Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha
Вторник, 26 Септември 2017

Празника ми днес

By  Фев 14, 2016

Днес се събудих от припряно тропане по шкафчетата, ровене, издирване на някакви предмети. Знаех, че това е част от подготовката за празнуването на св.Зарезан на вилата в изцяло мъжка компания. Вече будна, имитирайки дълбок сън се сетих, че мъжа ми не прояви толкова голям ентусиазъм лятото, когато поисках да отидем на пикник до една река. Не, че имах кой знае какви по-добри планове за днешния ден, но все пак си беше повод за страдане още от сутринта.

Той излезе, станах, взех си душ и си направих едно нес-кафе с мляко. Седнах си в едно уютно, слънчево кътче, което изисква още 300-400 лв., за да стане перфектно, пуснах си музика и с мъка погледнах пода, който отново беше за чистене. То няма и как да не е, като всяка сутрин се разхождаме с обувките, за да проверим дали сме изключили това или онова. Както и да е. Избутах тази мисъл в едно тайно отделение на мозъка ми, където няма как да ми създава сутрешно напрежение и се загледах навън.

Обичам това време от годината. Аз го наричам обещание за пролет. Времето, преди да се разлистят дърветата, преди да се появят гадните хапещи насекоми, времето преди ... времето, когато правиш планове за лятото, а не когато си разочораван от поредното еднообразно лято...

Стана 10 часа, а телефона ми мълчеше. Какъв е този телефон – не знам. Мълчи точно когато искам да звъни и звъни, точно кагото не искам ... Помислих си: имам достатъчно приятелки, а днес ще си изкарам деня сама. Е, все пак е неделя и все пак не всеки мъж ще е на вилата с мъжка компания ... защо никоя от тях не ми се обажда?

Измислих си една страхотна реч по повод на това, че са ме оставили сама да си скучая ... после я съкратих малко за повече драматизъм. Даже се улових, че съм толкова добра, че докато я репетирах на ум една единствена сълза се търкулна от лявото ми око, по външната страна на бузата... Добре, че се осъзнах навреме и се дръпнах от масата, та сълзата да не падне в кафето ми.

Настроих се, цял ден да страдам, което щеше да е просто прекрасно, защото навън грееше едно слънце, което просто те вика да излезеш и да се разходиш. Но не – аз нямаше да се разхождам, нямаше да звънна да проверя какво правят приятелките ми и за нищо на света нямаше да им предложа на никоя от тях да излезем.

Щях да  си страдам на спокойствие, а страданието можех да подсиля с няколко романтични филми...после пък щях да си имам достатъчно добро оправдание за това, че не съм изчистила ...

Да, ама не. Звънна ми една приятелка и с мъжа и ме изведоха на кафе. Малко по-късно друга моя приятелка и мъжа и се присъединиха към нас. После първите си тръгнаха, а вторите ме заведоха на пица. От всичките ми планове, с които сте запознати от тази статия и от предишната и помен не остана. Нито се боядисах, нито се лакирах, нито се поглезих с шоколадова маска за лице ... нито страдах сама цял ден с онази тайнствена, артистична сълзичка на бузата ...

Е, някои планове се сбъдват благодарение на приятелите, а други се провалят – отново благодарение на същите тези приятели. Това е. Щастлива съм с това, което имам. Щастлива съм с плановете си – с тези, които се сбъдват и с онези, които не се сбъдват... щастлива съм от липсата на обещания, липсата на уговорки и на големи планове и от изненадите, които не успявам да предвидя...

О, щях да забравя, и с нетърпение очаквам лятото...

Last modified on Четвъртък, 19 Май 2016 06:16
Login to post comments
  1. Актуално
  2. Популярно