Могат ли да бъдат щастливи хората, позволяващи други да им диктуват какво да правят, как да се държат, какво да харесват и какво не? В никакъв случай! Тяхната беда е в това, че не са се научили да казват „не". Стига обаче да намерят сили в себе си да произнесат категорично и когато трябва тази думичка, тя ще свърши чудеса за тяхното самочувствие и самоуважение.

Майка ви отново настоява да обядвате заедно в неделя, фризьорката държи да ви боядиса в патладжанено, защото така сте щяла да се разхубавите, шефът ви пък „моли" да поработите в офиса до по-късно, разбирай поне до 22 часа... Във всички тези моменти в главата ви витае един-единствен отговор: „Не, не съм съгласна!, но никак не ви е лесно да го изречете. Усещате се попаднала в капан и не виждате друг изход, освен да се съгласите, понеже се страхувате от последствията, които може да има отказът. Отстъпвате пред натиска и същевременно се проклинате за слабостта и липсата на характер. В крайна сметка малко по малко преставате да уважавате себе си и се превръщате в безволева личност. Наистина е мъчително и понякога даже невъзможно да изразим несъгласието си. Това означава да разчупим натрапения от родителите, учителите и обществото модел на поведение, от пасивност да преминем към действие, да вземем юздите на живота си в свои ръце. Нашето „не" най-често се схваща като опит за бунт срещу установения ред, възприемат го като проява на нахалство и арогантност. То неминуемо предизвиква отрицателна реакция в ответната страна, поражда спорове и напрежение.

Неизвестно защо тези, които се осмеляват да откажат, се чувстват длъжни да дават обяснения, може би за да не ги вземат за безсърдечни. Освен това те се излагат на критики и предизвикват лошо отношение. Ситуацията не е приятна, защото страхът от неодобрение ни поставя в състояние на зависимост от тези, които смятаме за по-умни или по-оправни. За щастие безнадеждни случаи няма, смятат психолозите, според които и най-свитите хора могат да се научат да казват „не", при това категорично и без следа от агресия.

ПРОГОНЕТЕ ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА

Изразяването на несъгласие е много по-трудно за жените, отколкото за мъжете. Според класическата схема Ева непременно трябва да е добра съпруга и чудесна майка, с една дума, идеална жена. От нея се иска да е винаги на разположение, да се държи мило и нежно, да не отказва, когато я помолят да свърши нещо, да не противоречи, дори да й е дошло до гуша. Умението да се вземат бързи решения заема едно от първите места в мъжката ценностна система, докато от жената се очакват най-вече пасивност, готовност на всичко и себеотрицание. Затова, ако принадлежащите към слабия пол решат да се утвърдят като самостоятелни личности и да успеят на няколко поприща едновременно, много често околните ги мислят за безскрупулни кариеристки, за лоши майки (отказват на дъщеря си поредната кукла), за невъзможни съпруги (нямат желание да поканят на вечеря колегата на мъжа си, който дъвче с отворена уста и сумти).

Сигурно сте си дали сметка, че за да получат съгласието ви, тези, които искат нещо от вас, обикновено се опитват да ви създадат чувство за вина. Време е обаче да разберете, че човек не може да задоволи целия свят. Затова не се оставяйте да ви влияят, а приемете веднъж завинаги - вие сте чудесна майка, съпруга, дъщеря, приятелка, делова жена и никой няма право да ви кара да вярвате в обратното. Убедени в човешката си стойност, спокойно отказвайте, щом се смятате за права. Ако упреците ви засипят като лавина, заявете, че не се поддавате на шантаж с чувството за вина.

ЗАЕМЕТЕ ТВЪРДИ ПОЗИЦИИ

Отказът винаги трябва да е убедителен, спокоен, добре премислен и най-вече искрен. Не казвайте „не" само за да противоречите на човек, който ви е раздразнил или отегчил. Не бъдете нито брутална, нито плаха, не крещете и не мънкайте. Имайте предвид и нещо друго - ако дълго време сте се съгласявали безропотно и изведнъж започнете да браните интересите си, като демонстрирате несъгласие с всичко и всички, рискувате, вместо да изпишете вежди, да извадите очи. Хората ще започнат да ви смятат за истерична личност и направо ще бягат от вас. Затова търсете златната среда. Общуването се състои от откази и съгласия, всичко зависи от контекста. Когато се научите да казвате „не", изградите си истинско самочувствие и започнете да уважавате себе си, вие ще знаете с точност и кога да кажете „да" на тези, които се нуждаят от вас.

УПРАЖНЯВАЙТЕ СЕ

Несъгласието и вътрешното неприемане на поведението, което се опитват да ни натрапят, неминуемо създават безпокойство и ни натоварват психически. Напрежението може да ни изтощи, а може и да ни е от полза, ако се научим да го управляваме, следвайки съветите на психолозите. Според тях на първо място трябва да осъзнаем автоматичните мисли, възникващи в мозъка ни, когато отказваме да направим нещо. Тези вътрешни монолози от типа: „Пак ли аз ще се захвана с това?", не са конструктивни и не водят до никъде. По-добре ги заменете с позитивни мисли: „Имам право да изказвам мнението си." Защитете позицията си, без да нападате опонента, и в разговора винаги използвайте фрази, започващи с „аз" вместо с „ти", в които има стаен упрек. Прилагайте и т. нар. техника на надрасканата плоча, любима на много психиатри. Каквото и да ви кажат, дръжте на мнението си и го повтаряйте дотогава, докато ви чуят:

„Съжалявам, но не мога да изляза, няма да напиша доклада, няма да ти купя Барби, нямам пари за скъпи маратонки" и т. н. Друга, не по-малко успешна стратегия е да се престорите, че приемате критиката и упреците, но да отстоявате отказа си: „Зная, че не се държа като истинска приятелка, но не мога да ти помогна за пренасянето на мебелите," Подобно поведение скоро ще отчае и най-големите натрапници. Упражнявайте се всеки ден и като мислено пресъздавате познати критична ситуации. Разрешавайте ги така, че винаги да излизате победители от тях. Усетите ли, че е дошло времето от теория да преминете на практика, възползвайте се от първия удобен случай, когато поискат нещо невъзможно от вас. Спокойно отворете уста и кажете „не". Ще видите колко е лесно.

СЪВЕТИ:

1.Не смятайте, че сте длъжна да отговаряте веднага, особено ако усетите, че ви подтикват към това, за да получат по-бързо съгласието ви. Кажете, че се нуждаете от време, за да размислите. След това ще ви е по-лесно да откажете на шефа си, когато за пореден път ви помоли да свършите работата на трима души, няма да дадете парите си за рокля, чийто цвят не ви отива, и да позволите на фризьорката си да съсипе косата ви.

2.Формулирайте добре отказа. Предварително си намислете и репетирайте готови фрази. После безпроблемно ще ги възпроизведете в нужния момент. Например: „Искрено съжалявам, но отговорът ми е „не", или „Уви, няма как да ти помогна!".

3.Помислете за резервни варианти. Техниката, наречена „не, но...", ще ви даде възможност деликатно да заобиколите проблема, при това без да възникнат конфликти. На приятелката си, която иска заем, можете да кажете: „Знам, че си във финансова дупка, но точно този месец не мога да ти услужа с пари. Защо не поискаш аванс от шефа си?"




Дошло време малкото момченце да тръгне на училище. Един прекрасен ден учителката казала: „Днес ще рисуваме картина!”.

Момченцето грейнало от щастие – то много обичало да рисува. Грабнало кутийката с цветните моливи и се приготвило да рисува – коте, зайче, птичета, кораби и риби – всичко му харесвало. Но учителката казала: „Не започвайте още, ще рисуваме цветя.”

Пак широка усмивка огряла лицето на момченцето – то обичало да рисува цветя – пъстри и многоцветни – цели поляни с цветя. Извадило всички ярки цветове и започнало.

„Почакайте, не започвайте още – казала учителката – сега ще ви покажа как се прави това.”

И нарисувала червено цвете със зелено стебло.

Момченцето погледнало своите шарени цветя, а после цветето на учителката – неговите му харесвали много повече, но въздъхнало дълбоко, обърнало листа и нарисувало червеното цвете, без да каже нищо.

На следващия ден учителката им казала, че ще правят фигурки от пластелин. Зарадвано момченцето започнало да прави лодка, самолетче и камионче дори. След малко долетял гласът на учителката: „Ще правим купа.”

Момченцето смачкало фигурките си на топче и започнало да прави съдове – с всякаква форма и дълбочина.

„Прави се ето така!” – отсякла учителката и им показала една дълбока кръгла купа.

Момченцето погледнало купата на учителката, после своите – те му харесвали много повече, но дълбоко въздъхнало, отново смачкало своите купички и направило дълбоката купа, без да каже нищо.

Много скоро малкото момченце се научило да чака учителката да му покаже кое как се прави и престанало да прави каквото и да било само.

Случило се така, че с родителите си се преместили в друг град и друго училище. Още в първия ден учителката казала: „Днес ще рисуваме картина.”

Момченцето тихо стояло, без да прави нищо и чакало учителката да покаже какво и как. Но тя само се разхождала напред-назад и нищо не говорела. Когато минала покрай малкото момченце, тя го попитала: ”Ти не искаш ли да рисуваш?”

„Искам, но какво?”

„Няма да знам докато не го нарисуваш” – отговорила учителката.

„А как да нарисувам картината? С какви цветове?”

„Както искаш и с каквито пожелаеш цветове. Ако всички рисувате едно и също нещо с еднакви цветове, аз как ще различа вашите картини? – попитала учителката.

„Не знам” – свило рамене малкото момченце и започнало да рисува червено цвете със зелено стебло…

Един от големите уроци за нас „възрастните” е да се научим да подкрепяме новия кълн, вместо да му показваме как да расте нагоре… И да уцелим точния момент, когато трябва да започнем да се учим от децата си вместо да ги поучаваме, защото те са носителите на всичко Ново, което идва, за да направи този свят едно по-добро място за живеене.




Eдна семейна двойка се преместила в нова квартира. На сутринта, едва събудила се, жената погледнала през прозореца и видяла съседката си, която

простирала  прането си.

-   Виж само колко е мръсно бельото й — казала тя на мъжа си.

Той си четял вестника и не й обърнал внимание.

-   Сигурно ползва много лош прах за пране или просто не умее да пере. Трябва да я науча — не спирала жената.

И така всеки път, когато съседката си простирала бельото, тя се възмущавала колко е мръсно.

Една прекрасна утрин тя погледнала през прозореца и възкликнала:

-   Ах, колко чисто е бельото на съседката днес! Сигурно най-сетне се е научила да пере.

-   Не, скъпа, просто днес станах по-рано и ти измих прозореца – спокойно отговорил мъжът й.

Дали и в живота ни не е така?
Преди да осъдим другите, би било добре да се убедим колко чисти са нашите собствени намерения и сърца.




Коя жена не е мечтала поне веднъж през живота си да се възкачи една глава над останалите, да е пример за подражание, да притежава харизма, да "поведе масите", да наложи думата си и да привлече мъжкия интерес не само чрез начина, по който изглежда?! Задача, сложна от векове, но не по-малко трудна и в наши дни, тъй като съвременната Ева все още трябва да се бори с традиционните мачовски стереотипи. Е да, вече има голямо количество литература и се провеждат множество курсове и семинари, които обещават да ви разкрият отговорите на тези въпроси. Резултатите обаче често са съмнителни. Всъщност ключът към тази цел се крие в собствената ви личност!

Единици избраници на съдбата се раждат такива, но почти всеки е в състояние да изгради в себе си лидерски качества. Основни в списъка са: интуиция, проницателност и комуникативност - все черти, по подразбиране присъщи на женския пол.

Всъщност лидерът не е човек, обезателно надарен с изключителни дарби или невероятно висок коефициент на интелигентност. Основна при него е правилната преценка - не само на действителността, но и на собствените възможности. Той не е самоуверен диктатор, единствено нареждащ на останалите какво и как да направят, а е по-скоро човек, който е в състояние да намери изход от всяка сложна ситуация - ситуация, за която всеки друг би казал:„Това е невъзможно!".

ЛИДЕРЪТ СЕ ОТЛИЧАВА ОТ "ОБИКНОВЕНИТЕ" ХОРА ПО СВОЯ СТИЛ НА МИСЛЕНЕ И ПОВЕДЕНИЕ, А ТЕ МОГАТ ДА СЕ РАЗВИЯТ.

ОПИТАЙТЕ САМИ:

1. Направете си тетрадка, в която да записвате всички свои пропуски, обективно и без компромиси. Критиките пишете не от първо, а от второ лице, сякаш това наистина са думи на чужд човек. Например вместо „аз не бях права, когато..." изписвайте „тя не беше права, когато...".

2. Опитайте се да разберете какво мислят за вас вашите приятели и близки. Дайте им по един лист и ги помолете да напишат всичко добро и всичко лошо, което откриват у вас. Не се страхувайте да прочетете отрицателните отзиви и не се огорчавайте от прочетеното. Направете си изводите и помнете, че няма човек без недостатъци.

3. Изброите и самата вие на лист хартия собствените си недостатъци и причините, които според вас ви пречат да постигате желаните цели. Можете да повтаряте тази „процедура" всекидневно, но се опитайте да бъдете наистина честни пред себе си. Отбелязвайте всичко, което ви се е случило през деня - какви са били целите и предизвикателствата, с които сте се сблъскали, как сте се справили с тях и какви смятате, че са причините за евентуалния ви неуспех.

4. Обезателно си записвайте всички ваши по-малки и по-големи успехи, както и пред какво ви предстои да се изправите през утрешния ден. Свикнете да не се отказвате от целите си - ако вечер при равносметката се окаже, че не сте изпълнили предвиденото, прехвърлете го в плана си за следващия ден и така -докато го реализирате. По този начин ще се научите на организираност и умение да планирате.

5. И на последно място, но не и по значение - награждавайте се за всеки успех и промяна в нужната посока - може да е парче от любимия ви сладкиш, разходка по магазините, среща с приятелки... Важното е да изпитвате удоволствие и удовлетворение от тези малки житейски радости. Така постепенно ще се научите да цените повече себе си и ще разберете, че всичко е постижимо.




Случва ли ви се често да се измъчвате от чувство за вина? Изпитвате ли необяснима тревога по отношение на всичко, което вършите? Смятате ли, че ощетявате хората около себе си заради служебните си ангажименти? Или може би се тормозите, че пренебрегвате важни делови задачи заради своите естествени човешки потребности от почивка и общуване с близките и приятелите? Ако това разяждащо ви отвътре чувство се е превърнало във ваше ежедневие и буквално е обсебило живота ви, значи е време да свободите съзнанието си, като туширате своята самокритичност и спрете да се обвинявате. Мъничко безделие, щипка лекомислие и здравословна доза поддаване на изкушението ще ви откъснат за кратко от „сериозните" неща, ще направят живота ви по-ведър, а самите вас - по-щастливи личности.

Какво като не сте устояли и сте хапнали пържени картофки въпреки строгата диета, която сте си самоналожили? Наистина ли е толкова фатално, че пропуснахте тренировката си вчера, за да гледате с приятели онзи забавен филм? Голяма работа, че сте се качили на колата, за да отидете с нея до... магазина на съседната улица!

Какъв е начинът в наши дни да успеем да се отървем от гузната си съвест, когато сме направили малка крачка встрани?! Преди всичко да приемем очевидното - че сме нормални човешки същества със своите слабости и грешки. Второ - да спрем да робуваме на обществените норми и правила, особено ако те са в противоречие с вътрешния ни мир. И накрая - да приемем най-сетне мисълта, че няма как да държим всичко под контрол и че понякога няма нищо по-добро за самите нас от мъничко егоизъм!

Ето някои от най-честите (женски) причини да се самоизяждаме от чувство за вина, както и начините, по които можем да се справим с тях.

ЖОНГЛИРАЩАТА МАЙКА

Сутрин обличате децата, приготвяте им закуска и им помагате да си вържат връзките на обувките. В ума си обаче прехвърляте предстоящите служебни задачи за деня и не можете да се съсредоточите върху нищо от това, което ви говорят или искат от вас вашите близки. Когато пристигате запъхтени на работа, веднага се залавяте с онзи проект, чиито крайни срокове ви притискат отвсякъде. Само след час-два обаче започвате да звъните на съпруга си, децата, майка си или приятелки в опит да организирате домашните ангажименти.

Всъщност става така, че нещата винаги ви се изплъзват от контрол, никога не може да се посветите изцяло на конкретна задача и постоянно се измъчвате от чувство на вина, че никъде не сте на нужното ниво.

Решението:

Живейте за мига и се наслаждавайте на всеки един момент от своя делник - това е ключът към постигането на хармония и щастие. Всеки път, когато правите нещо, спрете за секунда, осмислете кое е най-важното в конкретния момент и се съсредоточете само върху него. Стресът и нервността в днешно време идват основно от това, че хората забравят своите приоритети и пилеят енергията, времето и вниманието си за неща, които са минали или предстоят, вместо да се концентрират върху настоящето.

РАЗСИПНИЧЕСТВО

Не сте могли да се удържите и сега в луксозна кутия за обувки на дъното на гардероба ви са сгушени чисто новичък чифт дизайнерски ботуши, купени на намаление за половината от реалната им цена (как да устоиш?!). И всичко щеше да е прекрасно, ако не знаехте, че кредитната ви карта е на червено, а другата седмица ви предстои и плащането на застраховката на колата. Ядосвате се на себе си, че сте такава прахосница, заричате се, че занапред ще бъдете по-разумна и ще се научите да разпределяте бюджета си по приоритети, но следващият шопинг тур с приятелки отново завършва с разяждащо ви чувство за вина и... празно портмоне.

Решението:

Най-добрият начин да потушите „финансовата" си вина е като я опишете на хартия. Тоест - да си правите писмен разчет на всички свои харчове и така да преценявате дали можете да си позволите нещо, или не. Описвайте в тефтерче разходите и покупките, които правите, и го носете винаги в чантата си. Направете графи за всичко - режийни, вноски по заеми и кредити, храна и други консумативи за дома, развлечения (ресторанти, кина, театри) и, разбира се -женски глезотийки (тук ще влязат и мечтаните дизайнерски ботуши, ако съответният бюджет успее да ги побере).

ЛОШАТА ДОМАКИНЯ

Прибирате се вкъщи капнали от умора, а там ви чака куп работа. Трябва да се извадят измитите съдове от миялната машина, да се просне прането и да се изгладят дрехите за утре. За капак на всичко мъжът ви влиза и с невинно изражение на лицето пита какво има за вечеря. Тук вече не издържате и избухвате в гневна тирада и дори сълзи. По-късно, когато той обиден или объркан (и гладен) легне да спи, вие стоите до полунощ, за да печете мусака и бъркате кекс в жалък опит да се реванширате. Всичко това обаче не само не облекчава вината, която ви измъчва, но дори я засилва.

Решението

Простете си, простете и на него и... давайте напред. Приемете, че няма как да сте работеща жена и едновременно с това домът ви непрекъснато да блести от чистота и да ухае на прясно изпечени сладки. Анализирайте обаче поведението си и си дайте ясна сметка за това дали не е възможно пресилените ви реакции в подобни случаи да са породени не от вина по несвършената домакинска работа, а от съвсем други, несвързани с това, причини. Понякога сме склонни да скриваме от себе си, че имаме проблем във взаимоотношенията си с партньора и да търсим причините за своята нервност и безпокойство другаде.

НЕМАРЛИВОСТ КЪМ ЗДРАВЕТО И ТЯЛОТО СИ

Поканени сте на рожден ден на своя близка приятелка и искате да блеснете с най-изисканата прическа и красиви дрехи. Оказва се обаче, че е невъзможно да закопчаете скъпата пола, която си купихте само преди два месеца, а и най-хубавото ви бельо се впива в тялото ви като ризница за средновековни мъчения. Диагнозата е ясна - 4 килограма отгоре и никаква представа как да се отървете от тях в рамките само на два дни. В края на краищата за въпросната вечер навличате отново костюма за работа или джинсите за всеки ден и отивате на партито без никакво самочувствие и настроение. Там сядате в ъгъла с пълна чиния апетитни хапки и висококалорични шоколадови сладки („Така де - щом вече съм дебела, за какво да се ограничавам?!") и прекарвате остатъка от вечерта в самосъжаление и чувство за вина.

Решението:

Живеем във време, в което съветите от рода на: „Яжте предимно плодове и зеленчуци", „Забравете за мазното, сладкото и соленото!", „Спортувайте поне три пъти седмично!" ни заливат буквално отвсякъде. Не се предоверявайте обаче на тяхната резултатност. Не само че нямате никакви гаранции за постигането на крайната цел (по-добро здраве, по-слаба фигура и т. н.), но и доброволно се обричате на неизбежно чувство за вина, ако пропуснете някоя от „безценните" препоръки или кривнете от „правия път". И ако все пак сте твърдо решени да следвате определен хранителен режим, не се самобичувайте заради това, че сте качили няколко килограма или тайничко сте си похапнали шоколад. Запитайте се какви са незадоволените ви потребности, заради които се „изтезавате" с тези крайни мерки. Да не би да ви липсва любов, внимание, чувства?

„ДАЛИ НЕ ИЗНЕВЕРИХ НА СЪПРУГА СИ...“

„Бях на служебно парти и си позволих да пофлиртувам с колега. Сега изпитвам непоносимо чувство на срам и страх." Много жени се измъчват от подобни усещания след някоя по-фриволна нощ и са склонни да преекспонират дори съвсем невинни случки, като се самоизяждат от вина за грях, който дори не са извършили.

Решението:

За всяка зряла личност е задължително умението да прави разлика между флирт и влюбване. В повечето случаи при флирт на работното място или лека закачка с някой познат става въпрос за нещо временно и случайно, породено от обстоятелствата. Опитайте се да погледнете на ситуацията от друг ъгъл. Вероятно ще установите, че всичко, което се е случило, се дължи само и единствено на желанието да убедите себе си, че все още  предизвиквате интереса и на други мъже. Или казано с други думи: направили сте го, само за да проверите тайно дали все още сте онази желана жена, в която се е влюбил вашият партньор преди години.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА ЧУЖДИТЕ ТАЙНИ

Най-добрата ви приятелка ви споделя, че е влюбена в свой колега и иска съвета ви дали трябва да признае пред съпруга си, или е по-добре да живее с тайната си. Вие сте шокирана, но не го показвате. Щедро предоставяте приятелското си рамо, на което тя да поплаче и я изпращате вкъщи, като предварително сте я утешили, че това се случва на всички жени в някой момент от живота им. След седмица обаче се срещате на бутилка вино с ваши общи познати, които ви питат за нея и вие просто... не успявате да се сдържите, като потресени им разказвате всичко. Естествено, на другия ден съжалявате горчиво и не можете да повярвате, че отново сте се изпуснали за тайна, която не е ваша и дори не ви касае.

Решението:

Колкото е възможно по-скоро си уговорете среща със своята приятелка и й споделете какво сте направили. Кажете й, че искрено се разкайвате за стореното и помолете за прошка. Не се оправдавайте с обстоятелствата, алкохола или други реални и нереални причини. Приемете справедливия й гняв или обида и се постарайте да запомните добре вината и срама, които изпитвате в този момент, за да се предпазите от подобен гаф за в бъдеще. Уважавайте повече личния живот на другите и се съсредоточете върху собствените си проблеми, преживявания и житейски радости.




Наскоро едно мое любимо дете, което току що мина 20-те се раздели с приятеля си и получи паник атака. Да ви обясня – детето е страхотно: много е хубава, умна е, спортуваше, има чувство за хумор, амбициозна е. Облича се нормално … от позицията на моите години дреха, при която се чудиш туника ли е или рокля не е дреха. Та така. Момичето получи паник атака.

Много важно. Кой ли не е получавал паник атака?! Аз също. Когато получих първата паник атака се ужасих. Когато получих втората – се ужасих още повече. И започнах да чета за паник атаките. Има много хубави статии на много психолози. Всички те вероятно са прави. Но аз рядко влизам в калъпи и си изградих собствена система за справяне с паник атаките.

  1. Страха е хубаво нещо. Ако го няма страха ще скочиш в язовира без да умееш да плуваш, ще ходиш по ръба на терасата на 6-тия етаж и няма да отидеш на лекар, когато си с висока температура... При паник атака страха идва изведнъж и е много, ама много силен. Когато това се случи – просто чакай да мине.
  2. Силния страх е не повече от 5 мин. После намалява. Винаги е така. Закон. Просто чакай да те връхлети и да отмине.
  3. Страх ме е да не се случи пак. Ще се случи. Много важно. То и мазолите на краката се случват често, пък не се вторачваме толкова много в тях.
  4. Сърцето ти бие силно. Е, добре, че бие. Ти да не искаш да не бие.
  5. Ръцете са свити в юмрук. Веднага ги опъни. Я какви хубави ръце имаш … дали да не си сменя лака? Или ми трябва гел лак?..
  6. Задушавам се. Да. Чувството е точно такова. Все едно някой те стиска за гушата. Ама не е така. Извади си огледало от чантата и виж дали съм права.
  7. Не мога да спя. Е, и? През това време може да си вземеш душ, да измислиш какво да облечеш на следващия ден или да измислиш някоя екскурзия.
  8. Имам лоши мисли. Това с мислите си е сериозно нещо. Всички знаем, че е хубаво да мислим хубаво. Но не винаги можем. На всяка лоша мисъл си длъжен да измислиш две добри мисли. Веднага след лошата мисъл. Абсолютно е задължително. Даже, ако по това време трябва да спиш, а не можеш си пиши добрите мисли. На хартия.
  9. Фейсбук. Ограничи ползването на фейсбук и други интернет простотии, които те държат далеч от реалния живот. Живота е навън. Кипи. Птици пеят. Растат прекрасни диви цветя. Вятъра шуми в листата. Излез сред природата без телефон. И мълчи. Слушай, гледай и запомняй. Така когато си на място, което те плаши или подтиска винаги можеш да се сетиш за този момент.
  10. Билкови лукчета. Е, това за мен е лекарството. Когато ме е страх, когато съм нервна и когато не мога да заспя взимам зелено билково лукче. Винаги помага.

Това са моите начини за справяне с паник атаките. Може и да не съм много права. Сигурно греша. Единствено съм сигурна, че всеки си има свой собствен начин за справяне. Все пак динамиката и вечното ни забиване с телевизия и интернет ни откъсва от живота, натоварва и ни докарва глупави мисли в главата.

Преди време четох една култова реплика казана по повод на телевизорите. Когато са се появи телевизори един мъж възкликнал нещо от рода: че кой нормален човек ще седне в къщи сам пред кутия с образи на хора, вместо да излезе на вън и да поговори с истински такива.

За последно. Паник атаките се случват на всички. Не си ти единствен и уникален. Когато осъзнаеш това ще ти е гадно… все пак всеки от нас си мисли, че е нещо по-различно. За съжаление – не е. 




* Най-простото спасение е да избягвате контакти с неприятни вам хора. Ако все пак се наложи, не ги гледайте в очите - така ще преградите най-прекия път, по който те източват вашата жизнена енергия.

* При общуване с тези, които подозирате в енергиен вампиризъм, дръжте ръцете си скръстени пред гърдите или преплетете пръсти точно под слънчевия сплит. По този начин ще затворите своя енергиен контур и ще го направите по-труднодостъпен.

* Много ефикасна е и т. нар. топлинна защита. За да си я осигурите, всяка сутрин стойте десетина минути под горещата струя на душа - загряването на тялото води до равномерно разпределение на енергията в него. Процедурата обаче трябва да бъде последвана от обливане с хладка, даже студена вода, при което въпросната енергия се „запечатва" вътре, а личната аура става по-малко уязвима на агресия отвън.

* След всеки изтощителен ден, пълен с напрежение и конфликти, вземайте топла вана - водата поглъща всички пробойни в аурата и отнася със себе си отрицателните заряди. Само не прекалявайте с температурата и с продължителността на престоя си във ваната. 6-7 минути са напълно достатъчни.

* Срещу вампири помага и мислената бариера, с която можете да се оградите. Методът е повече от елементарен. Представете си, че ви покрива огромна стъклена чаша с лилав оттенък. При това стъклото е огледално: вие виждате околните, но те вас - не.

* Чудесна самозащита представляват и чувството за хумор, отсъствието на страх от вампирите, мислената нагласа, че не бива да им се подчинявате. Затова, вместо да се стресирате, усмихвайте им се право в лицето.

* Щитът на Шамбала защитава ефикасно аурата на човека от негативни въздействия и чужда енергийна намеса. Свийте дясната си ръка в юмрук и го натиснете отгоре с изпъната лява длан.




Веднъж Жълтия император, герой от китайските митове, тръгнал да пътешества. И понеже бил доста разсеян, някъде по пътя край Червената река изгубил своята най-скъпа и най-любима черна перла. Ужасно се разстроил. И се обърнал с молба за помощ към небесата.

Богът на усърдието и трудолюбието Чжи обходил съвестно бреговете на Червената река - напразно.

Богът на ума и наблюдателността, триглавият и шестоок Ли Чжу, също се завърнал с празни ръце.

Дори последната надежда на императора, богът на силата и смелостта Чи Гоу, претърпял неуспех.

Тогава отчаяният владетел, без изобщо да се надява на каквото и да било, потърсил Сян Bay - бога на безгрижието и радостта (при това останалите божества презрително се усмихнали: нима безотговорният шегаджия ще може да се справи?). А той непочтително се разсмял, издигнал се във въздуха, полетял към Червената река и тръгнал да се разхожда край нея, като се наслаждавал на свежия ветрец и си подсвирквал с уста. След по-малко от половин час нещо блеснало в тревата. Черната перла, разбира се. Жълтия император затанцувал от щастие. А лицата на останалите богове се издължили.

Когато много-много искаме да постигнем нещо, не бива да проявяваме прекалено усърдие и да се отнасяме твърде сериозно към задачата, която сме си поставили. Защото ескалиращото в нас напрежение ще ни попречи да осъществим замисленото - толкова хитро е устроена човешката психика.

Нито умът, нито трудолюбието, нито силата са ни достатъчни, за да можем от време на време да откриваме истински перли (или истинско щастие). Понякога за реализирането на целта са нужни не три глави и шест очи, а малка доза безгрижие, лекота, чувство за хумор, дори чудачество. И задължително, задължително любов към живота! Ние наистина можем да решаваме най-сериозните си проблеми, докато се разхождаме по брега на някоя река - фигуративно казано, и се усмихваме широко.

                




Желателно е да го правите рано сутрин, защото именно тогава дърветата притежават най-голямо количество енергия. Това, което си изберете за прегръдка, трябва да е с правилна форма, очевидно здраво. Както и да расте отделно от другите.

Ако сте уморени, потиснати и искате да наберете сили, приближете се към дървото откъм неговата южна страна. Докоснете ствола му с чело, обхванете го с длани на височината на главата си, а после се притиснете към него с цяло тяло. Мислено го помолете да ви даде енергия, отпуснете се и си представете как с всяко вдишване през тялото ви преминава сребрист или син поток. Останете така три минути, после благодарете на дървото за помощта.

Ако, напротив, сте прекалено възбудени психически, пристъпете към дървото от северната му страна, прислонете се към него с гърба си и отпуснали надолу ръце, докосвайте ствола му с длани.

Дърветата, които отнемат отрицателната енергия, са: трепетлика, кестен, топола, върба, ела, офика, хвойна.

Ако сте едновременно неспокойни и изтощени, потърсете спасение при някой смърч. Енергията на дървото е толкова голяма, че когато нервничите, можете просто да подържите шишарка между дланите си. Смърчът ще ви научи как да контролирате емоциите си и ще ви накара да се отнасяте по-философски към живота.

■ Дори да не вярвате в лечението чрез общуване с определени дървета, имайте предвид, че фитотерапията е основана до голяма степен върху полезните свойства на фитонцидите - летливи вещества, образувани от листата и вечнозелените иглички. Затова, докато стои до някой бор, смърч или дъб, човек неизбежно повишава самочувствието си.

Едни дървета са неутрални, други дават сила на организма, трети, напротив, му я отнемат. Най-мощните донори са:

Дъб. От древни времена той се смята за най-силното от всички дървета, способно да проясни мислите и да подскаже правилния път. Налага се да вземете важно решение? Прислонете се към някой дъб.

Бор. Повишава тонуса и имунитета, действа като антидепресант. Лошото е, че може да навреди сериозно на хора с болно сърце и на страдащи от мигрена.

Клен. Облекчава болезнените състояния, неутрализира емоционалните сривове, дарява спокойствие.

Бреза. Успокоява, омиротворява и дава особено много енергия от 5 до 9 часа сутринта.

Акация. Полезна е най-вече за жените. Тези от тях, които са лишени от щастието да бъдат майки, трябва да търсят помощ именно от акациите. 




Никога не казвайте: „Не мога да се справя", поне опитайте. Позволявайте си да бъркате, защото грешките са в основата на придобиването на ценен опит.

Ако нещо ви безпокои, не се опитвайте да се изолирате от проблема и да скриете лошите си мисли дълбоко в подсъзнанието.

Обмислете внимателно как да посрещнете предизвикателството и ако е абсолютно невъзможно да решите проблема, поне се опитайте да намалите загубите до минимум.

Изберете си някоя известна личност, която е доказала лидерските си качества и чийто стил ви импонира. Когато попаднете в сложна ситуация, помислете как според вас би постъпил вашият „идол" и се опитайте да реагирате по подобен начин.

Запишете се на курс по нещо, от което нямате абсолютно никаква представа, без значение дали това ще е грънчарство, хатха йога, или свирене на устна хармоника. Тази практика е широко пропагандирана от самия гуру на мениджмънта Питър Фърдинанд Дракър, който всяка година изучава нещо ново. Ползата ще е двойна - ще усетите позитивната енергия от новото знание, а наред с това във вас ще се родят неочаквани идеи, свързани с досегашните ви задачи, които ще погледнете от коренно нов ъгъл.

Помнете, че за един лидер е важно да умее да говори пред хора. Ето защо не пропускайте всяка възможност да представите на всеослушание свой проект или идея, да вземете думата на събрание, в офиса, пред публика или просто пред група приятели. Излишно е да уточняваме, че е добре да говорите само, ако наистина имате какво да кажете...

Отнасяйте се съвестно и отговорно към работата си, но не се вземайте прекалено насериозно. Само по този начин ще запазите своята откритост и дружелюбност, чрез които много по-лесно ще влияете на приятели и колеги отколкото, ако се държите като височайша, привилегирована особа. Не забравяйте, че истинският лидер трябва да внушава у околните симпатия, а не страх или неприязън!




  1. Актуално
  2. Популярно

Последвайте ни във фейсбук