Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha
Сряда, 20 Септември 2017

За чистенето и други подобни дивотии

By  Мар 16, 2016

Истината е, че късно се научих да чистя жилището се. Защото късно се научих да изхвърлям непотребни вещи. То кое колко ми трябва е друг въпрос, но съгласете се, че не можеш да изчистиш една стая, ако постоянно събираш някакви неща в нея. Да изхвърлям ме научи една приятелка, която за да си изчисти шкафче от тоалетката си ми подари три чисто нови, не използвани парфюма.

Реших и аз да пробвам.

Махнах всички пътеки, пътечки, една ваза със сухи цветя и други каквито се сетиш дивотии от пода. За мое учудване се появи прекрасен дървен паркет, който даже не се нуждае от циклене и лакиране. Е, все пак като една нормална средно-луда жена решавам, че лятото непременно ще се надишам с яхтен лак и сама ще си лакирам пода … три пъти.

Махнах всички джиджавки, които вече наричам прахосъбирачки. Намират се в секцията, по первазите на прозорците, на малката масичка за кафе и на други места, за които обикновено не се сещам. Освен когато не чистя де. Тогава се появят от никъде и се налага да отместваш, да чистиш под тях, след това в зависимост от вида на джиджавката да я миеш и подсушаваш или да я избършеш от прах, понякога с препарат, друг път със суха кърпа…

Събрах и изхвърлих всички безплатно получавани вестници, онези които купувам заради програмата на телевизията и всички списания, включително онези, които много ама много харесвам със съвети за градината. Понеже нямам градина де. Иначе сигурно щях да измисля причина да си ги оставя и да им се радвам в студените, зимни вечери. Оставих се само списания с модели за плетене. Тях категорично не мога да изхвърля, въпреки че сега в нета можеш да откриеш всичко. Добре де … като поразмисля може и да ги сваля два етажа по-надолу и да ги подаря на една съседка – пенсионерка, която обича на плете.

Внимателно прецених кои и колко чаши използваме в къщи. Останалите ги прибрах в една кутия и ги сложих в мазето. Знам, че ще ме упрекнете, че това е грешка и че е трябвало направо да ги оставя до контейнера, но все пак съм нова в изхвърлянето така, че моля ви се отнасяйте малко по- снизходително към мен. Оказа се, че имам 15 чаши за вода от три различни вида, 7 чаши за червено вино – всичките различни, 3 чаши за бяло вино, включително и една кристална, и 9 чаши за ракия от неизвестен брой комплекти. Хубава работа. Но като ти дойде човек в къщата няма как да сложиш еднакви чаши на масата.

Прибрах си колекцията в кашончета и отново в мазето. Колекционирам единични чаши за ракия, като обожавам онези от преди 50-те години. Формите на чашите са перфектни, стъклото е тънко и леко помътняло от годините, цветовете са прекрасни, релефа на цветчетата – където го има –невероятен. Обожавам ги. Но … явно нямат място в живота ми в момента и то в малък апартамент. Мечтата ми е, да имам възможност да им направя стъклени витрини с осветление … но това не е работа за днес, така че завих всичко във вестници и подредих в други кашончета с надпис: Не пипай, внимавай, моя колекция.

Изпрах и подарих така наречените шалтета за спалната. Освободи ми се достатъчно място и време. В момента, си опъвам на спалната красиво спално бельо: имам с бродирани врабчета, защото това е повтарящ се мотив във всички стаи, да не говорим, че и на терасата ми идват едни нахални, гръмогласни врабчета, които храня; с пеперуди защото наистина много харесвам рисувани пеперуди, даже сложих три /китайски, изработени от непознат материал/ на комарника на вратата към терасата и с гербери … защото много, ама много харесвам жълто, червено и оранжево… Изпрах и подарих нещата, които се слагат на дивана, за да пазят тапицерията. После като размислих, установих, че от толкова пазене дивана вече е грозна гледка на фона на сегашните дивани и въпреки добре запазената си тапицерия направо го мразя.  Обявих го за продажба на старо и се юрнах да проверявам офертите за нов диван.

Докато открия ролетка, за да меря из хола, установих  че има шкаф, в който две трети от нещата не са ми познати. Събрах ги и отново ги пренесох в мазето. Мислех да ги изхвърля, но сетих, че непознатите  за мен неща, може да са важни за половинката и реших да ги пощадя. После се оказа, че съм постъпила правилно.

Накрая си направих  кафе и седнах. После размислих и звъннах на една приятелка. Сипахме си по малко уиски с кафето, разделихме си един черен шоколад и се заехме да обсъждаме с кой цвят лак да се лакираме …

Така мина денят ми за чистене. Чувствам се свободна и за първи път като се огледам ми се струва чисто, а не мисля постоянно, че съм почистила пода, но секцията – не и други подобни… знаете за какво ви говоря. Така че дами, горещо ви препоръчвам да забравите всичко, на което са ви учили майките и свекървите, седнете, преценете кое не ви трябва и просто се отървете от него. Не е необходимо два пъти седмично да хабите по три часа за чистене, вместо да намалите тази работа на час… а останалото време отделете на някоя приятелка и лакирането на ноктите си … 

Last modified on Четвъртък, 19 Май 2016 06:17
Login to post comments
  1. Актуално
  2. Популярно