Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha

ЗА РЕМОНТА НА КУХНЯТА С ЛЮБОВ

By  Апр 26, 2016

Нямаше ме известно време, през което ми се случиха много неща. Е, не мога да ви разкажа за всичко едновременно за това започвам с едно от тях. Не е най-важното, но обещавам, че ще разкажа за всичко. Без да ви дотягам.

И така днес ще поговорим за ремонта на моята кухня.

Всичко започна с това, че решихме да се откажем от съдомиялната. Аз бях тази, която винаги е твърдяла, че съдомиялната е от жизнена необходимост в една кухня. Сигурно  е така. С времето установих, че съдомиялната всъщност не е толкова голям консуматор, за колкото обикновено се счита. Със сигурност установих, че при редовното и използване харчим в кухнята по един кубик вода. Без да има вързана пералня на същия водомер. За ел.енергията не знам. Но вече нямам съдомиялна и не виждам чак толкова голяма разлика в сметките.

Ще питате тогава защо и е нази луда жена да се откаже от нещо, което и върши работа, облекчава живота и не харчи много? Защото имаме малка кухня и е крайно непрактично да хабиш място за съдомиялна, а да няма място да се разминат двама души. И така.

С подаряването на съдомиялната предполагам се сещате, че настъпиха някои неудобства едно от които е, че зейна огромна дупка. Колкото повече се взирахме в дупката толкова по-огромна ставаше. И грозна. И непоправимо ... непоправима. Е, разбрахме, че лятото мирише в кухната на блатото на Шрек, защото под старите шкафчета, в нещо като вана със зидани прагове е сложен /или оставен/ балатум, който от време на време се мокри и няма как да изсъхне. А се мокри от това, че между двете шкафчета няма термо – плот и всеки път когато разлея нещо се стича вода между тях.

Най-накрая, понеже не сме от хората, които могат да наемат вътрешен дизайнер взехме някои решения. И се хвърлихме в блатото с изненадите. Първото, което решихме е да обявим шкафчетата в подходящ сайт. Честно да ви кажа, никак не очаквах да се обади някой и да хареса старите ни шкафчета. Все пак, седмица по-късно ни се обадиха, дойдоха, спазарихме се и си ги взеха. На тях им трябват, на нас – не. Щях да полетя от радост. На следващия ден – неделя реших да направя мекици с цялото неудобство на това да мия в остатъка от кухнята. Всъщност останаха само две шкафчета, онова с мивката и другото до него, между които вече обясних се стичаше вода. Направих прилични мекици и измих. После си направих кафе, тръгнах да го изпия на терасата и ...

Под шкафовете се беше събрала цялата мръсна мода.  Започнах да попивам водата, за да не наводним тавана на съседите. И понеже никой не звънна в близките два часа явно съм успяла. Извикахме приятел, който ни помогна, а жена му ни донесе вечеря. Не знам кое от двете ми хареса повече. И останахме в празна кухня. Зад шкафовете и под тях нямше плочки и решихме, че сега е момента да залепим някакави.

Но се появи нов проблем. Днешните плочки са с различни размери, от старите такива. Плюс това новите плочки за много по-дебели от старите. Остана ни да избираме между това дали да не подменим всички плочки или да търсим /търсим, търсим ......./ някакви що годе подходящи.

Ето за това е днешната ми статия. За това, че решиш ли да правиш нещо трябва да разполагаш с 500 лв. повече от това, което си предвидил първоначално. Дори да ги имаш, трябва да предвидиш и двойно повече време, защото плановете за ремонт са онова, което никога не се случва. Винаги се появяват изненади. Не обичам изненади. Не мога да разбера защо винаги изненадите са в посока, която трябва да изтърпиш или да заплатиш. Защо нито веднъж някой не започна да прави ремонт и да му останат 200 лв. например?

И за да не се оплаквам постоянно ще ви кажа, че в ремонта преоткрих ... приятел. Знаете ли колко е сгряващо, когато цялата ти кухня е неизползваема и тогава една твоя приятелка идва и просто ти оставя част от тяхната храна?!

Ремонта вече приключи и аз имам страхотна кухня. Но всеки път, когато вляза в нея се сещам за неочакваните жестове, които направиха нашите приятели: един развали някакъв праг, който не знаехме как да развалим, друг ни залепи плочките и все още не е казал какво иска в замяна, трети – ни донесе храна, когато не знаехме къде са ни тенджерите и солта...

Вече обичам ремонта. Обичам изненадата, която получих: имам истински приятели, не само хора, с които пия кафе в събота на обяд. Приятели, на които мога да разчитам и много се надявам – и те да разчитат на мен. За това ви препоръчвам да си направите ремонт тази година. И да имате смелостта да помолите някой да ви помогне.  




Last modified on Сряда, 15 Февруари 2017 07:45

Leave a comment

Make sure you enter the (*) required information where indicated. HTML code is not allowed.

  1. Актуално
  2. Популярно