مبل راحتی صندلی مدیریتی صندلی اداری میز اداری وبلاگدهی گن لاغری بازی اندروید تبلیغات کلیکی آموزش زبان انگلیسی پاراگلایدر مارکت اندروید خرید بلیط هواپیما دانلود آهنگ جدید آهنگ جدید آهنگ پروتز سینه پروتز باسن پروتز لب میز تلویزیون

Наскоро ми се повреди колата. Нищо работа. Кола за 3000 лв. се нуждае от ремонт за 1000 лв.

Остави това. Всяка кола, която вземеш за 3000 лв. ще има нужда от ремонти. То за това бедните хора стават все по-бедни, ама това е друга тема.

В момента ме дразнят няколко неща, които научих:

Първата версия за повредата е, че не е сменен някакъв ремък /ангренажен/ и някакви части около него когато съм купила колата. Да, ама не. Съвсем чинно занесох пълен комплект и оставих на майстора. Попитах колко пари да донеса за смяната и кога да дойда. Нищо повече. Не се пазарих, не обяснявах, че е евтино или скъпо. Нищо! Колко – толкова. Версията, че майстора е бил некоректен, че не си свършил работата и че ме е подложил на риск ме накара да отида при него и да му спретна едно скандалче. Най-вероятно жена му ще ми е благодарна, тъй като в близките 6 месеца колкото и да му крещи той ще е доволен, че не съм аз.

Втората версия за повредата е, че може и да съм купила приличен ангренажен комплект, на прилична цена, но частите вътре да са подменени с крайно некачествени. Значи майстора, който ми е сменил комплекта няма вина. Добре. Язък за викането, язък за човека … Ама сега, може ли някой да ми каже аз как да съм сигурна в това, което купувам?! Явно вече марката няма значение, а доставчика на доставчика. Питам аз защо е необходима тази лудост?!? За да загиват хора по пътищата заради това, че някой идиот днес е изкарал 50 лв. от подмяна на части? До толкова ли станахме евтини хората?!?

Трето…. Няма значение какво е станало. Платих си, взех си колата … и започна за загрява. Оказа се, че нямала антифриз. Сега вече крещях по другия майстор. Ама малко. Вече даже се изморих до крещя. Не бил ми включил във фактурата антифриз. Ами да беше. Взимам си колата и очаквам да и сложа бензин и да я карам. Толкова ли не успя за един цял месец, през който ми поправяш колата да ми кажеш, че трябва да налееш и антифриз?!? Аз ли съм майстор на коли или ти?!?! Открих и някаква огромна кора в багажника та сега ще ходя при друг майстор да я монтира където трябва. Или където си избере – негово решение.

Та … толкова ли сме евтини хората?!? Няма качество на стоките, не си сигурен дали получаваш това, което си платил, не си сигурен в услугата, не си сигурен в пътя, не си сигурен в застрахователя, не си сигурен ….

 




Преди време един приятел ме попита какво е следвало да каже, за да му е била мирна главата, когато жената, с която излиза му е задала въпрос от рода на: „Мислиш ли че този гердан ми отива на блузата?”. Разбира се, че въпроса е бил зададен, когато вече са закъснявали с 30 мин. за планирана преди седмица среща с приятели.

Е, този въпрос или негов вариант, може да застигне всеки мъж, дори да сте само гаджета и се виждате от скоро; или когато сте заедно от дълго време, но точно този път ще излизате по отделно; или сте заедно от дълго време и ще излизате заедно... т.е. винаги може да ти се случи такова нещо. Работата е ясна. В този момент на теб приятелю, нито ти пука за гердана, нито за блузата. Даже да беше сложила избелелите си дънки, с които се мотае в къщи и потник от миналото лято щеше да ти е все едно. Просто нямаш нерви вече да я чакаш да продължава да се мотае. Да облича там нещо, ако иска да слага проклетия гердан, ако не иска - да не го слага и да тръгва.

Обикновено, ако още не си навършил 30 г. най-вероятно не ти пука, че закъснявате и просто мислиш, как да и свалиш блузата. Ако си навършил 30 г. или сте от 10 г. заедно, най-вероятно си мислиш: „Кога ли ще ми звънне Пешо? Дали е взел бира? Ще мина да взема от онова мезе, дето го пробвахме миналата седмица....” и все в тоя ред на мисли.

Все пак приятелю, ако искаш да ти е мирна главата и да си изкараш една страхотна вечер с общи приятели или с Пешо, пред ТВ с бира и мезе, докато гледате любимия си футболен отбор, прочети, запомни и задължително спазвай указанията и разясненията от тази статия:

Жена ти и всички останали жени на земята, в момента, в който те питат как им стои онзи гердан си мислят: леле колко съм дебела; кожата на лицето ми е кофти; имам нова бръчка; талията ми май се е увеличила... След това започват да и хрумват различни решения на проблемите: малко силикон на бюста, липосукция, ново червило, курс по аеробика, курс по гримиране, нова блуза, която ще скрие онази тлъстинка...

Всичко това минава през главата на жената, която чакаш, само докато ти си казал на ум: „Пешо” ... останалите неща, които и минават през главата, за времето, през което обмисляш мезето и бирата няма да ти ги изреждам, защото съм сигурна, че няма да имаш нерви да ги прочетеш. Не, че не те оправдавам де...

Хич не се заблуждавай, че жената, която в твоите очи си изглежда съвсем добре, смята същото. В крайна сметка, ако има самочувствието, че е стройна, тогава пък косата и няма да е съвсем добре. Вероятно цвета и няма да е точно с последните модни тенденции, или има нужда от „леко пипване”...

За да не те обърквам повече ти давам шаблон на това, което трябва да кажеш, за да ти е мирна главата:

  1. Ако сте от скоро гаджета, ако сте под 30 г. или ако е чужда жена, шаблона е: „Хич не разбирам какво ме питаш, защото предпочитам да те виждам гола...”;
  2. Ако сте заедно от 10 г., ако сте над 30 г. или ако си е твоята жена, шаблона е: „На теб всичко, което облечеш ти стои страхотно ... „

Приятна вечер с Пешо!




От известно време проучвам блендери. Първо прочетох всичко, което открих в нета за блендерите, а после – за и против използването им.

Ще започна със за и против ползването на блендер. Прочетох, че блендери се използват от хора, които нямат време. Глупости. Имам си достатъчно време. Обичам зеленчуци. Много. Направо съм пристрастена към сурови зеленчуци. Виж, за плодовете е вече друга тема. За година изяждам един портокал, едно помело, килограм череши и килограм сини сливи. А да, и половин ябълка, ако има кой да ми я изчисти, обели, постави в красива чиния ... и сложи за всеки случай кекс, за да може по-безболезнено да приема идеята, че ябълката е полезна и трябва да се яде.

От друга страна любовта ми към зеленчуците достигна нечувани висоти. Взех си чопър, взех си и ренде, което прави морковите и картофите на спагети. Е, според рекламата може да прави и други неща, ама аз не се справям добре. Така че, когато става дума за спагети аз си правя морковени или картофени.

Прочетох, че блендерът прави всичко на каша, на нектар. Зависи колко течност ще сложиш. Вода, доматен сок, соево мляко... каквото предпочиташ.

За мен при покупка на блендер беше важно на какви обороти работи. Прецених, че е добре да е над 600 вата. Намерих модел, от по-неизвестен производител, който работи на 1000 вата и струва под 100 лева. Другото, на което много, ама много държа при закупуване на уред е да се мие лесно. Ужасявам се от електроуреди, които ме държат пред мивката часове наред, като сокоизтисквачката. Та ... бях учудена да видя, че на пазара се предлага блендер, с нано технолгия. Поне така е наречена. Иначе си е чиста цедка, предназначена да държи семенцата на ягодите и малините далеч от нектара. Не, че харесвам семенцата от ягоди, малини и киви – в никакъв случай, но категорично се отказах отново да мия цедка.

Някои блендери имат така наречения пулсатор, който разбива лед. Не бях много мотивирана да търся блендер точно с тази функция, може би, защото сега е зима, но реших, че е добре да я има, ако не оскъпява много продукта.

Блендера, който избрах няма нано цедка. Заради миенето. Ако вас не ви притеснява това може да заложите на блендер с такава.

Моя блендер има пулсатор за разбиване на лед – все още не използван предвид времето, кана с вградени ножчета, които не се свалят, лесно се мие, много лесно, има капак и отвор в капака, в който по време на работа да добавиш продукти или течност.

Купих го. Донесох го в къщи. Кръстих го – Сит... защото в моя дом всеки електроуред си има име ... и защото мразя някой да работи вместо мен и да се казва ... пералня, кана за топла вода, електрически моп за чистене на под, малка фурничка за печене, електроуред за събиране на влага от стаята... Виждате ли колко е трудно, ако водиш разговор ... последното наричам „рибката”, мопа е „Пепеляшка”, каната – „Гарванче” ... и така.

Та започнах да експериментирам. Даже не се сетих да проверя за рецепти в нета. Не защото когато се сетих не намерих хиляди. И не, че тези които намерих не са страхотни. А защото нямам кухненска везна да меря съставките. А и това би ме затруднило много. Пък от статиите ми сигурно вече сте си направили извода, че не обичам затрудненията.

Направих сладко смути – ябълка, портокал, вода. Пробвах – хареса ми. После добавих и морков. Пак ми хареса. накрая добавих и киви. Не ми хареса. имах чувството, че съм прибавила кактус с бодлите.

Направих зеленчуково смути – червено цвекло, спанак, рукула, морков и вода. После се сетих, че имам домашен доматен сок та можеше да сложа него вместо вода, но това ще го пробвам утре.

Направих сос заливка на салата – варен картоф, спанак, червен лук и чесън. Можеше да сложа магданоз, но не съм купила свеж.

Добре де – направих и коктейл – сурово яйце, една идея тоник, за да има леко горчив вкус, който смятам да заменя с грейпфрут и после сипах бяло вино.

Така наред с цялата тази емоция прочетох и доста по въпроса с диетите. Аз съм против диета със смутита. Не мисля, че се отслабва със смутита. Не мисля и че се пълнее от тях. Мисля, че блендера е страхотен, ако искаш разнообразие.

Та ... имам си блендер и съм много доволна от този факт. Ако искате разнообразие в кухнята си, ако искате да излезете от традиционните ястия си вземете блендер.




Цял ден се боря с усещането, че не съм си на мястото. От всякъде валят пожелания по случай 8 март. Разбира се, всичко казано е много е много хубаво. Жените – също- направили са си страхотни прически, невероятен маникюр, облекли са нов тоалет и просто сияят … Освен това повече от тях довечера ще ходят на заведение. Носят цветя, на масите има цветя … Една еуфория …

Е, добре … мен ме няма в цялата схема. Не обичам и не разбирам този празник. Празник на майката, на жената, на любимата …. Не ме притеснява и потиска само това, че не съм майка. С това всяка от нас, на която и е дошло до главата се справя по различен начин. Притеснява ме, НЕ - ядосва ме това, че жените не ценят себе си.

Те са майки, съпруги, добри дъщери, домакини, готвачки, усмихнати съседки … те са всичко и нищо.

Ядосвам се на жена, която на въпроса КАК СИ – отговаря: Днес станахме на 3 годинки, Мъжът ми обича пържени картофки та съм тръгнала да купя от любимите му … или някоя друга подобна дивотия. Аз просто питам ТИ КАК СИ… Какво мислиш, какво чувстваш, имаш ли любимо време от годината, от деня, остава ли ти вечер време да поседиш с книжка в ръка, или да плетеш, или да зяпаш тъп филм, какво е хобито ти, доволна ли си, щастлива ли си … ТИ, а не мъжа ти или детето ти. Разбира се, ще попитам и за тях, но защо ти никога не говориш за себе си?!?!

Цялото това отрицание на жените, които са около мен стига и до това, че точно това е денят, в който ще отидат на фризьор, маникюрист, ще облекат нов тоалет – обикновено рокля, ще сложат едно от малкото си скъпи бижута и ще носят цвете.

После ще се приберат в къщи ще направят празнична трапеза или ще заведат мъжа си на ресторант. ЗАВЕДАТ … а защо не мъжа да ви заведе на ресторант защото е щастлив, че сте в живота му?

И още на следващия ден всичко се е върнало по местата си: влачите тежките пазарски торби, докато прибирате детето, втурвате се да готвите, да миете, да чистите … да гладите на детето дрешките, да сушите мокри обувки … да проверявате домашни. И пак преставате да сте АЗ …

Обикновено … без да съм против мъжете, още на следващия ден той си седи на диванчето с чаша бира и чете новините във фейса. Защото е изморен, а вие не сте. Точно тук е мястото да кажа нещо и в защита на мъжете … не винаги мъжете седят безучастно на дивана защото не искат или не могат да вършат половината работа…. Причината си е в нас жените: ние сме ги убедили, че не могат да правят това или онова и те като по-разумни същества предпочитат да не се бъркат.

Та скъпи дами… бихте ли ми казали какво точно празнувате днес? Един ден в годината показвате как искате мъжете да ви приемат. ЕДИН ДЕН. А през останалото време от годината какво искате, какво чувствате, как живеете … кои сте?!




Забелязах, че в нета има доста статии за ритнати от стършел. Ритнати, ударени, ожилени ... не знам как да се изразя, но всичко, което четете за болката, когато ви нападне стършел е ... слабо казано.

Миналата неделя решихме да се разходим в Чипровския балкан и да си потърсим местенце за плаж и за риболов. Балкана е хубав през този сезон. Тежкото зелено полека отстъпва на цветовете на есента, но все още около реките е тучно и свежо. Никога до сега не се бяхме разхождали в този невероятен край с невероятна природа.

Та стигнахме до приказно място, снимахме се, но не беше много удобно за плаж. Отидохме по-надолу по реката. Пак красиво място и ставаше за плаж, но аз видях една дървено мостче. Сякаш нещо ме теглеше натам. Един от кошмарите ми е че минавам по такова мостче и реших, че сега е момента, да преодолея този страх. Та минахме по мостчето. То се оказа изключително здраво, с масивни греди, ниско над реката. Въобще не предизвиква страх.

Въпреки това се почувствах като победител, когато отидох на отсрещния бряг. Там видях един един запустял имот. Нищо кой знае колко интересно, но пък през него минаваше малко поточе, имаше и върба... Направо ми се прииска да е мое това място и да остана там целия ден.

После видях, сгушена в горичката малка дървена къщичка. Реших, че е някаква приказна къщичка например на Баба Яга. Тя се намира в малка долчинка. Принудих мъжа ми да отидем да видим какво има вътре в нея. Той не беше много съгласен, но аз настоях и той тръгна пръв.

Стигна до къщичката и извика: Бягай!

За първи път, откакто сме заедно го послушах. Той не знае, но сигурно е и за последен ... Аз се завъртях, с гръб към къщичката и тогава ме удари нещо по челото. Удара беше все едно удар с бухалка, на която има пирон. Паднах на земята, но мъжа ми продължи да вика тръгвай, бързо и да ме дърпа...

Така и не разбрах в първия момент какво се случило. Реших, че някой стреля по нас и в паниката се запитах, защо не съм мъртва и дали не съм мъртва... После почти ми се искаше това да се беше случило. Три дни поред така ме цепеше главата, че имах чувството, че черепа ми се разпада ...

След това, когато споделихме с лекарката ... се оказа, че са ни нападнали стършели.

Почти тичахме до колата. Направо ми се губи времето. Добре, че нося алергозан на паста и хапчета в мен, заради другите алергии. Намазахме се бързо, изпихме по едно хапче и тръгнахме към Монтана.

После ни казаха, че благодарение на хапчето сме се спасили. Ако някой от нас е щял да колабира, то това е трябвало да се случи в първите 10 мин. Когато сме били в колата, пътувайки за Монтана. При тази отрова, не оттича мястото, както когато те ужили пчела или оса. Да, ама не ... веднага заприличах на Мис Пиги от Мъпет шоу. Бях перфектната главна героиня за филм на ужасите...

Отидохме в поликлиниката в Монтана, без да знаем, че има спешна помощ и в Чипровци. Там ни казаха, че първо трябва да си купим урбазон, а после ще ни го ударят. Наложи ни се да молим аптекарката, да ни продаде урбазон, защото тя каза, че урбазона е предплатен от един медицински център и че няма и в склада. Аз изказах възмущение, защото той спасява човешки живот. Тя ме погледна и каза: Инсулина също, но и него го няма... На фона на цялото приключение това ми се стори като заливане с вряла вода. Предложих, да изчакаме и ако се наложи тогава да го вземем, но тя го даде. Представяте ли си двата урбазона, игли и спринцовки ни струваха всичко на всичко 9,60 лв.... а без тях човек може да умре.

Та така. После три дни си слагах ту паста урбазон, ту мокри кърпи с оцет и вода, ту сурови картофи. Пихме някакви хапчета и вече всичко е наред. Останаха само няколко извода от цялата история: 1. Не търсете „баба си“ в запустели къщи, особенно дървени. 2. Където и да отидете първо се информирайте къде е най-близката спешна помощ. Дано да не ви трябва, но ако се наложи – да сте спокойни и 3. Стършелите са гадни животни ... не си просете среща с тях само заради това, че ви е било скучно в неделя. 




Днес е денят преди-преди. Тоест след няколко дни заминавам за море. Отново. Всеки път когато дойде този момент се опитвам да вярвам в това, че най-добрата гледка е стегнатия куфар. И преди съм казвала, за мен обещанието е повече от случката.

Този път не е така. Явно като всеки нормален човек взех да се променям. Този път ми е трудно да си стегна куфара. Постоянно се разсейвам и правя куп други неща. Все маловажни. И нищо не довършвам до края.

Реших да седна на „огромната“ си терасата и да си помисля. Какво тази година е различно от миналите? Отиваме на същото място, както и миналата години, защото там ни харесва. Някак все още не сме решили, да сменяме мястото на почивка всяка година. Спокойно, красиво, с безкрайни, свобони плажове и ... недостъпни за нас заведения. Все пак сме омагьосани от мястото и се връщаме отново и отново.

Значи не е това. Нещо друго е.

Обичам и пътуването до морето. Поради нещастно съвпадение на обстоятелствата живеем далеч от него и ни се налага да пътуваме дълго. Дългото пътуване е заради мен, защото основното, което може да се чуе в колата, освен моето пеене, е „Моля те, намали скоростта“. И двете не ви препоръчвам да слушате, но който няма избор да се мъчи...

Сигурна съм, че ме виждате като един досаден мърморещ пътник, който без да разбира много вечно има претенцци. В своя защита ще кажа, че обожавам да пътувам бавно защото ...в противен случай не мога да разгледам всичко по пътя. Другото, което обожавам при дълго пътуване е хартиена карта. Обичам да следя къде сме, на къде трябва да се завие, кога ще стигнем до следващото населено място.... и много, ама много обичам да обръщам страницата и до смятам километрите до крайната цел.

Значи не е това. Нещо друго е.

Обичам и момента, когато слънцето изгрява. Въпреки, че вече сме с кола с климатик ще пътяваме късно през нощта, за да може да се появим бели като сирене след обяд на плажа. Обичам и първия мирис на море. Когато просто си пътуваш и ... преди да си го видял започва да мирише. Тогава пътуването става трудно. Струва ти се, че пътя се движи напред със същата като твоята скорост. И изпитваш онова измамно чувство, че никога няма да пристигнеш.

Значи не е това. Нещо друго е.

След един тоник и дълъг размисъл установих, че на почивка се тръгва след няколко дни ... почивка. Много ми е трудно да включа от работния ритъм на мързеливо, протяжно утро и лениви вълни. Много ми е трудно да се насладя морето, на пясъка и на онези грозновати, ъгловати неща наречени морски дяволи, които също много обичам.

Та в тази връзка. Никога, ама никога не стягайте куфара, ако не сте си починали преди почивката. Така емоцията очакването за почивка се прелива в предварителната почивка, която би трябвало да изживеете много преди почивката.

Все пак, колкото и да ми е трудно смятам да стисна зъби, да се взема в ръце и да стегна проклетия куфар ... но нека е след малко ... 




Е, миналата година забравих да пия вода няколко месеца, в резултат на което се обезводних. Това вече ви го разказах. Тази година направих друга голяма глупост.

По принцип косата ми пада. Пролетта попаднах на едни ампули, зелена опаковка от ДМ. Купих ги, започнах да ги ползвам и косопада спря. Не само това, но и косата ми стана гъста и лъщяща.

Обаче... напрежение в работата. А аз когато съм притеснена не мога да ям. Не че гладувам, но хапвам каквото ми попадне и то много рядко. Не се правя на интересна. Просто когато съм притеснена, не мога да преглътна. За това отлагам яденето за вечерта, а тогава просто хапвам салата. За плодовете не искам да говоря, защото никога не съм ги обичала.

Та ... известно време, в резултат на стреса и небалансирана храна  косата ми отново започна да пада. Ама пада страшно. Реших да предприема мерки, още повече, че ми предстои море.

Започнах да разпитвам приятелки, продавачки в козметични магазини и аптекарката ми.

Освен, че си взех хранителни добавки от всички съвети стигнах до следната маска за коса:

Жълтък, майнеза, кисело мляко, аспирин, кокосово масло и арганово масло ... защото имам в шкафчето последните две. И се наплесках с всичко това.

Сега седя с найлонова шапка на главата /мноооого секси/ и чакам да подейства. Не знам дали това ще се случи. Чух и предложение за отваря от зелени орехчета и/или орехова шума. Ще опитам и това ... но каквото и да слагам на косата си мисля, че най-важоното е храната.

Иска ми се накрая да ви посъветвам да не се ядосвате. Много искам и като го прочетете наистина да спрете да обръщате внимание на дребните неща. И на големите неща. Колкото и да не вярвате, всичко отминава. Даже с най-голямата мъка се свиква. Да не говорим за такива обикновенни неща като служебни ядове. Минават, заминават и идват нови. Не си струва да им се обръща внимание повече от необходимото. Не си струва да не ядете и да приличате на проскубана кокошка в главата.




Дали от мода или от това да се правя на интересна, но от известно време насам ям без житни. Това е популярно като без глутенова диета и много нашумя напоследък. Въпреки, че при мен е малко по-крайно от безглутеновата диета. В интернет бъка от всякакви статии по темата, така че е крайно време да се включа и аз.

Първо, ако сте решили да пробвате искам да ви кажа, че всички рецепти са префърцунени и излишно затрудняват вашия старт по този път. Не отричам професионализма, който прозира в другите сайтове. Ако ви харесва опитайте и техните рецепти. Но от сега ви предупреждавам, че не всички са за начинаещи и може да ви откажат от идеята за безглутенова диета още в началото.

Аз ще ви предложа моята рецепта. Отнема общо 15 мин. За приготвянето. Заедно с печенето, разбира се. Направих нещата така, че да мога да си приготвям сутрин бисквитите и да си го нося с мен на работа. Защото иначе човек просто умира от глад.

Като начало, въпреки че лимеца е почти без глутен, аз съм го махнала от моята диета. Защото ме посъветваха да се откажа от житните. А не само да се храня без глутен.

Купувате се каквито поискате брашна, мини фурничка и яйце. Ако не искате да ползвате истинско яйце, заменето го с ленено яйце или с каша от царевица.

Рецепните са подобни за сладки и солени бисквити.

Започвам със солените: слагате по две супени лъжици от брашната, които имате. Аз обикновено слагам ленено, нахутено, оризово, тиквено, картофено. Добавка от белени слънчогледови семки или орехи, подправки и малко фин лют червен пипер, ако обичате. Не забравяйте, че нахута „обича“ кардамон, ама си може да минете и с джоджен. Разбърквате яйцето със студена вода. Може да сложите и малко олио. Смесвате всичко – да стане гъсто и лепкаво тесто. Може да добавите спанак, коприва ... а може и да не добавяте. Понякога оставям тестото да отпочине, а понякога – не. Добре е за оризото брашно. Но не се усеща разлика, ако не е отпочинало. Винаги стават добре бисквитите. Винаги.

Сладките бисквити ги правя с ленено, оризово, ябълково брашно. Понякога слагам и брашно от рошков, но гледам да не прекалявам с него.  Малко канела, малко ванилия ако ги обичате. Стафиди и фурми, последните нарязани. Разбира се, белени слънчогледови семки или орехи. Яйце, вода, канела. Смесвате всичко.

И двата вида бисквити се оформят с мокри ръце на малки сплескани питчици или изсипете всичко заедно и после нарежете. Пека във фурничката на хартия за печене на 190 градуса, 12 минути. Това е всичко, което трябва да знаете.

Всъщност може да правите всякакви комбинации. Каквито ви харесат. В началото може и да не купувате всички брашна. Започне с две-три. Експериментирайте. Бисквитите са страхотни. Не ви липсва хляба и не ви боли стомаха, както когато пиете кафе на гладно.

Да не забравя. Паланчинки. Яйце, оризово брашно и вода. Може и добре узрял банан или круша. Може и ванилия разбира се. Само дето трябва да правите малки палачинки, а не големи като онези, с които сте свикнали с брашно.

Ако искате сложете сол/захар. Аз не слагам. Първо опитайте без тях. Сладките ще станат сладки и без захар. Солените – не стават солени ... но аз ги комбинирам със салам или сирене и не се усеща, че нямат сол.

Това е ... започнете с моята рецепта, а после може да се пробвате с нещо по-трудно от другите сайтове. Не е нужно още в началото да се хвърляте на трудни рецепти. Мен поне винаги ме отказват. Обичам всичко да е просто и ясно. Обичам да не ми слагат рамки с грамове и точни мерки. Не спирайте да експериментирате – това е тайната на ВАШИТЕ хубави безглутенови бисквити




Мило момиче, което за първи път преживяваш раздяла с приятел, пиша тази статия посред нощ, вместо да си легна и да спестя някоя нова бръчка на лицето си. Точно заради това си длъжна да прочетеш и да запомниш тези дребнички неща, които искам да ти кажа.

Нямам намерение да те укорявам, да ти давам ъкъл или да пренебрегвам чувствата ти в този момент. Имаш си родители, а ако си малко по-разумна ще поговориш с психолог или психиатър, за да ти помогне той.

Аз не съм дипломиран специалист по въпроса. Но живота ми ме научи на някои неща, които просто няма как да пропуснеш дори да ти се иска.

До вчера си била жена с приятел. Комфорт ... никой не те сочи с пръст, всички считат, че постъпваш правилно ...освен майка ти, която има голяма вероятност да не хареса твоята половинка. Защото те обича, защото е преценила нещата много преди теб и защото ти е майка и има право да не харесва твоя избор. Спокойно. Тя умее да преценява добре заради годините ... на твоите години е била абсолютно същата – неориентирана като теб.

После се случва нещо, каквото и да е. Дребно или не. И се разделяте. Няма значение кой е бил инициатора на раздялата. Тя просто се е случила. Дори няма значение, дали сте се разделили с грандиозен скандал или като приятели.

Първо. От мен да знаеш.. това да си останем приятели е тъпо. Не може да останете приятели, не може да седиш с него на кафе, а той да е с новото си гадже. Не може. Ако сте имали връзка, никога няма да бъдете приятели. Избии си това от главата.

Второ. Той е бил твой приятел за определено време. Това няма как да го промениш. Няма как да го забравиш. Това е част от твоя живот, която вече е приключила. Знам, че те боли. Че се питаш какво се обърка, къде сбърках и защо се случи така. Може да намериш отговор, а може и никога да не намериш такъв. Каквото и да се случи, живота ще си продължава.

Трето. Ще те боли. Понякога толкова много, че ще се чудиш как физически издържаш тази болка. Ще те боли дълго. По-дълго отколкото би искала. Това време не се измерва в дни. За теб ще е дълго. Понякога след време болката може да се върне. За кратко, но силна. После – пак. После ... може да се появи чак след години. Въбоще не си представяй, че ей така ще забравиш за всичко, само като си пожелаеш да забравиш.

Четвърто. След много време ще остане само хубавото. Не ти се вярва, но е така.

Пето. Объркването ще мине от само себе си. Яда, че не се случва това, което ти си си създала в главата – също. Ако не ти мине тази болка с времето ще се научиш да живееш с нея. При мен ... просто дойде момент, в който се запитах защо вече не ме боли...

Шесто. Слънцето ще грее даже да си много нещастна. Няма да завали драматичен дъжд, няма да има мъгла и студ дни наред. Няма да ти съчувства половината планета. Твоятя мъка си е твоя мъка. Няма кой да ти я вземе, няма кой да те спаси от това. Трябва сама да си я изживееш, да я приемеш и да я пуснеш да си ходи ... Никога не забравяй, че все пак има и други жени в твоето положение и Мъката не смогва да е навсякъде едновременно.

Седмо. Нещата всеки ден ще стават все по-хубави и по-хубави. Няма да си цял живот нещастна. Няма безпроблемна връзка. Ако някой ти е обещал таква те е излъгал. Има връзка. Има раздяла. Не винаги, но често. Това е. Не можеш да промениш тези неща.

Осмо и последно. Знам, че звучи гадно ... ама има толкова много жаби, които трябва да целунеш, за да намериш своя принц. Някога. Явно сега този жабок не е бил за теб. Опитала си, объркала си... Нищо ново и нищо чак толкова драматично. Случва се на много жени. И всички жени преживяват това. Ще се справиш и ти. Вярвай ми.




Наскоро едно мое любимо дете, което току що мина 20-те се раздели с приятеля си и получи паник атака. Да ви обясня – детето е страхотно: много е хубава, умна е, спортуваше, има чувство за хумор, амбициозна е. Облича се нормално … от позицията на моите години дреха, при която се чудиш туника ли е или рокля не е дреха. Та така. Момичето получи паник атака.

Много важно. Кой ли не е получавал паник атака?! Аз също. Когато получих първата паник атака се ужасих. Когато получих втората – се ужасих още повече. И започнах да чета за паник атаките. Има много хубави статии на много психолози. Всички те вероятно са прави. Но аз рядко влизам в калъпи и си изградих собствена система за справяне с паник атаките.

  1. Страха е хубаво нещо. Ако го няма страха ще скочиш в язовира без да умееш да плуваш, ще ходиш по ръба на терасата на 6-тия етаж и няма да отидеш на лекар, когато си с висока температура... При паник атака страха идва изведнъж и е много, ама много силен. Когато това се случи – просто чакай да мине.
  2. Силния страх е не повече от 5 мин. После намалява. Винаги е така. Закон. Просто чакай да те връхлети и да отмине.
  3. Страх ме е да не се случи пак. Ще се случи. Много важно. То и мазолите на краката се случват често, пък не се вторачваме толкова много в тях.
  4. Сърцето ти бие силно. Е, добре, че бие. Ти да не искаш да не бие.
  5. Ръцете са свити в юмрук. Веднага ги опъни. Я какви хубави ръце имаш … дали да не си сменя лака? Или ми трябва гел лак?..
  6. Задушавам се. Да. Чувството е точно такова. Все едно някой те стиска за гушата. Ама не е така. Извади си огледало от чантата и виж дали съм права.
  7. Не мога да спя. Е, и? През това време може да си вземеш душ, да измислиш какво да облечеш на следващия ден или да измислиш някоя екскурзия.
  8. Имам лоши мисли. Това с мислите си е сериозно нещо. Всички знаем, че е хубаво да мислим хубаво. Но не винаги можем. На всяка лоша мисъл си длъжен да измислиш две добри мисли. Веднага след лошата мисъл. Абсолютно е задължително. Даже, ако по това време трябва да спиш, а не можеш си пиши добрите мисли. На хартия.
  9. Фейсбук. Ограничи ползването на фейсбук и други интернет простотии, които те държат далеч от реалния живот. Живота е навън. Кипи. Птици пеят. Растат прекрасни диви цветя. Вятъра шуми в листата. Излез сред природата без телефон. И мълчи. Слушай, гледай и запомняй. Така когато си на място, което те плаши или подтиска винаги можеш да се сетиш за този момент.
  10. Билкови лукчета. Е, това за мен е лекарството. Когато ме е страх, когато съм нервна и когато не мога да заспя взимам зелено билково лукче. Винаги помага.

Това са моите начини за справяне с паник атаките. Може и да не съм много права. Сигурно греша. Единствено съм сигурна, че всеки си има свой собствен начин за справяне. Все пак динамиката и вечното ни забиване с телевизия и интернет ни откъсва от живота, натоварва и ни докарва глупави мисли в главата.

Преди време четох една култова реплика казана по повод на телевизорите. Когато са се появи телевизори един мъж възкликнал нещо от рода: че кой нормален човек ще седне в къщи сам пред кутия с образи на хора, вместо да излезе на вън и да поговори с истински такива.

За последно. Паник атаките се случват на всички. Не си ти единствен и уникален. Когато осъзнаеш това ще ти е гадно… все пак всеки от нас си мисли, че е нещо по-различно. За съжаление – не е. 




  1. Актуално
  2. Популярно

Последвайте ни във фейсбук