Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha
Петък, 28 Юли 2017

ЧОВЕК НА ПЛАЖА

By  Авг 26, 2016

Лежа си на плажа. Почти празен плаж. Вече е девет и тридесет и все още почти няма хора. Винаги избирам плаж, който е слабо посещаван, за да се насладя на шума на вълните, без да се налага да слушам чужди разговори ...

На плажа, на който ходя през деня се събират не повече от тридесетина човека, а плажа е наистина огромен.

Е, добре питам се аз защо всички се трупаме на едно и също място? При толкова свободно място на плажа, всеки който дойде, си слага чадъра толкова близо до моя, че сянката му пада върху мен, а не върху него. Огледах се и реших, че всички се струпваме толкова близо един до друг, защото всички искаме да сме възможно най-близо до водата.

Има логика – помислих си аз – то така ти е по-хладно, чуваш шума на вълните... и някак не ти се иска да вярваш, че след ден, два си тръгваш.

На следващия ден, водена от собственото си прозрение, реших да си сложа хавлията на средата на огромния паж. Да кажем – четири реда, след първия, онзи който е най-близо до водата. Казвам четири реда и имам в предвид онези позиционирани чадъри на платените от определени хотели плажове. Само да поясня, плажа на който ходя, граничи с платен плаж, който е с 15 реда чадъри и шезлонги... плюс заведение на определно разстояние от шезлонгите ...

Та сложих чадъра си някъде към четвъртия ред, легнах си кротко и се заслушах във вълните. Половин час по-късно дойде младо семейство с две деца, после двама възрасни с едно внуче, двама млади влюбени и компания от петима тийнейджъри. Всички, без изключение си наредиха чадърите и хавлиите около мен. Никой, амо никой не отиде на „първа линия“ до водата въпреки, че там беше празно. И въпреки, че същите хора бяхме там предишния ден. Пак почти един върху друг. Мястото до водата остана празно до обяд, когато аз си тръгнах.

Никой не отиде по-далече от другите. Никой не потърси относително усамотение и никой, ама никой не заговори непознат.

Даже като се замисля, бих била много по-тревожна, ако съм сама на плажа. Вероятно не бих останала на такъв плаж... Не знам защо. Дали заради подозрението, че на самотен плаж може да ми се случи нещо нежелано?!?! Или защото, всички се чувстваме много по-сигурни с други човешки същества наоколо?

А... не правим ли абсолютно същото и в ежедневието си? Та нали всички се стремим да живеем в голям град? И почти всички живеем в апартаменти, в блокове и входове заедно с много други хора – и добри, и лоши.

И това не ни прави нещастни ... защото човека е стадно животно и само в стадото се чувства сигурен и спокоен.

Не казвам, че това е лошо нито пък, че е добро. Това вероятно е само инстинкт от времето, когато човека е оцелявал само заради това, че е в стадо ... все пак, коя съм аз та да коментирам хиляди години еволюция.

Но ... не може ли поне на плажа, там където има възможност, да си осигурим малко уединение? Толкова ли много искам? Хора на плажа, но на прилично разстояние, поне толкова, че да не ползвам сянката на чуждия чадър, а да си следвам сянката на моя ... и да не чувам чужди разговори?

Last modified on Петък, 26 Август 2016 11:06

Leave a comment

Make sure you enter the (*) required information where indicated. HTML code is not allowed.

  1. Актуално
  2. Популярно