Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha
Четвъртък, 27 Април 2017

Лед

By  Ян 20, 2016

Днес тупнах. Много смешно, много силно, малко болезнено и много, ама много срамно. Стъпих на една място, видимо заледено, първо защото нямаше къде другаде да стъпя и второ – защото за част от секундата реших, че не е толкова заледено колкото ми се струва. Срамното е не самото падане, а факта, че две минути преди това една друга жена, със същите като моите размисли и със същата правилна преценка за нещата тупна на същото място. Е, тя е по-млада от мен, със спортни дрехи, хубавка една такава … та веднага се намери един мил, млад човек да и помогне да стане, да и се усмихне, да и подаде отлетялата в една близка преспа сняг чанта…

Как да не ти хареса да тупнеш?!?! Истината е , че на мен много ми хареса … много. Явно за това след като прецених правилно ситуацията, минах на правилното място и тупнах по правилния начин. Имах намерение да е по-артистично падането, с повече финес, отговарящ на префърцунените ми дрехи и прекрасната чанта, но нещо не ми се получи. Нито беше красиво, нито артистично, нито пък се намери някой да ми помогне да се изправя. За чантата отлетяла в същата преспа, в която отлетя предишната чанта и дума не можеше да става… Мъка, мъка … А си боли като на истинско падане, защото колкото и да се стараеш падането си е падане… 

Last modified on Четвъртък, 19 Май 2016 06:13

Leave a comment

Make sure you enter the (*) required information where indicated. HTML code is not allowed.

  1. Актуално
  2. Популярно
  3. Коментари