Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha

Мило момиче, което за първи път преживяваш раздяла с приятел, пиша тази статия посред нощ, вместо да си легна и да спестя някоя нова бръчка на лицето си. Точно заради това си длъжна да прочетеш и да запомниш тези дребнички неща, които искам да ти кажа.

Нямам намерение да те укорявам, да ти давам ъкъл или да пренебрегвам чувствата ти в този момент. Имаш си родители, а ако си малко по-разумна ще поговориш с психолог или психиатър, за да ти помогне той.

Аз не съм дипломиран специалист по въпроса. Но живота ми ме научи на някои неща, които просто няма как да пропуснеш дори да ти се иска.

До вчера си била жена с приятел. Комфорт ... никой не те сочи с пръст, всички считат, че постъпваш правилно ...освен майка ти, която има голяма вероятност да не хареса твоята половинка. Защото те обича, защото е преценила нещата много преди теб и защото ти е майка и има право да не харесва твоя избор. Спокойно. Тя умее да преценява добре заради годините ... на твоите години е била абсолютно същата – неориентирана като теб.

После се случва нещо, каквото и да е. Дребно или не. И се разделяте. Няма значение кой е бил инициатора на раздялата. Тя просто се е случила. Дори няма значение, дали сте се разделили с грандиозен скандал или като приятели.

Първо. От мен да знаеш.. това да си останем приятели е тъпо. Не може да останете приятели, не може да седиш с него на кафе, а той да е с новото си гадже. Не може. Ако сте имали връзка, никога няма да бъдете приятели. Избии си това от главата.

Второ. Той е бил твой приятел за определено време. Това няма как да го промениш. Няма как да го забравиш. Това е част от твоя живот, която вече е приключила. Знам, че те боли. Че се питаш какво се обърка, къде сбърках и защо се случи така. Може да намериш отговор, а може и никога да не намериш такъв. Каквото и да се случи, живота ще си продължава.

Трето. Ще те боли. Понякога толкова много, че ще се чудиш как физически издържаш тази болка. Ще те боли дълго. По-дълго отколкото би искала. Това време не се измерва в дни. За теб ще е дълго. Понякога след време болката може да се върне. За кратко, но силна. После – пак. После ... може да се появи чак след години. Въбоще не си представяй, че ей така ще забравиш за всичко, само като си пожелаеш да забравиш.

Четвърто. След много време ще остане само хубавото. Не ти се вярва, но е така.

Пето. Объркването ще мине от само себе си. Яда, че не се случва това, което ти си си създала в главата – също. Ако не ти мине тази болка с времето ще се научиш да живееш с нея. При мен ... просто дойде момент, в който се запитах защо вече не ме боли...

Шесто. Слънцето ще грее даже да си много нещастна. Няма да завали драматичен дъжд, няма да има мъгла и студ дни наред. Няма да ти съчувства половината планета. Твоятя мъка си е твоя мъка. Няма кой да ти я вземе, няма кой да те спаси от това. Трябва сама да си я изживееш, да я приемеш и да я пуснеш да си ходи ... Никога не забравяй, че все пак има и други жени в твоето положение и Мъката не смогва да е навсякъде едновременно.

Седмо. Нещата всеки ден ще стават все по-хубави и по-хубави. Няма да си цял живот нещастна. Няма безпроблемна връзка. Ако някой ти е обещал таква те е излъгал. Има връзка. Има раздяла. Не винаги, но често. Това е. Не можеш да промениш тези неща.

Осмо и последно. Знам, че звучи гадно ... ама има толкова много жаби, които трябва да целунеш, за да намериш своя принц. Някога. Явно сега този жабок не е бил за теб. Опитала си, объркала си... Нищо ново и нищо чак толкова драматично. Случва се на много жени. И всички жени преживяват това. Ще се справиш и ти. Вярвай ми.




Наскоро едно мое любимо дете, което току що мина 20-те се раздели с приятеля си и получи паник атака. Да ви обясня – детето е страхотно: много е хубава, умна е, спортуваше, има чувство за хумор, амбициозна е. Облича се нормално … от позицията на моите години дреха, при която се чудиш туника ли е или рокля не е дреха. Та така. Момичето получи паник атака.

Много важно. Кой ли не е получавал паник атака?! Аз също. Когато получих първата паник атака се ужасих. Когато получих втората – се ужасих още повече. И започнах да чета за паник атаките. Има много хубави статии на много психолози. Всички те вероятно са прави. Но аз рядко влизам в калъпи и си изградих собствена система за справяне с паник атаките.

  1. Страха е хубаво нещо. Ако го няма страха ще скочиш в язовира без да умееш да плуваш, ще ходиш по ръба на терасата на 6-тия етаж и няма да отидеш на лекар, когато си с висока температура... При паник атака страха идва изведнъж и е много, ама много силен. Когато това се случи – просто чакай да мине.
  2. Силния страх е не повече от 5 мин. После намалява. Винаги е така. Закон. Просто чакай да те връхлети и да отмине.
  3. Страх ме е да не се случи пак. Ще се случи. Много важно. То и мазолите на краката се случват често, пък не се вторачваме толкова много в тях.
  4. Сърцето ти бие силно. Е, добре, че бие. Ти да не искаш да не бие.
  5. Ръцете са свити в юмрук. Веднага ги опъни. Я какви хубави ръце имаш … дали да не си сменя лака? Или ми трябва гел лак?..
  6. Задушавам се. Да. Чувството е точно такова. Все едно някой те стиска за гушата. Ама не е така. Извади си огледало от чантата и виж дали съм права.
  7. Не мога да спя. Е, и? През това време може да си вземеш душ, да измислиш какво да облечеш на следващия ден или да измислиш някоя екскурзия.
  8. Имам лоши мисли. Това с мислите си е сериозно нещо. Всички знаем, че е хубаво да мислим хубаво. Но не винаги можем. На всяка лоша мисъл си длъжен да измислиш две добри мисли. Веднага след лошата мисъл. Абсолютно е задължително. Даже, ако по това време трябва да спиш, а не можеш си пиши добрите мисли. На хартия.
  9. Фейсбук. Ограничи ползването на фейсбук и други интернет простотии, които те държат далеч от реалния живот. Живота е навън. Кипи. Птици пеят. Растат прекрасни диви цветя. Вятъра шуми в листата. Излез сред природата без телефон. И мълчи. Слушай, гледай и запомняй. Така когато си на място, което те плаши или подтиска винаги можеш да се сетиш за този момент.
  10. Билкови лукчета. Е, това за мен е лекарството. Когато ме е страх, когато съм нервна и когато не мога да заспя взимам зелено билково лукче. Винаги помага.

Това са моите начини за справяне с паник атаките. Може и да не съм много права. Сигурно греша. Единствено съм сигурна, че всеки си има свой собствен начин за справяне. Все пак динамиката и вечното ни забиване с телевизия и интернет ни откъсва от живота, натоварва и ни докарва глупави мисли в главата.

Преди време четох една култова реплика казана по повод на телевизорите. Когато са се появи телевизори един мъж възкликнал нещо от рода: че кой нормален човек ще седне в къщи сам пред кутия с образи на хора, вместо да излезе на вън и да поговори с истински такива.

За последно. Паник атаките се случват на всички. Не си ти единствен и уникален. Когато осъзнаеш това ще ти е гадно… все пак всеки от нас си мисли, че е нещо по-различно. За съжаление – не е. 




* Най-простото спасение е да избягвате контакти с неприятни вам хора. Ако все пак се наложи, не ги гледайте в очите - така ще преградите най-прекия път, по който те източват вашата жизнена енергия.

* При общуване с тези, които подозирате в енергиен вампиризъм, дръжте ръцете си скръстени пред гърдите или преплетете пръсти точно под слънчевия сплит. По този начин ще затворите своя енергиен контур и ще го направите по-труднодостъпен.

* Много ефикасна е и т. нар. топлинна защита. За да си я осигурите, всяка сутрин стойте десетина минути под горещата струя на душа - загряването на тялото води до равномерно разпределение на енергията в него. Процедурата обаче трябва да бъде последвана от обливане с хладка, даже студена вода, при което въпросната енергия се „запечатва" вътре, а личната аура става по-малко уязвима на агресия отвън.

* След всеки изтощителен ден, пълен с напрежение и конфликти, вземайте топла вана - водата поглъща всички пробойни в аурата и отнася със себе си отрицателните заряди. Само не прекалявайте с температурата и с продължителността на престоя си във ваната. 6-7 минути са напълно достатъчни.

* Срещу вампири помага и мислената бариера, с която можете да се оградите. Методът е повече от елементарен. Представете си, че ви покрива огромна стъклена чаша с лилав оттенък. При това стъклото е огледално: вие виждате околните, но те вас - не.

* Чудесна самозащита представляват и чувството за хумор, отсъствието на страх от вампирите, мислената нагласа, че не бива да им се подчинявате. Затова, вместо да се стресирате, усмихвайте им се право в лицето.

* Щитът на Шамбала защитава ефикасно аурата на човека от негативни въздействия и чужда енергийна намеса. Свийте дясната си ръка в юмрук и го натиснете отгоре с изпъната лява длан.




Пролетта дойде, на вън всичко е красиво, а аз се гледам в огледалото. Кожата на лицето ми е суха и някак тъжна, а ноктите на ръцете ми се цепят по цялата нокътна плочка. И хоризонтално и вертикално.

С този външен вид ми се наложи да отида на съвещание на един български курорт. Съвещание в моята работа означава, че около 200 човека от цяла България се събират на едно място и по осем часа на ден коментират разни  закони и казуси. Харесвам работата си, но в такъв момент се събираме доста жени. А за мен една жена не е важно дали е слаба или дебела, руса или тъмнокосоа. Една жена трябва да има красиви ръце. Защото каквито и да сме по 8 часа на ден, вечер всички сме еднакви: готвим, перем, чистим и мием чинии.

Всичко това съсипва ръцете. Може да си облякла страхотен тоалет, да имаш най-скъпите накити, да си умна ... но според мен една жена е грозна, ако са грозни ръцете и.

Та следвайки тази моя собствена логика, си погледнах ръцете и вместо онова копирано от рекламите „УАУ“ се получи .... ЛЕЛЕ..

Тогава взех генералното решение да отида на маникюрист. Поне ноктите ми да изглеждат добре, пък за кожата на ръцете щях да се погрижа в къщи. Все още се чудя, защо маникюристката ми не предлага маски за ръце, но това е друга тема. Но поне ми обясни няколко начина, как да направя това сама в къщи... което не направих защото все има нещо друго за вършене.

Та така. Най-накрая отидох на първия си гел лак в живота. Мисля, че някъде в цялата тази колока „Битовизми“ ви споменах, че съм минала 40-те ... и дано да не съм ви казала с колко. Е, искам да кажа, че първото ми посещение при маникюристка стана твърде късно в моя живот.

Отидох, сложи ми огледален тъмно розов гел лак с капчици на безименните пръсти на палците. Много красиво според мен, тъй като съм от типа жени, които наричам „свраки“. Обожавам блестящи предмети, обожавам много накити, обожавам почти всичко, което вие дори не бихте забелязали.

Та така – отидох на съвещанието с вдигната глава. От време на време си поглеждах ръцете и се чудих, как може до сега да не съм си позволявала тази красота. Възприемах ноктите си като малки бижута.

И така цели две седмици. После започна да се вижда израстналото на нокътя без лак. Не беше много грозно, но започнах да чета в нета как да туширам това, та да мога да задържа още малко красотата на ноктите си. Въобще не ръзсъждавах за ръцете като цяло ... ноктите ми блестяха и аз се чувствах неземна красиваца.

После се опитах да запиша час да ми свалят лака. Имаше чак след седмица. После вместо в шест часа отидох в пет и помолих маникюристката да ме вземе първа. Така и така другата клиентка закъсняваше. Тя се съгласи, зави ми на пръстите някакви неща напоени с ацетон и ме остави да си седя на един стол и да скучая.

Разбира се другата клиентка дойде и понеже тя си беше на ред седна да и правят страхотен гел лак, наречен котешко око в кафявата гама... Когато аз се добрах до стола, лака ми се беше почти отлепил, а ноктите – вече доста пораснали, бяха се извили като фуния.

Момичето предложи да се погрижи за ноктите ми и аз веднага се съгласих. Казах и да ги скъси максимално, защото съм сигурна, че няма да издържат така нацепени. Момичето ги скъси, сложи ми нещо, което би трябвало да е заздравител, даде ми указания какъв заздравител да си купя и си тръгнах.

От тогава ноктите ми започнаха да се чупят и да се цепят където си искат. Преди най-голямата ми драма да счупя маникюр. Сега цялата ми нокътна плочка се е нацепила. За маникюр, макар а къс и дума не може да става.

Не искам да кажа, че момичето не си свърши работа. Напротив ... много, ама много бих искала отново да имам такъв страхотен маникюр. Но това явно не е за мен.  А обожавам този лак. Обожавам блясъка на гел лака, обожавам това, че поне две седмици не мислиш за ноктите си, обожавам това, че не се жули на края на нокътя, че нокътя изглежда плътен и здрав.

Та в тази връзка ... момичета, как спасявате ноктите си и за колко време след гел лак? Колко често си слагате гел лак? Има ли правила? Помоооощ. Искам си красивите лакирани с гел лак нокти. А за това как да поддържате кожата на ръцете си ще ви обясня следващия път. 

 




Черен чай за белота

За да избегнете и кариеса, и зъбния камък, няколко пъти дневно изплаквайте устата си с отвара от черен чай.

Напитката защитава надеждно от 300-та вида бактерии, влизащи в състава на зъбния камък.

Мед за здрави зъби

Медът се оказва едно от най-ефикасните природни средства в борбата с кариеса. Ферментите в него дезинфекцират устната кухина. Освен това медът понижава киселинността и така противодейства на декстрина - „лепилото", с чиято помощ бактериите се закрепват към зъбния емайл.

Сладкото изкушение се препоръчва от стоматолозите и при пародонтоза и хронично възпаление на венците.

Сутрин вместо конфитюр намажете филията си с мед - след това цял ден ще сияете с ослепителна усмивка.




Понякога на пролет започвам да се дразня от постоянното мърморене на хората. Все нещо не им изнася, а пролетта настъпва с бясна скорост: всичко се променя, идва онова вълшебно време, когато деня е безкраен, когато можеш да отидеш на работа, да пиеш кафе с приятелка, да се разходиш и после пак да ти остане време да почетеш книжка на терасата.

Но хората мърморят. Мърморят и не спират.

Толкова мърморят, че в един момент вече не издържам и започвам и аз. То това не е много чудно: когато всички около теб мърморят, идва момент, в който решаваш, че мърморенето е нещо много приятно, нещо нормално и се чудиш защо и ти не мърмориш.

Мърморя си сега, защото за три дни ходих в Пампорово. Въпреки, че е края на сезона е много красиво. Аз не съм почитател на зимата, освен ако не говорим за камина, чаша червено вино, свинска пържола на скара и огромен прозорец, през който да наблюдавам как вали снега.

За снега също имам свои изисквания и ако този сняг не ги спазва пак мога да си мърморя, но за изискванията ми към него ще ви разкажа следващата есен. Сега за трите дни в Пампорово:

Много красиво. Нормална стая. Ол инклузив … ако си мислите, че ще мърморя за храната жестоко се лъжете. Не познавам жена, която да ходи на работа и да домакинства сама, да не се чувства като принцеса, когато има кой да и осигури вечеря без да се налага да мие тенджери и чинии и в същия този момент тази жена да е недоволна.

Аз обаче съм недоволна и мърмореща за пътя до Пампорово и обратно. Ей хора, това са много завои. Ама много. Спряхме за 5-минутна почивка и някой спомена, че остават САМО още 27 км. завои. Аз реших, че се отказвам от пътуването и си оставам там където съм … някъде в Родопите.

Сега вече мърморенето от завоите е по-слабо, защото се върнах още вчера. Разбира се, в тон с всички останали ще си измисля причина за ново мърморене. Но като се сетя за пътуването ми се иска някой строителен инженер да измисли по-прави пътища из Родопите… после да се намери и инвеститор. Иначе просто не знам как ще се съглася да се върна там, въпреки безкрайната красота, ако трябва да мина отново през това изпитание със завоите. 




Вероятно в повечето случаи постепенно увеличаващият се брой свещички върху тортата не те впечатлява особено, тъй като са просто цифра. Когато обаче става дума за храната в чинията ни, е изключително важно дали продуктите са „по-младички", или попрезрели, и точно колко време е изминало, докато достигнат от естествената си среда до нашата чиния. В този смисъл е от значение да подбирате храната и според нейната „възраст".

ПО-ДОБРЕ ПО-РАНО:

Морски дарове  - Прясната херинга, сардините и другите морски продукти, освен че са малотрайни и е добре да бъдат консумирани веднага, доставят солидна доза протеин, без живак, който обичайно се натрупва при „събратята" им, престояли по-дълго време във водата.

Броколи- 20-30 г пресни броколи съдържат специфичен вид антиоксидант, който предпазва от язва и рак на стомаха и се равнява на количеството, което имат 600 г готвени броколи.

Лук - Установено е, че в пресните, все още дребни лукови главички, както и в арпаджика, се съдържа много по-голямо количество полезни вещества и антиоксиданти, отколкото в стария лук.

Банани - Полузрелите банани (жълто-зелените на цвят) съдържат много повече витамин С, отколкото зрелите (жълто-кафявите) или презрелите (кафявите).

ПО-ДОБРЕ ИЗЧАКАЙТЕ:

Грозде - Колкото по-дълго време е изложено на слънце (заради UV лъчите), толкова повече се повишава количеството на ресвератрол в него. Този противовъзпалителен антиоксидант се развива,когато гроздовото зърно престои по-дълго време под слънчевите лъчи или ферментира. Още един аргумент да изпивате по една чаша червено вино всеки ден!

Домати - Както гроздето, така и доматите, които са престояли по-дълго време на слънце, се насищат с повече ключови антиоксиданти, в този случай - ликопен. Така че търсете яркочервени, добре узрели домати - те са поели много повече светлина и полезни вещества от другите.




Ако нямате сериозни проблеми със здравето, а просто искате да се поддържате в добра форма, включете в менюто си някои от изброените по-долу дарове на природата (или всички заедно). Само така ще осигурите на организма си достатъчно сили, за да се противопоставя успешно на замърсяването с шлаки и токсини.

Забраненият плод. Една ябълка на ден и лекар не ви е нужен. Банално, но факт - ябълчната и винената киселина, съдържащи се във вкусния плод, допринасят за ускореното преработване на храната и за изхвърлянето на вредните вещества. Минералите (калций, фосфор, магнезий, калий), ферментите (танин и пектин) и витамините С и А в ябълките предпазват от загубата на микроелементи, неизбежна при пречистване на организма. Можете да изяждате по два-три плода дневно или да си устройвате един-два разтоварващи дни седмично. Най-важното е да се придържате към две правила: да ядете необелени ябълки заедно със семките и да правите това само на гладно - поне 20 минути, преди да седнете на трапезата.

Източната мъдрост. Оризът е зърнено растение, сформирало културата на много цивилизации. Той е идеален абсорбатор, способен да се справи прекрасно с всякакви шлаки. Имайте обаче предвид, че нешлифованият е по-полезен за здравето от шлифования, тъй като в него има и витамини от група В. Не бива обаче да изхвърляте от сметките си и обикновения ориз, стига да не добавяте към него сол, соев сос или масло. В комбинация със сушени плодове той е чудесно средство, гарантиращо безпроблемната работа на дебелото черво.Можете да си устроите двуседмично строго пречистване: две супени лъжици ориз се киснат четири дни (като задължително се изплакват всеки ден), а на петия се изяждат на закуска, след което трябва да се въздържате от храна и напитки в течение на три-четири часа. Започвайки подобен курс, приготвяйте предварително ориза си, т. е. всеки ден слагайте в отделен съд поредната порция и на петия събирайте първия „урожай".

Раираното лакомство. Динената монодиета не само „измива" идеално бъбреците и дебелото черво (тя е своего рода душ за вътрешните органи), но и допринася за по-бързото стопяване на излишните килограми - цели 7 за седмица. Но при условие, че през това време не ядете и не пиете нищо друго. Компания на динята могат да правят само две-три тънки филийки черен хляб. Съществува и един не толкова драстичен вариант на диетата - в продължение на две-три седмици замествайте по едно ядене дневно с резен от сочния плод.

Свежи като краставички. Близък родственик на динята, краставицата е нискокалорична и съдържа много вода - до 95%. Всичко това плюс наличието на фибри, хлорофил и витамин Е я превръща в чудесно слабително средство, допринасящо за естественото изпразване на дебелото черво. Тя е и идеално решение за хората, обещали си да не ядат след 18 часа, понеже не претоварва стомашно-чревния тракт (задържането на тежката храна през нощта е една от причините за интоксикацията и за сривовете в метаболизма).




Ако влезете в една класна стая, насред цялата суматоха, детски игри и глъч винаги ще намерите някое дете, което седи само в далечния ъгъл до прозореца, зареяло поглед в небето. Нищо от случващото се в заобикалящата го реалност не би могло да го изтръгне от магическото му странстване из дебрите на неговия въображаем свят. Нерядко това замечтано дете вместо да слуша скучноватия урок ще се занимава с нещо далеч по-вълнуващо като си рисува в тетрадката или пише стихове.

Такива са Рибите - някак извън този свят, неуловими, неразгадаеми и крехки. Те са възприемчиви към енергиите, които текат в пространството, улавят всички нюанси в настроенията на околните и ги „лепят" като вируси. Често не знаят как да се предпазват от чужди влияния, затова се нуждаят от повече време в изолация, отколкото другите знаци, за да се изчистят и презаредят. Здравословно би било за Рибите да редуват социална фаза с фаза на изолация, но повечето от тях така или иначе го правят интуитивно.

ИЗЯВЕНИ АЛТРУИСТИ

Поради своята свръхчувствителност те трябва внимателно да избират с кого живеят и с кого дружат. Най-добре биха се чувствали със солидна и надеждна личност до себе си, която да ги придърпва към реалността и да им създава усещане за стабилност и предсказуемост в този така недефиниран живот. От друга страна обаче винаги ги грози опасността от прекалено привързване към другия, дори до степен, в която изгубват себе си. Като воден знак Рибите изпитват огромна необходимост да се слеят с другия, да се идентифицират с неговите емоции, за да го разберат. Това им качество ги прави способни на неподражаема емпатия, но за да останат връзките им рамките на здравословното, би трябвало да се научат да поставят граници и да осъзнават, че в едно пълноценно партньорство участват два индивида. Рибите са самоотвержени и пожертвователни, готови на всичко, за да облекчат болката на другия, която никой друг не може да усети така силно и непосредствено както те. Много от тях притежават вродени лечителски дарби и се занимават с алтернативна медицина, лечебни и духовни практики и дори традиционна медицина - стига да могат да помагат на другите и да имат възможност да допринесат за уталожването на човешкото страдание. Те са готови да понесат всичко, ако това ще помогне на някого. Ако видите пред вас да спира кола и от нея да излиза костюмиран господин насред поройния дъжд, само и само за да спаси куцото куче на пътя, веднага можете да предположите, че той най-вероятно е представител на състрадателните Риби. Тези нежни създания се чувстват най-щастливи, ако се занимават с благотворителна и доброволческа работа в свободното си време. Те са готови да се погрижат за всеки - близки, приятели, животни, непознати.

ВРАГОВЕ НА САМИТЕ СЕБЕ СИ

Състрадателната им природа нерядко ги въвлича в ситуации, в които стават жертва на лековерието и наивността си. Хората ги използват и се възползват от готовността им да откликнат. А самите Риби трябва честно да си отговорят на въпроса дали не са така всеотдайни и позволяващи да им се качват на главата, просто защото вярват, че по този начин ще си купят обичта на другия. Защото в действителност за тях това да останеш самотен и необичан е твърде страшно.

Разбираме, Риби, страх ви е да не нараните чувствата на другите, защото след това ще се въргаляте в самообвинения, ще се самоизмъчвате и ще правите от мухата на незначителната си вина драматично голям слон, сякаш само чрез нея можете да се усетите истински значими и забелязвани. Но понякога се иска да ударите по масата, да заявите нуждите си и да се освободите от този мъченически комплекс, който само отравя взаимоотношенията ви. Ако сами се поставяте в мазохистични роли, не се учудвайте, че хората инстинктивно реагират садистично спрямо вас.

От всички знаци в зодиака Рибите са най-склонни към зависимости и пристрастявания. Това се дължи, от една страна, на крехката им природа, която няма необходимата устойчивост за справяне с трудностите в живота, и първосигналния избор, който правят е да избягат от проблема, скривайки се или в алкохола, или в употребата на вредни вещества. От друга страна, Рибите понякога целенасочено биха търсили опитности с психеделици, защото те им разкриват някаква друга реалност, отвъд ограниченията и условностите на физическата действителност, реалност, в която са едно цяло с космоса и всичко съществуващо. Всяка Риба тайничко в себе си мечтае да се върне във вътреутробната безметежност, във вселенското лоно на безграничните възможности, още преди да са се проявили.

Разбира се, Рибите се пристрастяват преспокойно и към храна, цигари, лекарства, връзки, хобита, приятелства - към каквото се сетите. Колкото и да е странно обаче, много от тях развиват физическа непоносимост към наркотици и всякакви видове химикали, включително медикаменти, което може и да е мъдрият отклик на тяхното тяло да ги предпази от тях самите.

ВРОДЕНИ АРТИСТИ

Поради непрекъснатата си връзка със света преди и след живота, с енигматичната реалност на незримото и неописуемото Рибите сами по себе си излъчват една отвъдност и магнетичност, която завладява и лишава от свободна воля. Едва ли има киноман, който да не е попадал в плена на бездънните виолетови очи на Елизабет Тейлър - типична представителка на знака.

Рибите са безкрайно артистични, което се дължи както на способността им да черпят пряко от фините полета на фантастичните и митологичните светове, така и на вродената им дарба да се превъплъщават - истински хамелеони.

Рибите са изключително интуитивни и много от тях имат свръхсензорни преживявания. Те сънуват ярки и понякога пророчески сънища. 

 




В началото бе... Овенът

Овните са лидери независимо от своя пол. Те са пионери и първенци, винаги устремени към ръководна позиция и нетърпящи конкуренция. Във всяка компания из върховете на мениджърската йерархия се навърта поне един Овен. И ако не Слънцето, то поне асцендентът му ще бъде в Овен или ще има изявен Марс (планетата-управител на войнствения знак).

Овен е първият знак от зодиака, началото му е точката на пролетното равноденствие - предвестник на астрологическата нова година. Символът му е животно, въплъщение на куража, смелостта и решимостта.

Овен се асоциира със зората, пролетта, началото и възраждането на живота.

Обладани от духа на пролетната магия, родените под знака на Овен завинаги са вперили поглед напред към бъдещето и никога не поглеждат назад. Тяхното най-естествено състояние е инициативността, водачеството, действеността. Овните влагат енергията си в това да случват нещата и не могат да търпят пречки по пътя си.

Тези витални, инстинктивни и първични като самия живот в най-чистата му форма същества завинаги запазват младежкия си дух и съвсем заслуженото си прозвище „деца на зодиака", които неуморно търсят своята идентичност. Те са жизнерадостни, открити, напористи и смели личности, които дълбоко, неподправено и несъзнавано честват в себе си простия факт, че са живи. Цялата им същност е израз на този изконен празник на непрестанно възраждащия се и обновяващ се живот. Това се проявява в тяхната импулсивност, експанзивна емоционалност, нетърпеливост и нетолерантност. Те искат всичко тук и сега и не приемат отказ или съпротива.

Овенът първо действа и после мисли, саморефлективността определено не е сред силните му страни. Има склонност към необмислени рискове, затова трябва да се стреми да насочва силата и енергията си към зрели и конструктивни цели, както и да се самовъзпитава в далновидност, приемственост и преминаване през житейските процеси от началото им до края, без да прескача етапи и да прави драми.

Жизнеутвърждаващата сила на енергията

Произходът на глифа, с който се обозначава първият знак от зодиака, се крие някъде в мъглата на древното минало. За пръв път символът на Овена се появява в Древен Египет и изобразява главата на бог Амон, смятан за главно божество сред всички останали. Във ведическата (индийската) астрология се казва, че символът на Овена представлява възходящият поток на Духа, фонтан, извор на вселенското съзнание в неговия креативен аспект. Оприличаван е също и на рогата на овена, на разпъпващ се цвят на пролет и на покълващото семе, от което след това се ражда плод, цвете, дърво.

Също като знаците Близнаци, Лъв, Везни, Стрелец и Водолей, Овенът е с позитивен (мъжки, активен) поляритет и екстровертен по своя характер. Затова и хората, родени от края на март до края на април, са импозантни, комуникативни, социални и въздействащи. От друга страна обаче, на тях им липсва дълбочината на разбирането и фината емоционалност на „негативните" (в смисъл на женски, пасивни) знаци Телец, Рак, Дева, Скорпион, Козирог и Риби. Овенът жадува за вълнение, движение, адреналин и насочва жизнената си енергия навън към обкръжението, а не навътре към себе си и своя собствен, субективен свят на интимните преживявания. Той е най-крещящо екстровертен от всички „позитивни" знаци, като Стрелецът го следва по петите.

Противоположният знак на Овен е Везни. Двойките противоположни знаци представляват двете лица на една и съща монета и в крайна сметка всеки един от полюсите има за задача да достигне до разбиране и за другия край. От Везните Овенът научава, че живее в колективно общество, където има място за всеки под слънцето, че не може да свърши нищо сам и че винаги ще зависи в крайна сметка от помощта, кооперативността и енергията на съмишленици и партньори. Така Овенът, развивайки своята ярка индивидуалност и налагайки волята си по пътя на самоосъществяването си, осъзнава, че не може да познае себе си, ако не влезе във взаимоотношение, обмен и връзка, оглеждайки се в другия. Така оформянето на „свежото" его на Овена се превръща не в самоцел, а в мисия на водачество и служба на общността, за да може животът да се разгръща и човечеството да прогресира. 

 




  1. Актуално
  2. Популярно
  3. Коментари