Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha

Наскоро едно мое любимо дете, което току що мина 20-те се раздели с приятеля си и получи паник атака. Да ви обясня – детето е страхотно: много е хубава, умна е, спортуваше, има чувство за хумор, амбициозна е. Облича се нормално … от позицията на моите години дреха, при която се чудиш туника ли е или рокля не е дреха. Та така. Момичето получи паник атака.

Много важно. Кой ли не е получавал паник атака?! Аз също. Когато получих първата паник атака се ужасих. Когато получих втората – се ужасих още повече. И започнах да чета за паник атаките. Има много хубави статии на много психолози. Всички те вероятно са прави. Но аз рядко влизам в калъпи и си изградих собствена система за справяне с паник атаките.

  1. Страха е хубаво нещо. Ако го няма страха ще скочиш в язовира без да умееш да плуваш, ще ходиш по ръба на терасата на 6-тия етаж и няма да отидеш на лекар, когато си с висока температура... При паник атака страха идва изведнъж и е много, ама много силен. Когато това се случи – просто чакай да мине.
  2. Силния страх е не повече от 5 мин. После намалява. Винаги е така. Закон. Просто чакай да те връхлети и да отмине.
  3. Страх ме е да не се случи пак. Ще се случи. Много важно. То и мазолите на краката се случват често, пък не се вторачваме толкова много в тях.
  4. Сърцето ти бие силно. Е, добре, че бие. Ти да не искаш да не бие.
  5. Ръцете са свити в юмрук. Веднага ги опъни. Я какви хубави ръце имаш … дали да не си сменя лака? Или ми трябва гел лак?..
  6. Задушавам се. Да. Чувството е точно такова. Все едно някой те стиска за гушата. Ама не е така. Извади си огледало от чантата и виж дали съм права.
  7. Не мога да спя. Е, и? През това време може да си вземеш душ, да измислиш какво да облечеш на следващия ден или да измислиш някоя екскурзия.
  8. Имам лоши мисли. Това с мислите си е сериозно нещо. Всички знаем, че е хубаво да мислим хубаво. Но не винаги можем. На всяка лоша мисъл си длъжен да измислиш две добри мисли. Веднага след лошата мисъл. Абсолютно е задължително. Даже, ако по това време трябва да спиш, а не можеш си пиши добрите мисли. На хартия.
  9. Фейсбук. Ограничи ползването на фейсбук и други интернет простотии, които те държат далеч от реалния живот. Живота е навън. Кипи. Птици пеят. Растат прекрасни диви цветя. Вятъра шуми в листата. Излез сред природата без телефон. И мълчи. Слушай, гледай и запомняй. Така когато си на място, което те плаши или подтиска винаги можеш да се сетиш за този момент.
  10. Билкови лукчета. Е, това за мен е лекарството. Когато ме е страх, когато съм нервна и когато не мога да заспя взимам зелено билково лукче. Винаги помага.

Това са моите начини за справяне с паник атаките. Може и да не съм много права. Сигурно греша. Единствено съм сигурна, че всеки си има свой собствен начин за справяне. Все пак динамиката и вечното ни забиване с телевизия и интернет ни откъсва от живота, натоварва и ни докарва глупави мисли в главата.

Преди време четох една култова реплика казана по повод на телевизорите. Когато са се появи телевизори един мъж възкликнал нещо от рода: че кой нормален човек ще седне в къщи сам пред кутия с образи на хора, вместо да излезе на вън и да поговори с истински такива.

За последно. Паник атаките се случват на всички. Не си ти единствен и уникален. Когато осъзнаеш това ще ти е гадно… все пак всеки от нас си мисли, че е нещо по-различно. За съжаление – не е. 




* Най-простото спасение е да избягвате контакти с неприятни вам хора. Ако все пак се наложи, не ги гледайте в очите - така ще преградите най-прекия път, по който те източват вашата жизнена енергия.

* При общуване с тези, които подозирате в енергиен вампиризъм, дръжте ръцете си скръстени пред гърдите или преплетете пръсти точно под слънчевия сплит. По този начин ще затворите своя енергиен контур и ще го направите по-труднодостъпен.

* Много ефикасна е и т. нар. топлинна защита. За да си я осигурите, всяка сутрин стойте десетина минути под горещата струя на душа - загряването на тялото води до равномерно разпределение на енергията в него. Процедурата обаче трябва да бъде последвана от обливане с хладка, даже студена вода, при което въпросната енергия се „запечатва" вътре, а личната аура става по-малко уязвима на агресия отвън.

* След всеки изтощителен ден, пълен с напрежение и конфликти, вземайте топла вана - водата поглъща всички пробойни в аурата и отнася със себе си отрицателните заряди. Само не прекалявайте с температурата и с продължителността на престоя си във ваната. 6-7 минути са напълно достатъчни.

* Срещу вампири помага и мислената бариера, с която можете да се оградите. Методът е повече от елементарен. Представете си, че ви покрива огромна стъклена чаша с лилав оттенък. При това стъклото е огледално: вие виждате околните, но те вас - не.

* Чудесна самозащита представляват и чувството за хумор, отсъствието на страх от вампирите, мислената нагласа, че не бива да им се подчинявате. Затова, вместо да се стресирате, усмихвайте им се право в лицето.

* Щитът на Шамбала защитава ефикасно аурата на човека от негативни въздействия и чужда енергийна намеса. Свийте дясната си ръка в юмрук и го натиснете отгоре с изпъната лява длан.




Веднъж Жълтия император, герой от китайските митове, тръгнал да пътешества. И понеже бил доста разсеян, някъде по пътя край Червената река изгубил своята най-скъпа и най-любима черна перла. Ужасно се разстроил. И се обърнал с молба за помощ към небесата.

Богът на усърдието и трудолюбието Чжи обходил съвестно бреговете на Червената река - напразно.

Богът на ума и наблюдателността, триглавият и шестоок Ли Чжу, също се завърнал с празни ръце.

Дори последната надежда на императора, богът на силата и смелостта Чи Гоу, претърпял неуспех.

Тогава отчаяният владетел, без изобщо да се надява на каквото и да било, потърсил Сян Bay - бога на безгрижието и радостта (при това останалите божества презрително се усмихнали: нима безотговорният шегаджия ще може да се справи?). А той непочтително се разсмял, издигнал се във въздуха, полетял към Червената река и тръгнал да се разхожда край нея, като се наслаждавал на свежия ветрец и си подсвирквал с уста. След по-малко от половин час нещо блеснало в тревата. Черната перла, разбира се. Жълтия император затанцувал от щастие. А лицата на останалите богове се издължили.

Когато много-много искаме да постигнем нещо, не бива да проявяваме прекалено усърдие и да се отнасяме твърде сериозно към задачата, която сме си поставили. Защото ескалиращото в нас напрежение ще ни попречи да осъществим замисленото - толкова хитро е устроена човешката психика.

Нито умът, нито трудолюбието, нито силата са ни достатъчни, за да можем от време на време да откриваме истински перли (или истинско щастие). Понякога за реализирането на целта са нужни не три глави и шест очи, а малка доза безгрижие, лекота, чувство за хумор, дори чудачество. И задължително, задължително любов към живота! Ние наистина можем да решаваме най-сериозните си проблеми, докато се разхождаме по брега на някоя река - фигуративно казано, и се усмихваме широко.

                




Желателно е да го правите рано сутрин, защото именно тогава дърветата притежават най-голямо количество енергия. Това, което си изберете за прегръдка, трябва да е с правилна форма, очевидно здраво. Както и да расте отделно от другите.

Ако сте уморени, потиснати и искате да наберете сили, приближете се към дървото откъм неговата южна страна. Докоснете ствола му с чело, обхванете го с длани на височината на главата си, а после се притиснете към него с цяло тяло. Мислено го помолете да ви даде енергия, отпуснете се и си представете как с всяко вдишване през тялото ви преминава сребрист или син поток. Останете така три минути, после благодарете на дървото за помощта.

Ако, напротив, сте прекалено възбудени психически, пристъпете към дървото от северната му страна, прислонете се към него с гърба си и отпуснали надолу ръце, докосвайте ствола му с длани.

Дърветата, които отнемат отрицателната енергия, са: трепетлика, кестен, топола, върба, ела, офика, хвойна.

Ако сте едновременно неспокойни и изтощени, потърсете спасение при някой смърч. Енергията на дървото е толкова голяма, че когато нервничите, можете просто да подържите шишарка между дланите си. Смърчът ще ви научи как да контролирате емоциите си и ще ви накара да се отнасяте по-философски към живота.

■ Дори да не вярвате в лечението чрез общуване с определени дървета, имайте предвид, че фитотерапията е основана до голяма степен върху полезните свойства на фитонцидите - летливи вещества, образувани от листата и вечнозелените иглички. Затова, докато стои до някой бор, смърч или дъб, човек неизбежно повишава самочувствието си.

Едни дървета са неутрални, други дават сила на организма, трети, напротив, му я отнемат. Най-мощните донори са:

Дъб. От древни времена той се смята за най-силното от всички дървета, способно да проясни мислите и да подскаже правилния път. Налага се да вземете важно решение? Прислонете се към някой дъб.

Бор. Повишава тонуса и имунитета, действа като антидепресант. Лошото е, че може да навреди сериозно на хора с болно сърце и на страдащи от мигрена.

Клен. Облекчава болезнените състояния, неутрализира емоционалните сривове, дарява спокойствие.

Бреза. Успокоява, омиротворява и дава особено много енергия от 5 до 9 часа сутринта.

Акация. Полезна е най-вече за жените. Тези от тях, които са лишени от щастието да бъдат майки, трябва да търсят помощ именно от акациите. 




Никога не казвайте: „Не мога да се справя", поне опитайте. Позволявайте си да бъркате, защото грешките са в основата на придобиването на ценен опит.

Ако нещо ви безпокои, не се опитвайте да се изолирате от проблема и да скриете лошите си мисли дълбоко в подсъзнанието.

Обмислете внимателно как да посрещнете предизвикателството и ако е абсолютно невъзможно да решите проблема, поне се опитайте да намалите загубите до минимум.

Изберете си някоя известна личност, която е доказала лидерските си качества и чийто стил ви импонира. Когато попаднете в сложна ситуация, помислете как според вас би постъпил вашият „идол" и се опитайте да реагирате по подобен начин.

Запишете се на курс по нещо, от което нямате абсолютно никаква представа, без значение дали това ще е грънчарство, хатха йога, или свирене на устна хармоника. Тази практика е широко пропагандирана от самия гуру на мениджмънта Питър Фърдинанд Дракър, който всяка година изучава нещо ново. Ползата ще е двойна - ще усетите позитивната енергия от новото знание, а наред с това във вас ще се родят неочаквани идеи, свързани с досегашните ви задачи, които ще погледнете от коренно нов ъгъл.

Помнете, че за един лидер е важно да умее да говори пред хора. Ето защо не пропускайте всяка възможност да представите на всеослушание свой проект или идея, да вземете думата на събрание, в офиса, пред публика или просто пред група приятели. Излишно е да уточняваме, че е добре да говорите само, ако наистина имате какво да кажете...

Отнасяйте се съвестно и отговорно към работата си, но не се вземайте прекалено насериозно. Само по този начин ще запазите своята откритост и дружелюбност, чрез които много по-лесно ще влияете на приятели и колеги отколкото, ако се държите като височайша, привилегирована особа. Не забравяйте, че истинският лидер трябва да внушава у околните симпатия, а не страх или неприязън!




Прочут воин дошъл при известен мъдрец и го запитал:

-   Учителю, кажете ми: съществуват ли наистина раят и адът?

-   Кой си ти? - попитал Учителят.

-   Аз съм воин от личната гвардия на великия император.

-   Глупости! - отсякъл мъдрецът. - Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк.

При тези думи воинът задрънкал с големия си меч от яд.

-   Охо! - рекьл Учителят. - Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата.

При тези думи воинът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на Учителя. А той продумал:

-   Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада!

Воинът се отдръпнал засрамен, прибрал меча и се поклонил.

-   А сега знаеш другата половина - казал Учителят. - Ти отвори портите на рая.

Всяка наша постъпка ни приближава към рая или към ада. Ние и само ние избираме къде да попаднем. Външните обстоятелства понякога са много трудни и тежки, но те не могат да бъдат причина да се оставим на вътрешната тъмнина да ни отведе в ада. Винаги можем да потърсим по-добрата част в себе си и от нея да поискаме мъдрост и съвет, вместо от спонтаннната ни емоционална страна, която често реагира по навик и не в наш интерес! Понякога е достатъчно дори само да преброим до 10 преди да действаме…




Eдин репортер попитал един фермер дали не иска да сподели своята тайна във връзка с царевицата, която всяка година печелела конкурса по качество.

Щедрият фермер с удоволствие споделил, че всяка година дава най-добрите семена за посев на своите съседи.

-  Защо да правиш това след като те всяка година са ти конкуренти? - озадачено го попитал репортерът.

-  Вижте  - усмихнал се фермерът. - Вятърът носи прашеца от моите полета в тези на съседите ми и обратното. Ако сорта на съседите ми е по-лош от моя, то той ще опраши моята царевица и така тя ще започне да се влошава. Така, като им давам най-доброто от моята реколта, аз всъщност се грижа за качеството на всички ни. А как след това всеки от нас се грижи за посевите си, това вече е друг въпрос.

Същото се случва и в човешкия живот.

Този, който иска да успява в живота, е длъжен да се погрижи за успеха на ближните си, защото колкото по-добре живеят хората около теб, толкова по-добре живееш и самият ти!

Ние всички сме взаимозависими и взаимосвързани в този свят.

 




Високо в планината зад недостъпен хребет имало една страна, в която кралят обожавал своята единствена дъщеря. Но я считал за грозна и уродлива. Заради нейното спокойствие заповядал на поданиците си да скрият всички огледала. Добрите жители жалели принцесата и изпълнявали стриктно кралския указ.

Веднъж при тях попаднал млад чужденец. Загубен в гората, той много се зарадвал, когато намерил хора. Редкия гост бил заведен при краля. Там се запознал с принцесата. След известно време младежът й направил предложение за брак. Устроили им пищна сватба и тържествено изпращане.

Когато отминали стръмния хребет, младежът за първи път обърнал внимание на надписа върху един голям камък: ”От другата страна се намира страна, в която живеят много добри хора. Затова не се бойте от уродливия им външен вид.”

Тогава той казал на принцесата: „Наистина жителите на твоята страна, макар и много добри, са много грозни. За мен е истинско чудо, че точно там срещнах теб - най-красивото и съвършено момиче на света!“

Не непременно различното означава грозно…




Баща и син тръгнали на път с коня си. Вървяли пеша и водели коня за поводите. Срещнали ги някакви хора и като се разминали казали:

- Какви глупави хора, кон имат – пеша ходят… Тогава бащата казал:

     - Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.

Речено сторено. След малко ги настигнали едни селяни и рекли:

     - Ей, гледай какъв син - баща му ходи пеша, а той язди!

Притеснил се синът, слязал от коня и си разменили местата с бащата.

След малко срещнали няколко жени по пътя си и чули думите:

      - Бре, какъв безсърдечен баща! Детето му ходи пеша, пък той язди!

Почудили се, почудили какво да правят, пък се качили и двамата на коня. Не след дълго се разминали с няколко човека:

      - Нямат милост тия, ще уморят добичето!

На следващия ден се случило така, че конят умрял.

И бащата рекъл на сина:

      - Виждаш ли, сине, ако слушаш какво говорят хората, освен да ти умре коня, нищо друго не можеш да спечелиш!

Тъжно е, когато не разбираме, че конят е ЖИВОТЪТ НИ. Никой освен нас не знае кое е добро за нас и кое не. Това, което е добро за един, е ад за друг и обратното. Често в даден момент ние не знаем кое е добро за нас самите, какво остава тогава да знаем за друг човек? Един ще си язди коня, друг ще го води, а трети ще качи някого на него и всичко е еднакво угодно и добро. Стига отвътре на човек да му е спокойно и добре с избора, който е направил. Няма правилна и грешна постъпка, има пагубен или издигащ мотив. Не постъпката, а причината зад нея е важната! Воля се иска, самонаблюдение и себепознание да осъзнаеш ЗАЩО постъпваме по един или друг начин… Дали съзнателно сме избрали да постъпим така или „по навик”, „какво ще кажат другите” или „защото така правят всички”?… 




В едно село живеел много беден старец, но дори кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Знатните особи му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари. Каква грешка само!

- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае? Правилно - грешно, добро - зло… Кой знае какво ще последва?

Хората се смеели на стареца, уверени, че той не е съвсем с ума си.

Но след две седмици конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.

- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - факт е, че конят се върна и доведе още десет коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие? Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?

Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - единайсет прекрасни коня, нима това не е благодат?

Няколко дни по-късно синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.

Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.

- Вие сте пълни със съждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие? Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем

След няколко седмици в страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът на стареца обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.

Старецът отвърнал:

- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие.....

Докато съдим, не се развиваме и не растем.  Умът обича да разсъждава, защото да се развиваш е рисковано и често неуютно начинание, то ни изважда от зоната на комфорт. В действителност пътешествието никога не свършва. Когато завършва една част от него и започва друга. Животът е просто един безкраен път...




  1. Актуално
  2. Популярно