Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha
Неделя, 23 Април 2017

МАЛКО ЗА БУДИЛНИКА

By  Юни 01, 2016

Преди години в далечната 2001 имах страхотен будилник, сребрист, без батерия, който тик-така и има бутонче отгоре, за да го спреш когато звънне сутрин … и нямах мобилен телефон. За тези, които са се родили с мобилен телефон ще кажа, че имаше и такова време, в което се справяхме и без телефон в чантата и интернет. То тогава и нета не присъстваше във всеки дом, но това е съвсем друга тема.

Беше Никулден. Наложи ми се да пътувам до Вършец по работа.  Онзи Никулден беше истинска приказка: заваля сняг от сутринта и не спря няколко дни. И тогава, и до ден днешен, за да се прибереш от Вършец в Монтана трябва да хванеш преминаващ автобус от София. Излязох на време и отидох на автогарата. От там ми обясниха, че заради снега ще трябва да чакам автобуса на едно кръстовище.  Примирих се. Отидох на кръстовището, застанах пред едно малко магазинче за канцеларски материали и детски играчки и зачаках… Чаках, чаках докато замръзнах. Духаше силен вятър. Носи снежинките и ги забива в лицето ми. Ръцете и краката ми изтръпнаха от студа.

Не знам след колко време, продавачката от магазинчето излезе и ми предложи да вляза вътре на топло докато чакам. В началото отказах, защото се страхувах да не би да дойде автобуса и шофьора като види, че няма пътници да подмине без да спре. Все пак жената се оказа много по-разумна от мен и предложи да се сменяме на вън. И така през 15 минути или аз или тя дежурехме на спирката.

Автобуса трябваше да мине в три часа след обяд, а вече беше станало пет и аз започнах сериозно да се притеснявам. Няма да споменавам за това, че по онова време даже не можех да си позволя да преспя на хотел. Но и не можех да се обадя на някого да дойде да ме вземе, не можех да се обадя за такси, което да ме закара до Берковица, за да хвана влак, не можех да се обадя и на колежка, която живее във Вършец … Не можех да се обадя.

Тогава се прибрах, разбира се. Един предприемчив таксиметров шофьор ме закара до Берковица, заедно с още четири учителки, пътуващи от Монтана. Изпуснахме влака за няколко минути та се наложи да чакаме следващия, който тогава беше около осем часа вечерта. Беше голямо приключение и сега като се връщам на зад във времето ми се струва интересно.  На следващия ден станах с ясното съзнание, че не мога повече да се противя на новостите в техниката и че мобилния телефон е удобство, а не бреме.

Тогава си купих първия мобилен телефон. Алкател, с когото бяхме заедно пет години и който преживя множество изпускания и едно пране в пералня на 40 градуса с омекотител. Няколко дни по-късно установих, че има доста удобства в него, едно от които беше аларма за будилник. И прибрах  будилника на дъното на един шкаф.

Години на ред спах с телефон под възглавницата. До вчера, когато качвайки се в автобуса, отново за Вършец установих, че съм си забравила телефона. Цял ден се чувствах ужасно. Все едно целия свят беше изчезнал. Нямах връзка с никого, защото не помня ничии телефон, но и да помнех няма улични кабинки, за да се обадя, нямам интернет … Изведнъж от някаква „важна“ личност, на която постоянно и звъни тел., или в малкото свободно време се обучава през фейсбук или … търси някаква нова техника през интернет се превърнах  в първобитен човек – самотен, без връзка с най-близките хора и без грам информация.

И вчера се прибрах, разбира се. Някъде към края на деня установих, че съм се справила с всички задачки, които имах и без помощта на телефон с интернет. Даже бях на ръба на еуфорията. Все едно съм покорила планински връх без никаква подготовка.

Вечерта си наваксах с интернета, фейсбука и кабелната, но разрових онзи шкаф, открих си будилника и отново го включих в живота си. Е малко ми е стряскащо сутрин, защото звъни, вместо да пее песен или да ромоли поточе за събуждане … но това е. Единствения начин повече да не си забравям телефона е, ако той нощем спи в дамската ми чанта.

Знам всички „за“ и „против“ на мултифункционалните устройства. За  мен особено ценно е това, че нося по-малко вещи като тръгна да пътувам /почти всеки ден/, но за вещите, които стоят в къщи трябва да обмисля нова стратегия.

За сега – Будилнико, добре дошъл отново в живота ми!




Last modified on Сряда, 15 Февруари 2017 07:27

Leave a comment

Make sure you enter the (*) required information where indicated. HTML code is not allowed.

  1. Актуално
  2. Популярно
  3. Коментари