Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha
Вторник, 26 Септември 2017

ЗА ЖЕНИТБАТА ... ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ

By  Мар 21, 2016

Днес като на всяка друга жена ми се налага да сключа граждански брак. И понеже съм съвременна жена основния ми мотив за това е, че искам да отглеждам дете. Ама не искам да сключвам брак.

Не ме разбирайте погрешно. От доста време живея заедно с мъж, който нито е много добър, нито много лош, нито много приказлив, нито мълчалив, нито богат, нито беден. На фона на това, че аз съм прекрасна и без недостатъци (хахаха, глупости) си го харесвам. Харесвам редките му погледи, предназначени само за мен и една усмивка, която винаги си я разпознавам и която никога, ама никога не използва за друг. Даже за майка си.  Харесвам това, че винаги мога да се скарам с него, а той да мълчи и това, че знае, че когато той се кара с мен аз няма да мълча. 

Харесвам очите му, харесвам способността му да преценява как ще стоят определени мебели в определена стая, харесвам това, че често ходи за риба, а на мен ми остава да отделя цял ден само за себе си. Харесвам го и не искам да обявявам нов кастинг за друг мъж, въпреки че като всяка жена бих променила половината неща в него, а после отново бих ги променила …

Така че за сега съм с този мъж и искам дете. Но не искам да сключвам брак.

Понеже сме от онези 300 хил. български семейства, които не могат да имат биологично дете, решихме да осиновим. За мен начина, по който ще се появи детето в семейство няма значение. Разбира се, това не винаги е било така и точно заради това минахме през целия ад на инвитро процедурите, които ни скапаха отношенията, източиха парите и ми отключиха няколко нелепи алергии, с които ще ми се наложи да живея.

Няма да ви говоря за документите, които трябва да се съберат, за да кандидатстваш за осиновител. За това има много писано в нета. И кой каквото и да ви говори документите общо струват не повече от 200 лв. за двамата и отнемат максимум една седмица да ги съберете. Нищо работа в сравнение с инвитро процедурите. Не боли. И нямаш нереални очаквания, които после да ти скапят психиката, когато не се случат.

Социалните работници от своя страна са много внимателни – все едно си отишъл на психиатър. Знам ще кажете, че това им е работата, но само си помислете за всички други, които им е работа пък не си я вършат съвестно – както лекарите, при които явно попаднахме.

Е, събрахме си документите, подадохме ги и социалния работник каза нещо от рода на: Перфектни сте, документите са изрядни, но нямате сключен граждански брак. Добре е, след като сте се решили на такава стъпка да се подпишете, защото в акта за раждане на детето ще пише само единия от вас.

Е, те заради това ще трябва да се подпиша. Да сключа граждански брак. А не искам.

Не искам да се чувствам вързана, въпреки, че когато не съм вързана се държа като такава. Важното за мен е, че не се чувствам така. Но днес се налага да се вържа… и да се чувствам така. Много, ама много съжалявам за това свое решение. Явно, за да изпълниш една своя мечта, трябва да платиш с нещо ценно … при инвитрото – с пари и нерви, при осиновяването – с чувството си за свобода. 

Last modified on Сряда, 08 Юни 2016 06:37
Login to post comments
  1. Актуално
  2. Популярно