مبل راحتی صندلی مدیریتی صندلی اداری میز اداری وبلاگدهی گن لاغری بازی اندروید تبلیغات کلیکی آموزش زبان انگلیسی پاراگلایدر مارکت اندروید خرید بلیط هواپیما دانلود آهنگ جدید آهنگ جدید آهنگ پروتز سینه پروتز باسن پروتز لب میز تلویزیون

За чистенето и други подобни дивотии

By  Мар 16, 2016

Истината е, че късно се научих да чистя жилището се. Защото късно се научих да изхвърлям непотребни вещи. То кое колко ми трябва е друг въпрос, но съгласете се, че не можеш да изчистиш една стая, ако постоянно събираш някакви неща в нея. Да изхвърлям ме научи една приятелка, която за да си изчисти шкафче от тоалетката си ми подари три чисто нови, не използвани парфюма.

Реших и аз да пробвам.

Махнах всички пътеки, пътечки, една ваза със сухи цветя и други каквито се сетиш дивотии от пода. За мое учудване се появи прекрасен дървен паркет, който даже не се нуждае от циклене и лакиране. Е, все пак като една нормална средно-луда жена решавам, че лятото непременно ще се надишам с яхтен лак и сама ще си лакирам пода … три пъти.

Махнах всички джиджавки, които вече наричам прахосъбирачки. Намират се в секцията, по первазите на прозорците, на малката масичка за кафе и на други места, за които обикновено не се сещам. Освен когато не чистя де. Тогава се появят от никъде и се налага да отместваш, да чистиш под тях, след това в зависимост от вида на джиджавката да я миеш и подсушаваш или да я избършеш от прах, понякога с препарат, друг път със суха кърпа…

Събрах и изхвърлих всички безплатно получавани вестници, онези които купувам заради програмата на телевизията и всички списания, включително онези, които много ама много харесвам със съвети за градината. Понеже нямам градина де. Иначе сигурно щях да измисля причина да си ги оставя и да им се радвам в студените, зимни вечери. Оставих се само списания с модели за плетене. Тях категорично не мога да изхвърля, въпреки че сега в нета можеш да откриеш всичко. Добре де … като поразмисля може и да ги сваля два етажа по-надолу и да ги подаря на една съседка – пенсионерка, която обича на плете.

Внимателно прецених кои и колко чаши използваме в къщи. Останалите ги прибрах в една кутия и ги сложих в мазето. Знам, че ще ме упрекнете, че това е грешка и че е трябвало направо да ги оставя до контейнера, но все пак съм нова в изхвърлянето така, че моля ви се отнасяйте малко по- снизходително към мен. Оказа се, че имам 15 чаши за вода от три различни вида, 7 чаши за червено вино – всичките различни, 3 чаши за бяло вино, включително и една кристална, и 9 чаши за ракия от неизвестен брой комплекти. Хубава работа. Но като ти дойде човек в къщата няма как да сложиш еднакви чаши на масата.

Прибрах си колекцията в кашончета и отново в мазето. Колекционирам единични чаши за ракия, като обожавам онези от преди 50-те години. Формите на чашите са перфектни, стъклото е тънко и леко помътняло от годините, цветовете са прекрасни, релефа на цветчетата – където го има –невероятен. Обожавам ги. Но … явно нямат място в живота ми в момента и то в малък апартамент. Мечтата ми е, да имам възможност да им направя стъклени витрини с осветление … но това не е работа за днес, така че завих всичко във вестници и подредих в други кашончета с надпис: Не пипай, внимавай, моя колекция.

Изпрах и подарих така наречените шалтета за спалната. Освободи ми се достатъчно място и време. В момента, си опъвам на спалната красиво спално бельо: имам с бродирани врабчета, защото това е повтарящ се мотив във всички стаи, да не говорим, че и на терасата ми идват едни нахални, гръмогласни врабчета, които храня; с пеперуди защото наистина много харесвам рисувани пеперуди, даже сложих три /китайски, изработени от непознат материал/ на комарника на вратата към терасата и с гербери … защото много, ама много харесвам жълто, червено и оранжево… Изпрах и подарих нещата, които се слагат на дивана, за да пазят тапицерията. После като размислих, установих, че от толкова пазене дивана вече е грозна гледка на фона на сегашните дивани и въпреки добре запазената си тапицерия направо го мразя.  Обявих го за продажба на старо и се юрнах да проверявам офертите за нов диван.

Докато открия ролетка, за да меря из хола, установих  че има шкаф, в който две трети от нещата не са ми познати. Събрах ги и отново ги пренесох в мазето. Мислех да ги изхвърля, но сетих, че непознатите  за мен неща, може да са важни за половинката и реших да ги пощадя. После се оказа, че съм постъпила правилно.

Накрая си направих  кафе и седнах. После размислих и звъннах на една приятелка. Сипахме си по малко уиски с кафето, разделихме си един черен шоколад и се заехме да обсъждаме с кой цвят лак да се лакираме …

Така мина денят ми за чистене. Чувствам се свободна и за първи път като се огледам ми се струва чисто, а не мисля постоянно, че съм почистила пода, но секцията – не и други подобни… знаете за какво ви говоря. Така че дами, горещо ви препоръчвам да забравите всичко, на което са ви учили майките и свекървите, седнете, преценете кое не ви трябва и просто се отървете от него. Не е необходимо два пъти седмично да хабите по три часа за чистене, вместо да намалите тази работа на час… а останалото време отделете на някоя приятелка и лакирането на ноктите си … 

Last modified on Четвъртък, 19 Май 2016 06:17
Login to post comments
  1. Актуално
  2. Популярно

Последвайте ни във фейсбук