مبل راحتی صندلی مدیریتی صندلی اداری میز اداری وبلاگدهی گن لاغری بازی اندروید تبلیغات کلیکی آموزش زبان انگلیسی پاراگلایدر مارکت اندروید خرید بلیط هواپیما دانلود آهنگ جدید آهنگ جدید آهنگ پروتز سینه پروتز باسن پروتز لب میز تلویزیون

Понякога Животът поднася такива изненади и устройва такива капани, че раздялата с работата започва да ви изглежда единственото правилно решение. Не бързайте! Преди да сложите заявлението си на бюрото на шефа, претеглете всички „за" и всички „против"!

Както е известно, работата не е заек - няма да избяга. Но ние неминуемо се уморяваме от монотонността на живота, който за повечето от нас представлява тичане до припадък по един и същ маршрут: „от къщи в службата" и обратно. Затова вярваме, че ако си намерим друго работно място, всичко ще се промени към по-добро. Дали е така и струва ли си да рискуваме?

ДОХОДИТЕ НА ВАШИЯ СЪПРУГ ПОСТОЯННО РАСТАТ

Или той се изкачва уверено по служебната стълбица и още малко ще бъде назначен за директор на голяма фирма. На фона на неговата заплата вашата изглежда смехотворно малко. А и да работите в подобна ситуация е някак неприлично. Той пък постоянно ви повтаря: „Защо не си останеш вкъщи, така ще имаш повече време и за децата, и за себе си..." И ето, вече сте готова да се вслушате в добрите съвети на своя благоверен. Опомнете се! В кариерата му са възможни както върхове, така и пропасти. Ето защо пребиваването в креслото на голям началник, може да се окаже съвсем кратко. Какво ще правите, ако на житейския ви спътник се наложи да се върне към предишната скромна длъжност и почти мизерна заплата?

Делата на съпруга ви процъфтяват? Тогава едни други неочаквани обрати на събитията стават повече от възможни. Досещате ли се какви? Правилно: цели пълчища млади и алчни госпожици са тръгнали на лов ако не за прекрасния принц, то поне за твърдо стоящ на краката си мъж. Какво ще правите след драматичния развод?

Най-лошото от всичко обаче е това, че дори при най-благоприятно стечение на обстоятелствата, когато всичко върви по мед и масло, т.е. съпругът ви се утвърждава на поста си и не изневерява, на вас самата рано или късно ще ви омръзне да се въртите около печката, ще ви писне от безкрайните посещения на центровете за разкрасяване и от шопинг-походите по магазините. Ще ви се прииска да избягате от всичко това... на някогашното си работно място. За да се почувствате отново целеустремена и самодостатъчно личност. Но уви, през изминалите години вашите връстнички са отишли доста напред и ще трябва да им дишате праха.

КОЛЕЖКИТЕ ВИ ДРАЗНЯТ

Ако не всички, то някои от тях. Една бърбори непрестанно, сякаш не е на работа, а се намира на пазара - направо е невъзможно да се съсредоточите. Друга сплетничи и тиражира из целия офис небивалици за личния ви живот, въпреки че не знае нищо за него. Трета плете интриги и явно се стреми да заеме вашето уютно кресло. Казано накратко, не служба, а лудница! И вие решавате: „Още от утре напускам. Тогава най-после ще разберат какъв ценен кадър са изпуснали."

Не се и надявайте. Никой даже няма да обърне глава след вас, когато гордо хлопнете вратата. Нещо повече, в същата секунда за работното ви място ще се образува такава опашка от кандидатки, че на шефовете ще се наложи да обявят конкурс за вакантното място. Помнете: гробищата са пълни с незаменими хора. И разсъждавайте трезво. Да допуснем, че сте прекрасен специалист и за нула време ще си намерите нова работа, където ще ви приемат с отворени обятия. Но къде е гаранцията, че там няма да попаднете на също толкова противна личност, която ще ви отравя живота и целия ден от сутринта до вечерта? Гаранция няма. Затова се утешавайте с мисълта, че в сравнение с евентуалните нови колежки сегашните могат да се окажат истински херувимчета.

РОДИТЕЛИТЕ МИ БОЛЕДУВАТ

Някой от вашите близки - майка, баща или съпруг, заболява сериозно и се нуждае от постоянна помощ. Вече започва да ви се струва, че единственото вярно решение е да напуснете работа, за да седите ден и нощ до леглото на страдалеца.

Не бързайте обаче да се принасяте в жертва. Грижи за близкия човек могат да се полагат по най-различни начини. В конкретния случай много по-разумно ще бъде да наемете гледачка, медицинска сестра, чистачка, както и да приемете помощта - разбира се, не безвъзмездна, на свои пенсионирани роднини. Да напуснеш професията си е лесно, но да се завърнеш в нея след месеци или даже години, прекарани край болничната постеля, е ужасно трудно. А и докато времето лети, по-млади конкуренти ще заемат мястото ви. Освен това не забравяйте, че хората, сломени от тежък недъг, рядко са благодарни. Усещайки своя неумолимо приближаващ се край и явна безпомощност, възрастните родители по правило стават раздразнителни, обидчиви, мърморещи и капризни като малки деца. Дори вашето ангелско търпение може да се изчерпи, ако майка ви или свекърва ви постоянно негодува, че сте купила не черен, а бял хляб, че супата е пресолена или сте й казали „Добро утро!" с не особено приветлив тон.

Сигурна ли сте, че в един момент нервите няма да ви изневерят? Готова ли сте в отплата за безсънните нощи и тичането по аптеките да получавате предимно упреци и сълзи? А и болният ви близък надали ще оцени това, че заради грижите за него сте се отказала от растежа в кариерата и от по-високата заплата. Ето защо стиснете зъби и се постарайте да печелите повече, за да разполагате с достатъчно пари за лекарства и гледачки, без да се налага да напускате професионалния строй.

СЛУЖЕБНИЯТ ВИ РОМАН ЗАВЪРШВА С ФИАСКО

Ах, каква мъка - любовта свърши. В началото всичко е било прекрасно: след работа сте се качвала в колата му, ходили сте на ресторант и после у вас, защото в дома му го е чакала съпругата. Вие вече сте прибавяла неговата фамилия към името си, но... внезапно всичко приключва. Дори не знаете защо. Всъщност вече не е важно кой е виновен за разрива - вие ли сте допуснала грешка, пришпорвайки събитията, или той, глупакът, е изпуснал единствения си шанс да бъде щастлив. А може би вина за всичко носи злополучната златна халка на безименния му пръст?

Така или иначе вие плачете по цели нощи, след като той за пореден път ви поздрави сухо в коридора, а денем гледате през сълзи монитора, унесена в спомени за ония приказни дни, когато ви е било толкова добре заедно...

Много скоро отсичате: „Край, напускам, за да не давам повод за гнусни сплетни. Пък и нали казват „далеч от очите, далеч от сърцето." После пишете съответното заявление.

Стоп! Мислете преди всичко за себе си, а не за колегите, пред чиито изумени погледи се е развивал вашият роман. Много вероятно е да ви повишат, ако се задържите на своето перспективно място. И тогава никога повече няма да виждате хората от съседните бюра. В такъв случай защо да се притеснявате, че ще кажат нещо лошо за вас? Непременно обърнете внимание: възлюбеният ви май не бърза да напуска завоюваните върхове в кариерата, напротив, уверено се движи напред и нагоре. С какво сте по-лоша от него? Не ви остава нищо друго, освен да плюете на общественото мнение и да си внушите, че околните обсъждат вашата връзка от завист и защото сами искат да изпитат същите силни чувства. Да напуснете сега, значи да слезете от сцената, освиркана от публиката, да признаете своето поражение. Не! Вдигнете гордо глава. Изпитала ли сте удоволствие от набързо приключилия любовен роман? Чудесно! Празникът свърши, животът продължава.

ПАДНАЛ ВИ СЕ Е НАЧАЛНИК КАТО ОТ ФИЛМ НА УЖАСИТЕ

Какво пък, съчувстваме ви. Но това не е повод да хвърлите в лицето му заявление за напускане. По-добре се опитайте да се дистанцирате вътрешно от неговите несправедливи нападки. Мислете рационално, а именно: „Крясъците имат отношение не само към мен, но и към останалите, към конкретната ситуация като цяло." Осъзнайте веднъж завинаги, че в обидите на тиранина най-често няма нищо лично. Затова, когато чуете как офисното ви чудовище гневно тропа с крак, си кажете: „Той просто е прекалено темпераментен и лошо възпитан човек." Нима заради подобно злобно джудже ще поставите под въпрос своето кариерно развитие и финансовото благополучие на семейството си?

Началниците много рядко са добрички. И повечето от тях редовно „строяват" подчинените си, за да не забравят къде зимуват раците. Защо го правят ли? За всеки случай, още повече, че винаги ще се намери повод за „четене на конско". Успявате ли да се утешите по начина, който ви препоръчваме? Наистина, той е подходящ само за крайно разсъдливи и сдържани личности, т. е. за хора със стоманени нерви. Ако не сте от тях и след всеки сблъсък с шефа изпадате в депресия или ридаете с часове, ако не искате да ходите на работа, само защото ще го видите, от правилото „не напускай, преди да размислиш" може да се направи изключение. Махайте се веднага - психическото ви здраве струва по-скъпо.




  1. Актуално
  2. Популярно

Последвайте ни във фейсбук