъж. Какво ще правите след драматичния развод?

Най-лошото от всичко обаче е това, че дори при най-благоприятно стечение на обстоятелствата, когато всичко върви по мед и масло, т.е. съпругът ви се утвърждава на поста си и не изневерява, на вас самата рано или късно ще ви омръзне да се въртите около печката, ще ви писне от безкрайните посещения на центровете за разкрасяване и от шопинг-походите по магазините. Ще ви се прииска да избягате от всичко това... на някогашното си работно място. За да се почувствате отново целеустремена и самодостатъчно личност. Но уви, през изминалите години вашите връстнички са отишли доста напред и ще трябва да им дишате праха.

КОЛЕЖКИТЕ ВИ ДРАЗНЯТ

Ако не всички, то някои от тях. Една бърбори непрестанно, сякаш не е на работа, а се намира на пазара - направо е невъзможно да се съсредоточите. Друга сплетничи и тиражира из целия офис небивалици за личния ви живот, въпреки че не знае нищо за него. Трета плете интриги и явно се стреми да заеме вашето уютно кресло. Казано накратко, не служба, а лудница! И вие решавате: „Още от утре напускам. Тогава най-после ще разберат какъв ценен кадър са изпуснали."

Не се и надявайте. Никой даже няма да обърне глава след вас, когато гордо хлопнете вратата. Нещо повече, в същата секунда за работното ви място ще се образува такава опашка от кандидатки, че на шефовете ще се наложи да обявят конкурс за вакантното място. Помнете: гробищата са пълни с незаменими хора. И разсъждавайте трезво. Да допуснем, че сте прекрасен специалист и за нула време ще си намерите нова работа, където ще ви приемат с отворени обятия. Но къде е гаранцията, че там няма да попаднете на също толкова противна личност, която ще ви отравя живота и целия ден от сутринта до вечерта? Гаранция няма. Затова се утешавайте с мисълта, че в сравнение с евентуалните нови колежки сегашните могат да се окажат истински херувимчета.

РОДИТЕЛИТЕ МИ БОЛЕДУВАТ

Някой от вашите близки - майка, баща или съпруг, заболява сериозно и се нуждае от постоянна помощ. Вече започва да ви се струва, че единственото вярно решение е да напуснете работа, за да седите ден и нощ до леглото на страдалеца.

Не бързайте обаче да се принасяте в жертва. Грижи за близкия човек могат да се полагат по най-различни начини. В конкретния случай много по-разумно ще бъде да наемете гледачка, медицинска сестра, чистачка, както и да приемете помощта - разбира се, не безвъзмездна, на свои пенсионирани роднини. Да напуснеш професията си е лесно, но да се завърнеш в нея след месеци или даже години, прекарани край болничната постеля, е ужасно трудно. А и докато времето лети, по-млади конкуренти ще заемат мястото ви. Освен това не забравяйте, че хората, сломени от тежък недъг, рядко са благодарни. Усещайки своя неумолимо приближаващ се край и явна безпомощност, възрастните родители по правило стават раздразнителни, обидчиви, мърморещи и капризни като малки деца. Дори вашето ангелско търпение може да се изчерпи, ако майка ви или свекърва ви постоянно негодува, че сте купила не черен, а бял хляб, че супата е пресолена или сте й казали „Добро утро!" с не особено приветлив тон.

Сигурна ли сте, че в един момент нервите няма да ви изневерят? Готова ли сте в отплата за безсънните нощи и тичането по аптеките да получавате предимно упреци и сълзи? А и болният ви близък надали ще оцени това, че заради грижите за него сте се отказала от растежа в кариерата и от по-високата заплата. Ето защо стиснете зъби и се постарайте да печелите повече, за да разполагате с достатъчно пари за лекарства и гледачки, без да се налага да напускате професионалния строй.

СЛУЖЕБНИЯТ ВИ РОМАН ЗАВЪРШВА С ФИАСКО

Ах, каква мъка - любовта свърши. В началото всичко е било прекрасно: след работа сте се качвала в колата му, ходили сте на ресторант и после у вас, защото в дома му го е чакала съпругата. Вие вече сте прибавяла неговата фамилия към името си, но... внезапно всичко приключва. Дори не знаете защо. Всъщност вече не е важно кой е виновен за разрива - вие ли сте допуснала грешка, пришпорвайки събитията, или той, глупакът, е изпуснал единствения си шанс да бъде щастлив. А може би вина за всичко носи злополучната златна халка на безименния му пръст?

Така или иначе вие плачете по цели нощи, след като той за пореден път ви поздрави сухо в коридора, а денем гледате през сълзи монитора, унесена в спомени за ония приказни дни, когато ви е било толкова добре заедно...

Много скоро отсичате: „Край, напускам, за да не давам повод за гнусни сплетни. Пък и нали казват „далеч от очите, далеч от сърцето." После пишете съответното заявление.

Стоп! Мислете преди всичко за себе си, а не за колегите, пред чиито изумени погледи се е развивал вашият роман. Много вероятно е да ви повишат, ако се задържите на своето перспективно място. И тогава никога повече няма да виждате хората от съседните бюра. В такъв случай защо да се притеснявате, че ще кажат нещо лошо за вас? Непременно обърнете внимание: възлюбеният ви май не бърза да напуска завоюваните върхове в кариерата, напротив, уверено се движи напред и нагоре. С какво сте по-лоша от него? Не ви остава нищо друго, освен да плюете на общественото мнение и да си внушите, че околните обсъждат вашата връзка от завист и защото сами искат да изпитат същите силни чувства. Да напуснете сега, значи да слезете от сцената, освиркана от публиката, да признаете своето поражение. Не! Вдигнете гордо глава. Изпитала ли сте удоволствие от набързо приключилия любовен роман? Чудесно! Празникът свърши, животът продължава.

ПАДНАЛ ВИ СЕ Е НАЧАЛНИК КАТО ОТ ФИЛМ НА УЖАСИТЕ

Какво пък, съчувстваме ви. Но това не е повод да хвърлите в лицето му заявление за напускане. По-добре се опитайте да се дистанцирате вътрешно от неговите несправедливи нападки. Мислете рационално, а именно: „Крясъците имат отношение не само към мен, но и към останалите, към конкретната ситуация като цяло." Осъзнайте веднъж завинаги, че в обидите на тиранина най-често няма нищо лично. Затова, когато чуете как офисното ви чудовище гневно тропа с крак, си кажете: „Той просто е прекалено темпераментен и лошо възпитан човек." Нима заради подобно злобно джудже ще поставите под въпрос своето кариерно развитие и финансовото благополучие на семейството си?

Началниците много рядко са добрички. И повечето от тях редовно „строяват" подчинените си, за да не забравят къде зимуват раците. Защо го правят ли? За всеки случай, още повече, че винаги ще се намери повод за „четене на конско". Успявате ли да се утешите по начина, който ви препоръчваме? Наистина, той е подходящ само за крайно разсъдливи и сдържани личности, т. е. за хора със стоманени нерви. Ако не сте от тях и след всеки сблъсък с шефа изпадате в депресия или ридаете с часове, ако не искате да ходите на работа, само защото ще го видите, от правилото „не напускай, преди да размислиш" може да се направи изключение. Махайте се веднага - психическото ви здраве струва по-скъпо.




  1. Актуално
  2. Популярно

Последвайте ни във фейсбук